С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Р Е З Ю М Е

ОТНОСНО ПРЕГОВОРНА ГЛАВА ‘'ЗЕМЕДЕЛИЕ''

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ДОМАТИ

I. Фактори, определящи предлагането на домати

1. Площ, среден добив, производство

1.1. Полски домати

1.2. Оранжерийни домати

2. Внос

2.1. Внос на оранжерийни домати

2.2. Внос на полски домати

2.3. Внос на начално обработени и преработени продукти от домати

ІІ. Фактори, определящи потреблението на домати

1. Употреба за консумация в прясно състояние

2. Износ

2.1. Износ на оранжерийни домати

2.2. Износ на полски домати

2.3. Износ на начално обработени и преработени домати

3. Употреба за преработка

ІІІ. Цени

I. Фактори, определящи предлагането на пипер

1. Площ, среден добив, производство

2. Внос

2.1. Внос на пипер за прясна консумация

2.2. Внос на начално обработени и преработени продукти от пипер

ІІ. Фактори, определящи потреблението на пипер

1. Употреба за консумация в прясно състояние

2. Износ

2.1. Износ на пипер за прясна консумация

2.2. Износ на начално обработени и преработени продукти от пипер

3. Употреба за преработка

ІІІ. Цени на пипер

I. Фактори, определящи предлагането на лук

1. Площ, среден добив, производство

1.1 Лук кромид зрял за консумация

1.2 Лук кромид – посадъчен материал /арпаджик/

2. Внос

2.1. Внос на лук кромид зрял за консумация

2.2. Внос на лук кромид – посадъчен материал /арпаджик/

2.3. Внос на начално обработен лук кромид

ІІ. Фактори, определящи потреблението на лук

1. Употреба за консумация в прясно състояние

2. Износ

2.1 Износ на лук кромид зрял за консумация

2.2 Износ на лук кромид – посадъчен материал /арпаджик/

2.3 Износ на начално обработен лук кромид

ІІІ. Цени

Основни моменти от производството на домати и преработени продукти от домати в Турция

ДОМАТИ

Таблица № 1 Площ, среден добив, производство на полски домати, 2002-2004 г.

Таблица № 2 Внос на оранжерийни домати, 2003-2004г.

Таблица № 3 Внос на сушени домати, 2002-2004г.

Таблица № 4 Внос на домати цели, нарязани, белени или небелени 2002 -2004 г.

Таблица № 5 Внос на доматено пюре, 2002-2004 г.

Таблица № 6 Внос на доматен сок, 2002-2004 г.

Таблица № 7 Внос на кетчуп, 2002-2004 г.

Таблица № 8 Предлагане и потребление на домати, 2003-2004 г.

Таблица № 9 Износ на домати, оранжерийни, 2003-2004г.

Таблица № 10 Износ на полски домати 2002-2003г.

Таблица № 11 Износ на замразени домати 2002-2004.

Таблица № 12 Износ на сушени домати 2002-2004.

Таблица № 13 Износ на стерилизирани домати, цели или нарязани на парчета белени или небелени, 2002-2004г.

Таблица № 14 Износ на доматено пюре, 2002/2004г.

Таблица № 15 Износ на доматен сок, 2002-2004г.

Таблица № 16 Износ на кетчуп, 2002-2004г.

Цени на едро на домати, 2002 – 2004 г.

Цени на дребно на домати, 2002 – 2004 г.

ПИПЕР

Таблица № 1 Площ, среден добив, производство на пипер за прясна консумация 2001-2004 г.

Таблица № 2 Площ, среден добив, производство на по райони 2003 г.

Таблица № 3 Внос на пипер за прясна консумация, 2001-2004 г. ..

Таблица № 4 Внос на замразен пипер, 2001-2004 г.

Таблица № 5 Внос на консервиран пипер, 2001-2004 г.

Таблица № 6 Предлагане и потребление на пипер, 2001-2004 г.

Таблица № 7 Износ на пипер за прясна консумация, 2001-2004 г.

Таблица № 8 Износ на замразен пипер, 2001-2004 г.

Таблица № 9 Износ на консервиран пипер, 2001-2004 г.

Цени на едро на сладък пипер, 2001 – 2004 г.

Цени на дребно на сладък пипер, 2001 – 2004 г.

ЛУК КРОМИД ЗРЯЛ

Таблица № 1 Площ, среден добив, производство на лук кромид зрял, 2002/03-2004/05 г.

Таблица № 2 Площ, среден добив, производство на арпаджик, 2002/03-2004/05 г.

Таблица № 3 Внос на лук кромид зрял за консумация, 2002/03-2003/04г.

Таблица № 4 Внос на лук кромид – посадъчен материал /арпаджик/, 2002/03 -2003/04г.

Таблица № 5 Внос на лук кромид - консервиран, 2002/03-2003/04 г.

