Програмата за инвестиции на Си Цзинпин в глобалната инфраструктура заплашва Запада не само с икономическото господство на Китай. Си играе сериозна политическа игра.
По-рано тази година първият директен товарен влак от Китай за Обединеното кралство пристигна на терминала в Баркинг, Източен Лондон, доставяйки там контейнери, натоварени с различни потребителски стоки. Влакът, който се казва „Източен вятър“ измина разстояние от 12 000 км, пресичайки границите на 8 държави за 16 дни, което е два пъти по-малко от времето, което е необходимо за доставянето на същите тези стоки по море. Няколко месеца по-късно влакът се върна обратно в Китай, доставяйки шотландско уиски, лекарства и детски стоки за гигантските пазари на едро в град Иу, на източното китайско крайбрежие.
През миналата година в Европа от Китай са пристигнали 1702 товарни влака – това е два пъти повече, отколкото през 2015 г. Влакът „Източен вятър“ е получил името си благодарение на прочутото изказване на Мао Цзедун. „Или вятърът от Изток ще победи вятъра от Запад, или вятърът от Запад ще победи вятъра от Изток“ е казал Мао през 1957 г. След 60 години днешните китайски лидери правят всичко възможно, за да може източният вятър да победи западния. Влаковете, движещи се през цялата територия на Евразия, са част от техните опити да създадат Нов път на коприната, който трябва да стане съвременна инкарнация на древните кервани пътища, пресичащи далечната пустиня и степите на Средна Азия.
Китайските лидери са водени от стремежа за икономическа мощ и национална слава. Изграждайки и финансирайки автомобилни магистрали, железници и пристанища, китайските лидери в буквалния смисъл на думата се стремят към това всички пътища да водят към Пекин. По географски и икономически мащаб Новият път на коприната значително изпреварва своя древен адаш, който е представлявал сухопътен маршрут, използван изключително за търговски цели.
На сушата Новият път на коприната предвижда строителството на нова транспортна инфраструктура и индустриални коридори, простиращи се през цяла Средна Азия и Близкия изток и в Европа. По море той предвижда строителството на нови пристанища и създаването на търговски маршрути, тръгващи от Южнокитайско море на юг през Тихия океан и през Индийския океан и Суецкия канал в Средиземно море.
Пекин твърди, че към неговата инициатива са готови да се присъединят около 65 държави, но за момента все още няма окончателен списък. Тази инициатива активно се пропагандира от китайския президент Си Цзинпин, който вече пет години укрепва влиянието на Китай на международната сцена. Новият път на коприната се превърна в централен елемент на неговата „китайска мечта“, която той обяви по време на своята първа публична проява като лидер на Комунистическата партия, когато посети Националния музей на Китай на площад Тянанмън.
След като разгледа изложбата, която трябва да показва как 6 десетилетия комунистическо управление са превърнали Китай в процъфтяваща държава след „столетия на национално унижение“, Си се закле да осъществи „великото възстановяване на китайския народ“. Това е комунистическата версия на „отново да направим Китай велик“. През октомври партийните лидери отново ще се срещнат на 19 конгрес, за да решат кой ще управлява Китай през следващите 5 години и след това.
Вече е известно, че Си ще си запази поста и че смята още повече да укрепи своя режим. По негово време Китай се превърна в още по-мрачен и репресивен, но Си може напълно обосновано да заяви, че неговата страна е станала по-силна, отколкото преди, и че нея е уважават още повече на международната сцена. Наблюдавайки отслабването на позициите на САЩ при Доналд Тръмп, Си използва икономическата мощ на Китай, за да възстанови неговите исторически позиции в качеството му на водеща държава в региона.
Новият път на коприната е централно звено в националистическата концепция на Си и Пекин използва своята икономическа мощ за стратегически цели. Финансирайки и изграждайки транспортна инфраструктура, тръбопроводи и електрически мрежи, Пекин се опитва да изплете мрежа от икономическа зависимост и да придърпа другите страни още по-близо до себе си.
Интересите на Китай, без съмнение, се взимат под внимание на първо място, но само малко слабо развити страни могат да игнорират неговите обещания да построи така необходимата им инфраструктура. Единственото изключение е Северна Корея, където икономическото влияние на Китай, най-големият търговски партньор на тази затворена държава, в момента не може да си съперничи с ядрената заплаха и автаркистичните амбиции на Ким Чен Ун.
Ключовите участъци на Новия път на коприната, като сухопътните товарни маршрути, водещи от Китай за Европа, вече са построени. По данни на китайското ръководство, обемът на преките чуждестранни инвестиции през 2015-2016 г. е достигнал 30 милиарда долара, а китайските компании са подписали договори за строителство на обща стойност 189 милиарда долара с над 60 държави.
