Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидираната фискална програма през 2024 г. Общите приходи възлизат на 72 млрд. лв., разходите, включващи вноската в общия бюджет на Европейския съюз, са 78,1 млрд. лв., а дефицитът е 6,1 млрд. лв.
Според актуалната прогноза на Министерството на финансите размерът на брутния вътрешен продукт през 2024 г. е 201,5 млрд. лв. и по този начин дефицитът се равнява на 3,05% от БВП, което е нарушение на Закона за публичните финанси. Данните за салдото на сектор „Държавно управление“ все още не са налични, но според официално обявената до момента информация от различни източници вероятно дефицитът също ще надвиши прага от 3% от БВП.
Всъщност бюджетът за 2024 г. поначало беше основан на грешна прогноза за макрорамката. Посоката на изменение беше правилна, но размерът на БВП за 2023 г. беше надценен – според прогнозата на МФ, оглавявано тогава от Асен Василев, той трябваше да бъде 191,2 млрд. лв., а се оказа 185,2 млрд. лв. (разлика от почти 6 млрд. лв.), при положение че вече беше налична експресната оценка за третото тримесечие на годината и дори при не особено задълбочен анализ на темповете на изменение на инфлацията и производството беше ясно, че прогнозата на МФ е неизпълнима. Логично това допринесе и за надценяване на БВП за 2024 г. – сравнението между по-ранната и актуалната прогноза показва надценяване с почти 4,4 млрд. лв.
По-значимата грешка обаче беше заложената политика на растеж на бюджетните разходи, които не съответстват на възможностите на икономиката при действащата данъчно-осигурителна система. Другият проблем беше, че отрицателното салдо в размер 3% от БВП от нещо необичайно се превърна в желана цел, без това да ускори икономическия растеж.
В споменатата вече прогноза се предвижда реалният растеж на БВП за 2024 г. да е 2,2%, средногодишната инфлация да е 2,6%, а средната работна заплата да се увеличи с 14,3% спрямо предходната година. Освен това през годината не се случиха извънредни неблагоприятни събития. Друг често представян аргумент за наличието и/или увеличаването на бюджетния дефицит е разширяването на публичните инвестиции, но това условие също не е в сила. Поради неизпълнението на посочените условия не би следвало през разглежданата година не само да не е налице дефицит, а дори той да надвишава горната граница, определена в ЗПФ.
Нещо повече – според МФ приходите, помощите и даренията през 2024 г. са нараснали със 7,4% (над 4,9 млрд. лв.), а салдото по европейските средства е положително в размер над 542 млн. лв., което означава, че дефицитът в националния бюджет е дори 6,68 млрд. лв. Тоест той е резултат от вътрешни източници и това е най-вече сериозното нарастване на социалните разходи – с 4,73 млрд. лв. спрямо предходната година , до рекордните 34,8 млрд. лв. За разлика от разходите за възнаграждения тези разходи са изпълнени според предвиденото в бюджета, предложен и приет от правителството на т.нар. „Сглобка“ с финансов министър Василев.
Проблемът е, че достигнатото през 2024 г. равнище служи за основа за по-нататъшното нарастване, тъй като политиците досега не са опитвали нито да намалят, нито дори да ги замразят. Освен това според Кодекса за социално осигуряване е възможно единствено увеличаване на пенсиите, независимо от данните за инфлацията и осигурителния доход.
Данните показват, че данъчните приходи са изпълнени почти изцяло (99,9% от планираните) и това се дължи на по-добрата работа на приходните агенции по време на служебното правителство спрямо предходното. Изпълнението при преките данъци е недостатъчно (97,1% от планираните) най-вече поради заложените в бюджета за 2024 г. нереалистични постъпления.
Приходите от данъка върху доходите на физическите лица са в размер 7,05 млрд. лв. и нарастват с 13,9% на годишна база. Основен принос за това има облагането на трудовите правоотношения, при което растежът на приходите изпреварва този на средната заплата. Доброто изпълнение (105% спрямо планираното) е резултат от увеличаването на минималната заплата, политиката на доходите в обществения сектор, включително приетите и влезли в сила през годината увеличения на заплати, дефицита на кадри на пазара на труда и натиска върху частния сектор също да повишава заплатите. От друга страна облагането на извънтрудовите правоотношения и на дивидентите носи в бюджета по-ниски приходи, най-вече заради по-малките отчетени дивиденти.
Приходите от корпоративни данъци възлизат на 5,4 млрд. лв. и се повишават с 0,4 млрд. лв. спрямо 2023 г. От началото на годината пропорционалното облагане беше отменено, тъй като беше въведена ставка от 15% за компаниите, които имат приходи от продажби над 750 млн. евро. Основанието за това е инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие срещу „нечестната“ данъчна конкуренция. Ниските ставки и малкото изключения и намаления всъщност представляват предимство за България, но правителството на „Сглобката“ и по-конкретно министър Василев доброволно се отказаха от него.
Заради въвеждането на допълнителна, по-висока ставка по корпоративното облагане бяха заложени неизпълними по размер приходи от тези данъци. Така въпреки растежа с 8,2% спрямо 2023 г. изпълнението в края на годината е едва 91,3% и това е причината за недостига при преките данъци като цяло.
Интересна е ситуацията при облагането на потреблението. До края на април, макар че служебното правителство встъпи в длъжност през първата половина на месеца, приходите от данъка върху добавената стойност нараснаха на годишна база с 10,2%. Годината завърши при растеж на този показател с 14,6%. Още по-показателна е картината при акцизите. До края на април приходите намаляват с 1,5% спрямо същия период на 2023 г., докато в края на годината растежът е 12,3% и изпълнението превишава плана със 7,1%. Това може да се разглежда като съществено подобрение на работата на приходните администрации и поставя въпроси най-вече относно Агенция „Митници“, където ръководството беше сменено.
В разходната част на бюджета прави впечатление голямото нарастване на разходите за персонал с над 3 млрд. лв. спрямо 2023 г., така че те надхвърлят 20,2 млрд. лв. В дискусията за фискалната политика напоследък често се посочва, че именно тези разходи са сериозен източник за очаквания дефицит за 2025 г. Те въздействат още през 2024 г., но все пак ефектът е по-малък, тъй като някои от повишенията са в сила от началото на настоящата година.
Източник на дефицита през 2024 г. се оказват и субсидиите за небитовите потребители заради високите цени на електроенергията. Тази антикризисна мярка, която през 2022 г. беше необходима заради шоковото увеличение на цените на тока и тогава можеше да бъде финансирана без да въздейства негативно върху бюджета, беше прекратена за кратко през 2024 г. През 2022 г. българските електроцентрали реализираха рекордни приходи от продажби, включително на съседните страни. Въпреки получаването на тези субсидии бизнесът не понижи производствените цени, нито мярката забави потребителската инфлация.
През 2024 г. обаче небитовите потребители отдавна са пренесли в продажните цени на продукцията си по-високата цена на електричеството, а освен това някои от тях вече са сключили договори и не са зависими от цената на волатилния пазар „ден напред“. Заедно с недостатъчните средства, които се събират в целевия фонд, това води до категоричен извод, че раздаването на субсидии на всички небитови потребители трябва да бъдат преустановено. Новото коалиционно правителство обаче се поддаде на натиска и вероятно това ще доведе до още по-голям дефицит през настоящата година.
По-малки от планираните разходи са реализирани по капиталовата програма, но това е за сметка на по-ниски приходи от европейските фондове и по Плана за възстановяване и устойчивост. Поради това ефектът за бюджетното салдо е неутрален. Спестяване е реализирано заради по-ниската вноска в бюджета на ЕС.