Таблица № 6 Внос на лук кромид - сушен, 2002/03-2003/04 г.

Таблица № 7 Предлагане и потребление на лук, 2002/03-2004/05 г.

Таблица № 8 Износ на лук кромид зрял за консумация, 2002/03-2003/04г.

Таблица № 9 Износ на лук кромид – посадъчен материал /арпаджик/, 2002/03 -2003/04г.

Таблица № 10 Износ на лук зрял – временно консервиран, 2002/03 - 2003/04 г.

Таблица №11 Износ на лук зрял – сушен, 2002/03 – 2003/04 г.

Цени на едро на лук зрял, 2001/02 – 2003/04 г.

Цени на дребно на лук зрял, 2001/02 – 2003/04 г.

РЕЗЮМЕ

Неблагоприятните климатични условия през пролетта и в началото на лятото на 2004 г. – честите превалявания и голямата амплитуда между дневните и нощни температури, станаха причина за забавения растеж на зеленчуковите култури. Фитосанитарната обстановка се влоши в много райони на страната. Прогнозира се да бъдат произведени около 220 хил. тона полски домати, което е с 45% по-малко в сравнение с предходната година, около 144 хил. тона пипер за прясна консумация – с 31% по-малко спрямо предходната година и около 45 хил. тона лук кромид зрял, което е близо до нивото на предходната година.. Намаленото производство е в следствие на очакваните по-ниски средни добиви и намаления размер на реколтираните площи.

В резултат на намаленото производство се очаква по-ниска годишна консумация. По експертната оценка се предвижда да бъдат консумирани около 13 кг. домати средно на човек, на около 8,0 кг. пипер и около 10 кг. лук зрял.

Очаква се през 2004 г. да бъдат внесени около 7 000 тона оранжерийни домати, предимно през месеците, когато няма местно производство. С оглед защита на българските производители в митническата тарифа на Р България за 2004 г. беше формиран нов период - април-май, през който действащата митническа ставка е в размер на максимално обвързаните мита /60%+298 евро/тон/, които България може да прилага като член на Световната търговска организация. В резултат на тази мярка вноса на оранжерийни домати през този период намалява от 6 662 тона през 2003 г. на 1 196 тона през 2004 г.

Най-голям дял от общия внос заема Турция – 79%.

Прогнозира се вносът на пресен пипер през 2004 г. да се запази на нивото от предходната година – около 2000 тона, предимно през месеците, когато няма местно производство. По неофициална информация по-големите производители на консерви изразяват намерение за ползване на българска суровина за преработка.

Предвижда се през пазарната 2004/05 г. вносът на лук зрял да се запази близо до нивото на предходната година – около 17-18 хил. тона, поради относително близкото производство през двете пазарни години.

Намаленото производство, забавеното реколтиране и влошеното качество на част от продукцията дават основание да се предвиди, че наблюдаваната трайна тенденция на намаляване на износа на сладкия пипер за прясна консумация за сметка на замразения пипер ще продължи и през 2004 г. и ще бъде около 2000-2500 тона. Прогнозира се износът на лук да бъде близо до нивото на предходната година, а на оранжерийни домати да спадне до около 60 тона.

Изготвените баланси за предлагане и потребление на домати, пипер и лук са непълни, тъй като не е включено производството от площите с размер от един декар, в случай че освен домати са засадени и други зеленчукови култури, както и производството от семейните градини на фонд "Населени места".

Предвижда се през второто полугодие на 2004 г. цените на едро и дребно да бъдат по-високи в сравнение с предходната година, поради намаленото предлагане в резултат на очакваното по-малко производство

През месеците с най-масово предлагане на продукция от местно производство се очаква цените на едро на домати през месеците август и септември да бъдат в диапазона 0,80 – 1,50 лв./кг., на пипера през месеците септември и октомври – 0,90-1,30 лв/кг. и на лука през месец август – 0,40-0,50 лв/кг.

ОТНОСНО ПРЕГОВОРНАТА ГЛАВА "ЗЕМЕДЕЛИЕ"

На 4 юни 2004 г. на ниво главен преговарящ в Брюксел приключиха преговорите и глава "Земеделие" беше затворена. Съгласно исканията на Република България, средствата за пазарна подкрепа, определени във Финансовата рамка са в размер на 388 млн.евро. Пазарната подкрепа включва средствата, които биха се получавали при интервенция (в секторите полски култури, ориз, месо, мляко, захар); експортни субсидии в повечето от секторите; помощи за повишаване на консумацията на някои продукти (мляко); помощи за производство на пресни плодове и зеленчуци, предназначени за преработка и подкрепа на организации на производители. .

Национален праг за домати, предназначени за преработка

В Общата позиция на ЕК /Европейската комисия/ се определя праг за България за преработка на домати в размер на 156 343 тона.