Въпреки това съществуват доста съмнение относно сигурността и търговската рентабилност на пътя. Според някои информации пакистанските власти са изпратили 14 500 служители от сигурността за охраната на 7000 китайски граждани, работещи върху създаването на икономическия коридор. Заплашващата ги опасност стана очевидна през май, когато двама преподаватели по китайски език бяха похитени и убити от въоръжени лица в град Квета – отдалечен, но в същото време много важен участък от коридора.
Товарните композиции, пътуващи между Китай и Европа, могат да се окажат нерентабилни, въпреки значителното спестяване на време за път. Страните, които в миналото са враждували с Китай, като Индия и Виетнам, например, се страхуват от стратегическите последици от разширяването на китайската инфраструктура. Индийските власти осъдиха строителството на пристанища в Шри Ланка и Пакистан, наричайки ги платформа за военен експанзионизъм – „перлена връв“ около шията на Индия. Военният сблъсък с Китай, който се разрази това лято край спорната граница в Хималаите, още повече усили подозренията на Индия.
Заплахата от конфликт между азиатските гиганти помрачи деветата ежегодна среща на върха на държавите от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – която стартира на 3 септември в китайския пристанищен град Сямън. Срещата на Си с индийския премиер Нарендра Моди вероятно ще помогне за отслабването на напрежението, но стратегическото съперничество между тези страни ще се запази.
В други части на Азия инфраструктурната дипломация на Китай вече носи дивиденти на Филипините, където техният президент Родриго Дутерте в края на миналата година се върна у дома от Пекин с пакет от инвестиционни и търговски договори на стойност 24 милиарда долара, по-рано той скъса със САЩ – и Малайзия, чийто премиер Наджиб Разак се нарече „истински приятел“ на Китай, подписвайки договори на стойност 34 милиарда долара. Малки държави, като Камбоджа и Таджикистан, също зависят много от Китай, който им доставя най-важните стоки и услуги.
Геополитическата тежест на Китай расте. След края на Втората световна война /1939-1945 г./ господстваща държава в Азиатско-Тихоокеанския регион бяха САЩ, но дипломатическите грешки на Тръмп играят в полза на Китай. Неговото решение да извади САЩ от Транстихоокеанското партньорство – търговски съюз на 12 държави, в който Китай не влиза – намали влиянието на Вашингтон в региона. Идеята за Транстихоокеанско партньорство беше разработена от администрацията на президента Барак Обама, за да закрепи икономическото и дипломатическо присъствие на САЩ в Азия в ущърб на Китай. Сега Пекин прокарва алтернативен проект, в който участва Китай, но не и САЩ.
Днес, когато САЩ при президента Тръмп се обръща към вътрешните проблеми, увеличилият своята мощ Китай се опитва да ги замени. По-рано тази година на един от форумите в Пекин, посветен на Новия път на коприната, Си призова делегатите да се откажат от протекционизма и да приемат такъв вариант за глобална търговия, който китайската пропаганда нарича „Глобализация 2.0“. По-голямата част в него са само гръмки думи, но Си играе сериозна дипломатическа игра. На този форум присъстваха държавните глави на 30 страни – това не е толкова много, както биха желали в Пекин, но е напълно достатъчно, за да може Си да се провъзгласи за международен политик.
Китайското ръководство знае, че предстои да бъде извършена сериозна дипломатическа работа, защото малко страни са готови да повярват в неговата дипломатическа мантра за „взаимната изгода“. По-лесно казано, на Пекин не му вярват. Но неговата пресметлива икономическа дипломация е много по-смела, далновидна и практична в сравнение с всякакви нейни алтернативи. При Тръмп САЩ нямат последователна азиатска политика и те престанаха да бъдат възприемани като надежден партньор. Дори от техните регионални съюзници. Япония до ден-днешен остава голям източник за инвестиции в Азия, но нейната икономика в значителна степен отстъпва на китайската. По тази причина тя не може да си съперничи с нея като инвеститор.
От гледна точка на Великобритания, демонстрацията на сила на Китай в Азия – това е нещо много далечно. Ако Новият път на коприната позволява да се доставят във Великобритания няколко допълнителни контейнера с евтини потребителски стоки, то това ще е прекрасно. Но всички ние ще почувстваме последиците, ако икономическата дипломация на Китай се окаже ефективна. Както показа решението на издателството Cambridge University Press, взето това лято, да удовлетвори молбата на Пекин за премахването на 300 политически противоречиви статии, икономическата тежест поражда политическа сила. Само възмущението на международната общност подбуди най-старото британско издателство да се откаже от своето решение.
И икономическият натиск върху Запада с цел да бъде принуден да се подчинява на нелибералните искания на Пекин само ще расте. В Азия и извън нейните предели нарастващата мощ на Китай създава маса икономически възможности, но нейните политически последици могат да се окажат доста разрушителни. Мао е предсказал, че източният вятър рано или късно ще победи западния. Ако той се окаже прав, тогава ние скоро ще почувстваме силата на този вятър.
Редакцията и преводът са на БГНЕС
