Семействата в градовете - тройно повече от тези в селата

29.03.2012 | 13:00
по статията работи: Теодора Пенева
Двойно са се увеличили съжителствата без брак през последните 10 години, сочи последното преброяване
Семействата в градовете - тройно повече от тези в селата
Снимка: Sxc.hu

Близо три пъти повече от българските семейства живеят в градовете, в сравнение със живеещите в селата към 1 февруари 2011 г. Това информира Националният статистически институт (НСИ), позовавайки се на данни от преброяването нанаселението и жилищния фонд, провело се през 2011 г. Те дават информация за броя и структурата на семействата, както и за промените, които настъпват в тях през годините.

В началото на предходната календарна година (1 февруари) семействата в страната са 2 123 224. 72,4% от тях живеят в градовете или 1 537 777. Останалите 585 447 семейства, които заемат 27,6% от общия дял, живеят в селата у нас.

До средата на миналия век семействата са били отъждествявани с домакинства и са се разглеждали като един демографски сегмент. Промени в методиката на проучванията настъпват от 1965 г., когато семейството се обособява като отделна единица за мониторинг в програмата на преброяванията.

Към 1985 г. броят на семействата в страната се е увеличил с 289 807 (или с 12%) спрямо базовата 1965 г. През тези 20 години лицата, живеещи в тях, са станали с 9,1% или с 658 843 повече.

При следващите преброявания обаче се наблюдава спад и по двата критерия. Броят на семействата се понижава с 576 731, а на членовете им - с цели 2 139 542. Най-голямо намаление в броя на семействата е регистрирано между последните две преброявания. Съответно, до 2011 г. той е бил с 245 876 по-малко в сравнение с 2001 г., като това е спад в размера на 10,4%.

В рамките на периода от 45 години изучаване на българските семейства е отчетено слабо понижение в средния им размер. От средно 3 лица за семейство през първата 1965 г. те са станали 2,7 до февруари 2011 г.

Намаляването на селското население за сметка на градското в средата на XX век се е отразило върху структурните пропорции град - село. Докато през 1965 г. живущите в селата семейства са били 56,2% от общия брой, в началото на предходната година регистрираният процент е 26,7.

Различия се наблюдават и в динамиката на броя на семействата по области. Те се дължат на специфичните особености на отделните области, свързани предимно с интензитета на процесите на раждаемост и смъртност, както и с различното икономическо развитие на регионално ниво. Влияние оказват и размерът и направлението на миграционните потоци - вътрешни и външни.

Между 2001 и 2011 г. броят на семействата намалява в 26 от областите. Най-чувствителният спад е регистриран в регионите Видин (с 27,3%), Враца (26,1%), Монтана (22,3%) и Разград (20,4%).

Реално увеличение има само в две области - във фактическата и в "морската" столица на страната. В София семействата нарастват с 14 511 (с 4,3%), а във Варна - със 116 (с 0,1%).

В общо 22 региона в страната намалява средният размер на семействата в интервала между последните две преброявания. По-значителното понижение се наблюдава в областите Благоевград (от средно 3 на 2,8 члена), Смолян (от 2,9 на 2,7 лица) и Кюстендил (от 2,8 на 2,6 души). В шест от регионите няма промяна по този критерий в рамките на периода 2001 - 2011 г.

Изменения са отчетени и при вида на семействата.

От 1965 г. до днес при всички преброявания се набюдава т. нар. нуклеарен тип семейство. То включва две и повече лица, които са свързани помежду си с определена степен на родство. Родството е както по кръвна линия, така и в резултат на брак, съжителство без брак или осиновяване.

За разлика от биологичното семейство, което обхваща цялото потомство на съпрузите, към нуклеарното се отнасят само никога невстъпвали в брак деца. Те живеят с родителите си, независимо от това на каква възраст са.

Съществуват три основни вида семейство - семейство от двама съпрузи без деца, такова от двама съпрузи с никога невстъпвали в брак деца и семейство от един родител с никога невстъпвали в брак деца. Без значение е дали съпрузите живеят със или без юридически брак.

Към 1 февруари 2011 г. най-голям е броят на семействата, съставени от двама съпрузи с никога невстъпвали в брак деца. Те се явяват 996 446 от всички семейства в страната. Видът от двама съпрузи без деца обхваща 813 995 семейства, а тези, съставени от един родител и децата му, са 312 783.

В периода 1985 - 2011 г. значително намаляват пълните нуклеарни семейства (двама съпрузи с никога невстъпвали в брак деца). Относителният им дял от 54.7% през 1985 г. намалява на 50.8% през 2001 г. и достига 46.9% през 2011 г. За същия период делът на семействата, съставени от двама съпрузи без деца, остава почти непроменен.

Формата на съжителство между двама души без юридически оформен брак е широко разпространена в много европейски страни. В България този вид съжителство се разпространява през последните 20-25 години. Между последните две преброявания броят на тези две семейства се увеличава почти двойно.

До втория месец от изминалата 2011 г. той е достигнал 289 893 или 13,7% от общия брой. В семействата без брак живеят общо 888 818 лица, което е 15.3% от всички лица, част от семейства.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 29.10   539 пр.н.е. – Персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир. 1859...