Съгласно мeтодологията при водене на преговорите като референтен период за определяне на националния праг за преработка на домати следва да бъдат взети най-близките три маркетингови години, за които страната има официални исторически данни. Аргументацията за това е, че тригодишните периоди са стандартна практика и са редовно използвани за продукти в сектора.

В тази връзка в Общата позиция на ЕК от 3 юни 2004 г. за референтен период са взети 2000/2001, 2001/2002 и 2002/2003 маркетингови години. За този период България е предоставила следната официална статистическа информация за количества домати, предоставени за преработка:

2000/2001 – 130 000 т.

2001/2002 – 152 796 т.

2002/2003 – 197 610 т.

При изчисление на прага се взима средноаритметичната стойност на данните от трите години, която се умножава с коефициент за корекция в размер на 1.0277.

В допълнителната информация към позицията за преговори от 4 ноември 2002 г. България е заявила, че над 95 % от доматите за преработка се преработват в продукти, изброени в Регламент № 1535/2003.

Следователно прагът за домати за преработка в размер на 156 343 тона се получава по следния начин:

Съгласно Регламент 2201/1999 (изменен с Регламент 2699/2000) размерът на помощта е 35.50 евро/тон. Следователно финансовото изражение на така предоставения праг е:

156343 т. х 34 .50 = 5393834 евро

(За десетте нови страни членки за първата маркетингова година след присъединяване 2004/05 е определена помощ за домати за преработка в размер на 25.88 евро/тон)

Общи бележки за плодове и зеленчуци

Организации на производителите на плодове и зеленчуци

Организациите на производители са основен елемент в сектор плодове и зеленчуци на ЕС. На тях се предоставят помощите за домати и праскови за преработка; те получават средства от Общността за финансиране на разработени от тях операционни програми; те провеждат интервенциите в сектора (изтегляне на свръхпроизводство от пазара).

През 2001 г. бе приета Наредба № 24, за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци. С нея са регламентирани критерии за признаване на организации на производители съобразно европейското законодателство, определен е и начина за кандидатстване. От м. август 2003г. е акредитирана мярка 1.5 на САПАРД "Създаване на групи производители", чиято цел е финансово подпомагане на признати групи производители през първите 5 години от тяхното създаване.

Поради високите критерии за признаване, определени в Наредба № 24 (30 производителя и 150 000 евро продукция) и липсата на признати до момента организации на производители в страната, в допълнителната информация към позицията за преговори от 6 февруари 2004 г. България е поискала преходен период от 3 години, през който помощите за домати за преработка да се предоставят директно на индивидуалните производители.

Тъй като междувременно са настъпили промени в европейското законодателство облекчаващи минималните изисквания за признаване, искането на България беше отхвърлено. Наредба № 24 вече е в процес на промяна в съответствие с новите критерии

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ДОМАТИ

за периода 2003 - 2004 година

/АКТУАЛИЗАЦИЯ/

1. Площ, среден добив, производство

1.1 Полски домати

През 2004 г. се очаква да бъдат произведени около 220 хил. тона полски домати, което е с 45% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е свързано с очаквания по-нисък среден добив – около 1 550 кг./дка и с намаления размер на реколтираните площи. Неблагоприятните климатични условия през месеците май и юни – честите превалявания и голямата амплитуда между дневните и нощни температури, са причина за забавения растеж и влошената фитосанитарната обстановка в много райони на страната. Прогнозира се реколтираните площи да бъдат около 140 хил. дка.

По предварителни данни на дирекция "Агростатистика" през 2003 г. са произведени 398 хил. тона полски домати, което е с 62% повече в сравнение с 2002 г., в следствие на благоприятните климатични условия и получения по-висок среден добив – 2 555 кг/дка.

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на полски домати, 2002 - 2004 г.

През 2003 г. са реколтирани 155,8 хил. дка с полски домати, което е със 7% повече в сравнение с предходната година.

По разпространени в страната са сортовете "Николина F1", "Бонония", "Трапезица", "Султан F1", "Йоко F1","Жокер F1", "Миляна", "Бела", "Бернандин F1", "УС – 82", "Рио Фуего", "Жаклин".

Информацията за площ и производство е частична, тъй като не включва:

• площите с размер от един декар, в случай че освен домати са засадени и други зеленчукови култури;
• семейните градини от фонд "Населени места".

Предшестващият ситуационно-перспективен анализ за домати е включен в бюлетина, издаден през м. юли 2003 г. За да се избегнат повторения, в настоящия бюлетин анализът обхваща периода от 2003 до 2004 г.

Производството от тези градини няма стоков характер, но е част от употребата за прясна консумация и за преработка при домашни условия. Експертните наблюдения показват, че не са редки случаите, когато продукцията от тях, когато е в повече за домакинството се предлага директно от производителите на пазарите на дребно.

