България е сред трите държави в Европейския съюз, която през последните години е направила най-голям скок в благосъстоянието на своите домакинства. За период от три години (2020-2023 г.) реалното потребление се увеличава от 62% на 70% от средното ниво за ЕС.
Действителното индивидуално потребление на глава от населението, изразено в ППС, служи като основен показател за материалното благосъстояние на домакинствата. Този показател разкрива значителни разлики в Европа, показващи различия в стандарта на живот.
Определянето на благосъстоянието не е лесно. Сравняването на благосъстоянието в различните държави е още по-трудно.
Материалното благосъстояние е по-измеримо, но остава сложно. Базираното на паритета на покупателната способност (ППС) реално индивидуално потребление (РИП) на глава от населението се използва широко като показател за материалното благосъстояние на домакинствата.
Според Евростат РИП включва „всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са закупени и платени директно от домакинствата, от правителството или от организации с нестопанска цел“.
И така, кои държави в Европа имат най-високо равнище на материално благосъстояние? „Евронюз“ първо изследва държавите - членки на ЕС, а след това разглежда наличните данни от страните кандидатки за членство в ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).
През 2023 г. действителното индивидуално потребление на глава от населението, изразено в стандарти на покупателна способност (СПС), варира от 70% от средното за ЕС в България и Унгария до 136% в Люксембург, като средното за ЕС е 100 за всички 27 държави членки.
Това означава, че материалното благосъстояние на домакинствата е с 36% по-високо от средното за ЕС в Люксембург и с 30% по-ниско от средното за ЕС в Унгария и България.
В девет държави РИП на глава от населението е над средното за ЕС. Освен Люксембург, сред тях са Германия (119%), Нидерландия (119%), Австрия (114%), Белгия (113%), Дания (108%), Франция (106%), Швеция (106%) и Финландия (105%).
Сред „Голямата четворка“ на ЕС Германия се представи най-добре, като разделя второто място с Нидерландия. Във Франция материалното благосъстояние на домакинствата е с 6% по-високо от средното за ЕС. Италия е на нивото на средното за ЕС, докато в Испания благосъстоянието е най-ниско - с 9% под средното за ЕС.
В долната част на ЕС след България и Унгария се нареждат Латвия, Естония, Хърватия и Словакия, където материалното благосъстояние на домакинствата е с повече от 20% под средното за ЕС.
И трите страни от ЕАСТ отчитат по-високо материално благосъстояние от средното за ЕС. Норвегия надхвърля средното за ЕС с 24 %, а Швейцария - с 16%.
РИП на глава от населението е под средното за ЕС във всичките шест страни кандидатки, като Турция се откроява като отличник сред тях. В Турция материалното благосъстояние на домакинствата е с 16% под средното за ЕС, докато в Черна гора, втората страна кандидатка с най-добри резултати, то е с 36% по-ниско.
Материалното благосъстояние на домакинствата в Турция, което е 84% от средното за ЕС, е по-високо от това на девет държави от ЕС, включително Полша (83 %), Чехия (81%) и Гърция (80%). Този показател е под 50% в Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.
Скандинавските и западноевропейските страни имат значително по-висок РИП на глава от населението, което отразява по-голямото материално благосъстояние. За разлика от тях държавите от Централна и Източна Европа, както и страните кандидатки за членство в ЕС, обикновено отчитат по-нисък РИП на глава от населението. Това разкрива различията в материалното благосъстояние в отделните региони и се демонстрира от различията в стандарта на живот.
През последните пет години РИП на глава от населението спрямо средното за ЕС остава относително стабилен в някои държави, а в други има леки промени. В няколко държави обаче се наблюдаваха значителни увеличения и намаления.
Сред членовете на ЕС най-забележителното намаление е в Дания, където РИП спадна от 120% през 2020 г. на 108% през 2023 г., следвана от Чехия (от 90% на 81%) и Финландия (от 111% на 105%). Германия (от 124% на 119%) и Франция (от 110% на 106%) също отбелязват спад.
През същия период Ирландия (от 87% на 99%), България (от 62% на 70%) и Испания (от 83% на 91%) отбелязват най-голямо увеличение в рамките на ЕС.
Когато се включат страните от ЕАСТ и страните кандидатки, Турция отбелязва най-значително увеличение - от 64% на 84%. Другите пет страни кандидатки за членство в ЕС също отчитат ръст.
Разходите на домакинствата се отнасят до разходите за крайно потребление, направени от резидентни домакинства за посрещане на ежедневните им нужди и задоволяване на желанията им. Тези разходи могат да бъдат индивидуални или колективни и да обхващат различни категории, като храна, облекло, жилище (включително наем), енергия, транспорт, стоки за дълготрайна употреба като автомобили, здравеопазване, дейности за свободното време и различни услуги. Например през 2023 г. общите разходи на домакинствата в ЕС възлизат на 52,1% от БВП.
„Материалното благосъстояние на едно домакинство може да бъде изразено чрез неговия достъп до стоки и услуги“, обяснява Евростат.
Този показател обаче не включва разходите, направени от правителството и нестопанските институции, обслужващи домакинствата. Когато тези вноски се отчетат, показателят се превръща в РИП. За да се даде възможност за по-справедливо сравнение на материалното благосъстояние в различните региони или държави, РИП на глава от населението често се изразява в СПС, което отчита разликите в ценовите равнища.