Фиг. 1

На основание чл.12, ал.1, т.2 и ал.2, т.1., б. "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители и Решение на Управителния съвет от 20.02.2004г. /Протокол №2/, от ДФ"Земеделие" е предоставена субсидия в размер на 600 000 лв. за:

а/ произведени и продадени количества домати готова продукция за консервиране;

б/ произведени полски домати /пресни или охладени/, предназначени за износ в периода от 01.07.2004г. до 31.10.2004г. /позиции 070200005 и 070200006 от митническата тарифа/.

ДФ "Земеделие" субсидира земеделските производители, както следва :

- субсидия по 0.02 лв./кг за продадена до 31.10.2004г. окачествена готова продукция от домати, но не за повече от 3 000 кг/дка.

Целевата субсидия се открива на 01.07.2004г., срокът за представяне на документите е 31.10.2004г., а срокът за усвояване на средствата по целевата субсидия е 15.11.2004г.

Указанията за ползването на предоставената субсидия от ДФ "Земеделие" са поместени в интернет на страницата на МЗГ –

https://www.%20mzgar.government.bg/.

Общият размер на целевата субсидия, предоставена за произведени и продадени количества домати за консервиране през 2003 г. е в размер на 535 168,65 лв. Сключени са 113 броя договори за площ от 10 282 дка.

1.2 Оранжерийни домати

По данни на дирекция Агростатистика на МЗГ през 2003 г. са произведени общо 30,1 хил тона оранжерийни домати, което е с 26% повече в сравнение с предходната година. Липсата на детайлизиране по отношение на площите на стоманено-стъклените и полиетиленови оранжерии изключва възможността за анализ.

1. За стоманено-стъклени оранжерии – "Рали", "Велосити", "Белле", "Ягуар", "Мондиал", "Сфинкс", "Гейша";

2. За полиетиленови оранжерии – горепосочените и сортовете "Рила F1", "Вики F1", "Дорина F1", "Прекос F1".

2.1 Внос на оранжерийни домати

Очаква се през 2004 г. да бъдат внесени около 7 000 тона оранжерийни домати, предимно през месеците, когато няма местно производство.

За периода януари-май 2004 г. е регистриран внос на 5 311 тона домати, което е около два пъти по-малко в сравнение със същия период на предходната година. С оглед защита на българските производители в митническата тарифа на Р България за 2004 г. беше формиран нов период - април-май, през който действащата митническа ставка е в размер на максимално обвързаните мита /60%+298 евро/тон/, които България може да прилага като член на Световната търговска организация. В резултат на тази мярка вноса на оранжерийни домати през този период намалява от 6 662 тона през 2003 г. на 1 196 тона през 2004 г.

Най-голям дял от общия внос заема Турция – 79%.

Вносът на домати за периода януари-май 2004 г. е 749 тона, докато през цялата 2003 г. е едва 86 тона. Най-голям дял от него заемат Гърция – 77% от ЕС и Испания – 22%.

Таблица 2. Внос на оранжерийни домати, 2003 - 2004 г.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран внос на 12 176 тона оранжерийни домати, което е около два пъти повече в сравнение с 2002 г. Увеличението до голяма степен се дължи на по-ниските мита, действащи през месец април, както и на засиления контрол по вноса в страната.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос на пресни домати в България, както следва:

Изпълнени са квотите предоставени на ЕС /към 28.04.2004 г./, на Турция /към 30.03.2004 г./, а от Израел няма регистриран внос по квотата.

Автономните мита в Митническата тарифа на България по тези позиции за 2004 г. са както следва:

• 070200001 - за периода 01.11. - 31.03. - 20% + 125 евро/тон.
• 070200002 - за периода 01.04. - 31.05. - 60% + 298 евро/тон.

2.2 Внос на полски домати

През 2003 г. са внесени 217 тона полски домати. Сравнение с предходната година не е показателно, поради необичайно големия внос на домати от Турция от ранното полско производство, които се произвеждат без влагане на допълнителни ресурси за производство и са съответно с по-ниска себестойност и с по-ниска реализационна цена.

2.3 Внос на начално обработени и преработени продукти от домати

2.3.1. Начално обработени домати

1. 07129030 - "Сушени домати"

За периода януари-май 2004 г. са внесени 12 тона сушени домати, което е близо до нивото на вноса за същия период на предходната година.

Таблица 3. Внос на сушени домати, 2002 - 2004г

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран внос на 33 тона сушени домати, което е с 57% повече в сравнение с предходната година. Най-голям дял заема Гърция - 90%. Вносът нараства, тъй като се увеличава потребителското търсене от страна на заведенията за хранене, а местното производство на сушени домати почти липсва.

2.3.2. Продукти от преработени домати

1. 200210 - "Домати консервирани без оцет или оцетна киселина, цели или нарязани на парчета, белени или небелени"

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са внесени 348 тона домати по тази позиция, което е на нивото на предходната година. Относителният дял на вноса от ЕС е постоянен – около 98%, а Италия заема 93% от него.

2. 200290 –" Доматено пюре"

През 2003 г. е регистриран внос на 1 249 тона доматено пюре, което е с 26% по-малко в сравнение с 2002 г. Намалението се дължи на завишената средна експортна цена, която нараства от 613,53 щ.д./тон през 2002 г. на 720,75 щ.д./тон през 2003 г. Най-голям дял от вноса заемат ЕС – 70%, Иран - 10% и Китай – 9%.

3. 200950 – "Доматен сок"

Вносът на доматен сок е предназначен за разнообразяване асортимента на пазара. През 2003 г. са внесени 23 тона, което е около три пъти по-малко в сравнение с предходната година, в следствие на завишената средна експортна цена от 243,91 щ.д./тон през 2002 г. на 379,33 щ.д./тон през 2003 г.

Съгласно договореностите за либерализиране на търговията, вносът на доматен сок в ЕС и в България, с произход от тези страни, е неограничен с нулево мито.

4. 210320 – "Кетчуп"

През 2003 г. са внесени 112 тона кетчуп, което е с 29% по-малко спрямо 2002 г. Вносът е изцяло от ЕС. Намалението се дължи на завишената средна експортна цена, която нараства от 950,83 щ.д./тон през 2002 г. на 1 271,64 щ.д./тон през 2003 г. Средната цена на кетчупа от Италия нараства съответно от 889,39 щ.д./тон на 2 015,03 щ.д./тон.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос на начално обработени и продукти от преработени домати в България, както следва:

Автономните мита в Митническата тарифа на България по тези позиции за 2003 г. са както следва:

• 0712 - Зеленчуци, сушени, дори нарязани на парчета или на резанки, смлени на прах, но необработени по друг начин, в т.ч. домати - 25%;
• 07129030 - Домати, сушени, нарязани на парчета, смлени на прах - 25%;
• 2002 - Домати, приготвени или консервирани по начин, различен от този с оцет или оцетна киселина - 40%;
• 200210 - Домати, цели или нарязани на парчета - 40%;
• 200290 - Доматено пюре - 40%;
• 200950 - Обща квота сокове в т.ч. домати - 40%;
• 210320 - Кетчуп от домати и други сосове от домати - 74%;

1. Употреба за консумация в прясно състояние

По експертната оценка годишната консумация на домати през 2004 г. се предвижда да бъде около 13 кг. средно на човек, което е с 32% по-малко в сравнение с 2003 г., поради намаленото производство.

Таблица 8. Предлагане и потребление на домати, 2003 - 2004 г.

2.1. Износ на оранжерийни домати

През2004 г. се очаква износът на оранжерийни домати да продължи да намалява и да бъде около 60 тона.

За периода януари-май 2004 г. е регистриран износ на 42 тона оранжерийни домати. От него 74% са предназначени за пазарите в ЕС. Най-голям дял заемат Гърция – 52% от износа в ЕС и Германия – 45%.

Таблица 9. Износ на домати оранжерийни, 2003 – 2004 г.

По данни на Агенция"Митници", през 2003 г. са изнесени 118 тона оранжерийни домати , което е около два пъти по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е свързано с преминаването към по-късни схеми на засаждане, а оттам и с по-късното реколтиране. Предлагането на оранжерийни домати се извършва в момент, когато Турция вече предлага домати от ранното полско производство и то на значително по-ниски цени.

2.2 Износ на полски домати

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран износ на 363 тона полски домати, което е около два пъти повече в сравнение с предходната година. Около 50% от тях са домати от ранното полско производство от полиетиленови оранжерии. Най- голям е делът на износа за ЕС – 39%, Полша – 26% и Латвия – 13%.

Таблица 10. Износ на полски домати, 2002-2003 г.

За 2004 г. преференциален достъп на пресни домати с произход от България е предоставен при внос в следните страни:

2.3 Износ на начално обработени и преработени домати

2.3.1. Начално обработени домати

1. 07108070 – "Замразени домати"

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са изнесени 302 тона замразени домати, което е с 26% повече в сравнение с предходната година. Традиционен за България е пазарът в Белгия, където износът през 2003 г. нараства с 26%. В резултат на подобреното качество средната експортна цена се увеличава от 302,14 щ.д./тон на 309,24 щ.д./тон. Завоювани са нови позиции на пазарите в Австрия.

2. 07129030 - "Сушени домати"

Наблюдаваната тенденция на увеличаване на износа на сушени домати продължава и през 2003 г., когато са изнесени 33 тона, което е с 18% повече в сравнение с 2002 г. Количествата са предназначени за пазара в Италия, където е осъществен 60% от общия износ и САЩ – 40%. Съгласно договореностите за либерализиране на търговията на България е предоставена възможност за неограничен безмитен внос на сушени домати в ЕС.

2.3.2. Продукти от преработени домати

1. 200210 - "Домати консервирани без оцет или оцетна киселина, цели или нарязани на парчета, белени или небелени"

За периода януари-май 2004 г. по тази позиция е регистриран износ на 867 тона домати, което е на нивото на износа спрямо същия период на предходната година. Най-голям дял заемат ЕС – 53% и страните от ОНД – 30%.

През 2003 г. е регистриран износ на 2 360 тона - с 6% повече в сравнение с предходната година. Най-големи са количествата за ЕС – 1 246 тона, като делът на Германия е 98%. Съгласно договореностите за либерализиране на търговията на България е предоставена обща квота за безмитен внос в ЕС на 16 900 тона преработени домати –стерилизирани и пюре по позиция 2002. Задължително е изискването за тези продукти да не се ползват никакъв вид експортни субсидии.

От останалите пазари най-големи са количествата за ОНД – 428 тона/18%/ и САЩ – 208 тона/9%/.

2. 200290 –" Доматено пюре"

За периода януари-май 2004 г. са изнесени 113 тона доматено пюре, което в сравнение със същия период на предходната година е около два пъти повече. Увеличението е свързано с предоставените експортни субсидии.

Най-голямо е количеството за Румъния - 49 тона /43% от общия износ/, което се използва основно за приготвяне на кетчуп.

През 2003 г. е регистриран износ на 171 тона доматено пюре, което е приблизително два пъти по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е свързано с високите изисквания към технологичното оборудване на производителите и към опаковките, поради което износът за ЕС намалява драстично от 105 на 8 тона.

Регистрираният износ за ОНД – 25 тона е намалял около три пъти.

Износът за ЦЕФТА се запазва на нивото на предходната година.

3.210320 – "Кетчуп"

За периода януари-май 2004 г. е регистриран износ на 1202 тона кетчуп.

Наблюдаваната тенденция на нарастване на износа продължава и през този период.

По данни на Агенция "Митници" през 2003 г. са изнесени 2 520 тона кетчуп – с 68% повече в сравнение с 2002 г.

Количествата за ЕС намаляват от 251 тона през 2002 г. на 170 тона през 2003 г. Най-голям е делът на Германия – 69% от общия внос.

В същото време износът за ЦЕФТА нараства около два и половина пъти и достига 1 115 тона. Най-голям дял заемат Чехия – 74% и Унгария - 11%.

През последните години България завоюва трайни позиции на пазарите в Босна и Херцеговина, където през 2003 г. изнесените количества нарастват около два пъти и достигат 506 тона и в Хърватска, където са изнесени 398 тона. Средната експортна цена на износа за Босна и Херцеговина нараства от 490,15 щ.д./тон през 2002 г. на 525.70 щ.д./тон през 2003 г.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2003 г. е предоставена възможност за преференциален износ на начално обработени и продукти от преработени домати с произход от България, както следва:

 

През 2004 г. се очаква при промишлени условия да бъдат преработени около 153.5 хил. тона домати.

По данни на дирекция "Агростатистика" към МЗГ, през 2003 г. при промишлени условия са преработени около 211 хил. тона домати - с 9% повече в сравнение с 2002 г., в следствие на завишеното производство. Около 73 хил. тона са доматите, закупени от потребителите за преработка при домашни условия. Информация за количествата, произведени и преработени при домашни условия няма, тъй като не се отчита производството от семейните градини.

III. Цени
| съдържание |

Предвижда се през второто полугодие на 2004 г. цените на дребно да нараснат в сравнение със същия период на предходната година, като през месеците с най-масово предлагане юли - октомври да бъдат в диапазона 0,90 – 1,80 лв./кг.

По данни на НСИ, средната изкупна цена на производител за оранжерийни домати за първото тримесечие на 2004 г. е 1 230,77 лв./тон.

През 2003 г. формираната средна изкупна цена на производител е 118,46 лв./тон за полски домати и 1 130,89 лв./тон за оранжерийни домати.

Изкупените количества домати не са посочени, поради което е трудно да се определи представителността на формираните цени.

От фиг. 2 е видно, че цените на дребно за периода януари-май 2003 и 2004 г. следват една обща тенденция на нарастване. През месеците януари-февруари 2004 г. на пазара се предлагаха изключително домати от внос и цените са близо до нивото от предходната година. През месец март започна предлагане на домати местно производство, които са с по-добри вкусови качества и цените започнаха да нарастват. През месеците април и март вносът беше ограничен, поради въведените по-високи ставки на митата и в резултат на намаленото предлагане ръстът на цените продължи.

По данни на "Сапи" ООД

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

ПИПЕР

за периода 2001-2004* г.

I. Фактори, определящи предлагането на пипер
| съдържание |

1. Площ, среден добив, производство

По експертна оценка, през 2004 г. се очаква да бъдат произведени около 146.5 хил. тона сладък пипер от за прясна консумация – с 31% по-малко спрямо предходната година. Намалението е свързано с очаквания по-нисък среден добив – около 1 150 кг./дка и с намаления размер на реколтираните площи. Неблагоприятните климатични условия през месеците май и юни – честите превалявания и голямата амплитуда между дневните и нощни температури, са причина за забавения растеж и влошената фитосанитарната обстановка в много райони на страната. Прогнозира се реколтираните площи да бъдат около 125 хил. дка.

По данни на Дирекция "Агростатистика", през 2003 г. са произведени 210.9 хил. тона сладък пипер – с 27% повече спрямо предходната година. Увеличението е свързано с плавното нарастване на реколтираните площи и с ръста на средния добив, поради благоприятните климатични условия.

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на пипер за прясна консумация, 2001 – 2004 г.

През разглеждания период /2001-2004 г./ средният добив е най-висок през 2003 г. – 1 531 кг./дка, когато и климатичните условия са най-благоприятни. /фиг.1/

По разпространени в страната са сортовете -– "Куртовска капия", "Софийска капия", "Капия УВ", "Амфора", "Чорбаджийски". В личните стопанства освен горепосочените са застъпени и сортовете "Ратунд шуменски", "Ратунд български", "Шипка джулюнска", "Шипка бяла".

От таблица 2 е видно, че през 2003 г. делът на реколтираните площи е най-голям в Южния Централен район на страната /Кърджали,Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково/ - 51% и в Североизточния /Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище, Шумен/ - 17%. Делът на производството в Южния Централен район е 52%, а в Североизточния – 21%.

Таблица 2. Площ, среден добив и производство по райони 2003 г.

На основание чл.12, ал.1, т.2 и ал.2, т.1., б. "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители и Решение на Управителния съвет от 18.02.2004г. /Протокол №4/, от ДФ"Земеделие" е предоставена субсидия в размер на 900 000 лв. за произведени и продадени количества червена капия готова продукция.

ДФ "Земеделие" субсидира земеделските производители по 0.04 лв./кг за продадена готова продукция, първо качество червена капия, но не за повече от 1500 кг/дка.

Целевата субсидия се открива на 01.08.2004г., срока за представяне на документите е 15.11.2004г., а срока за усвояване на средствата по целевата субсидия е 30.11.2004г.

Указанията за ползването на предоставената субсидия от ДФ "Земеделие" са поместени в интернет на страницата на МЗГ –

https://www.%20mzgar.government.bg/.

Общият размер на целевата субсидия, предоставена за произведени и продадени количества червена капия готова продукция , реколта 2003г., е в размер на 524 485,48 лв. Сключени са 115 броя договори за площ от 9 592 дка.

2. Внос

Прогнозира се вносът на пресен пипер през 2004 г. да се запази на нивото от предходната година – около 2000-2500 тона, предимно през месеците, когато няма местно производство. По неофициална информация по-големите производители на консерви изразяват намерение за ползване на българска суровина за преработка.

През 2003 г.са внесени 1 998 тона пипер за прясна консумация. На-голям дял от вноса заемат Турция – 1 565 тона /78% / и Македония - 418 тона/21%/ .

Таблица 3 - Внос на пипер за прясна консумация, 2001 – 2004 г.

За периода януари – май 2004 г., е регистриран внос на 235 хил. тона пипер за прясна консумация – около 50% по-малко в сравнение със същият период на 2003 г. Намалението е свързано основно със средната експортната цена, която се увеличава от 402,32 щ.д./тон през 2003 г. на 548,52 щ.д./тон през 2004 г.

През 2003 г. са внесени 1 998 тона пипер, в т.ч. 952 тона по Режим 51 "Активно усъвършенстване при прилагане на система с отложено плащане" /внос и обратен износ в преработено състояние/. Сравнението с 2002 г. не е показателно, поради инцидентния внос на по-големи количества по този режим.`

Съгласно приетите договорености за либерализиране на търговията, за периода 01.07.03 – 30.06.2004 г. на ЕС е предоставена възможност за безмитен внос в България на 150 тона пипер за прясна консумация. Регистриран е внос на 24,4 тона пипер или изпълнението към 29.06.04 г. е 16%.

За периода 01.07.04 – 30.06.2005 г.квотата се запазва при същите условия.

Автономните мита в Митническата тарифа на България по тази позиция за 2004 г. са както следва:

070960101 – В периода 01.07. до 31.10. – 75%;

070960102 – В периода 01.11. до 30.06. – 40%;

2.2 Внос на начално обработени и преработени продукти от пипер

2.2.1 Начално обработен пипер

1. 071080510 - "Замразен сладък пипер"

Таблица 4. Внос на замразен пипер, 2001 – 2004 г.

За периода януари – май 2004 г. са внесени 23 тона замразен пипер.

През 2003 г. регистрираният внос е 79 тона. Най-голям дял от вноса заема ЕС – 76%.

Съгласно договореностите за либерализиране на търговията през 2004 г.на ЕС е предоставена обща квота за внос на 300 тона замразени зеленчуци, в това число сладък пипер, с 40% намаление на митото.

Действащата митническа ставка в тарифата на Р България по тази позиция е 40%.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос на замразен пипер в България както следва:

2.2.2 Продукти от преработен пипер

1. 20019070 – "Сладки пиперки,приготвени или консервирани с оцет или оцетна киселина"

Таблица 5. Внос на консервиран пипер, 2001 – 2004 г.

Вносът по тази позиция е минимален. Той не оказва влияние на вътрешното потребление в страната, а служи основно за разнообразяване на асортиментната листа.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена обща квота за преференциален внос в България на зеленчуци, приготвени или консервирани с оцет или оцетна киселина, в т.ч. сладък пипер както следва:

ІI. Фактори, определящи потреблението на пипер
| съдържание |

1. Употреба за консумация в прясно състояние

Предвижда се през 2004 г. годишното потреблението на човек от населението да спадне до 8,0 кг., в следствие на очакваното по-малко производство.

Таблица 6. Предлагане и потребление на пипер, 2001 - 2004 г.

По данни на НСИ през 2003 г. годишното потребление на човек от населението е 9.8 кг. и др.. При близо 7.8 млн. души годишното потребление е около 77,0 хил. т. Количеството включва само пипера, който е закупен и употребен в домакинствата. Не се отчита употребата в заведенията за хранене – ресторанти, столове и др.

2.1 Износ на пипер за прясна консумация

Очаква се наблюдавания спад да продължи и през 2004 г. да бъдат изнесени около 2, 0 – 2,3 хил. тона сладък пипер за прясна консумация.

През разглеждания период /2001-2004г./ се наблюдава трайна тенденция тенденция на намаляване на износа на сладкия пипер за прясна консумация, за сметка на замразения пипер.

По данни на Агенция "Митници"през 2003 г. е регистриран износ на 2 615 тона пипер за прясна консумация, което е с 18% по-малко в сравнение с 2002 г.

За ЕС са изнесени 1 311 тона /50% от общия износ на пипер/. От тях за Австрия са предназначени 729 тона /56%/, за Германия – 486 тона /37%/.

За страните-членки на ЦЕФТА е регистриран износ на 1 177 тона /45% от общия износ на пипер/. Най-голям е делът на Чехия 48% и Словения – 29%.

За пазарите в Швейцария са предоставени 100 тона /4% от общия износ на пипер/.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален износ на сладки пиперки за прясна консумация с произход от България, както следва:

2.2 Износ на начално обрабoтени и преработени продукти от пипер

2.2.1 Начално обработен пипер

1. 071080510 - "Замразен сладък пипер"

Таблица 8. Износ на замразен пипер, 2001 – 2004 г.

За периода януари-май 2004 г. регистрираният износ на замразен пипер е 2 323 тона. В сравнение със същият период на 2003 г. количество е почти два пъти по-голямо. Замразеният пипер е предназначен основно за пазарите на ЕС – 1 476 тона – почти три пъти повече спрямо предходния период.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран износ на 3 743 тона замразен пипер, което е около два пъти повече в сравнение с 2002 г. Увеличението е свързано предимно с по-добрата реколта.

В сравнение с предходната 2002 г. се наблюдава нарастване на износа за страните от ЕС за сметка на тези от ЦЕФТА.

За страните от ЕС е регистриран износ на 2 873 тона /77% от общия износ /, предимно за Германия – 1 509 тона /53%/ .

За страните от ЦЕФТА са изнесени 825 тона /22% от общия износ на пипер/. Количествата са предназначени предимно за Полша - 715 тона /87%/ и Чехия – 109 тона /13%/.

2.2.2 Продукти от преработен пипер

За периода януари-май 2004 г. регистрираният износ на консервиран пипер е 1 032 тона – близо до нивото на износа за същия период на 2003 г.

Таблица 9. Износ на консервиран пипер, 2001 – 2004 г.

По данни на Агенция "Митници" , износът на консервиран пипер за 2003 г. възлиза на 2 600 тона, което е на нивото на 2002 г. Най-голям дял от износа заемат САЩ – 40% и ЕС – 18%.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален износ на консервиран пипер с произход от България, както следва:

3. Употреба за преработка

Основните продукти, получавани след преработка на пипер при промишлени и домашни условия са: лютеница, печен стерилизиран пипер, маринован пипер, замразен пипер. По данни на дирекция "Агростатистика" към МЗГ, през 2003 г. при промишлени условия са преработени около 31.6 хил. тона сладък пипер - с 10% повече в сравнение с 2002 г., в следствие на завишеното производство. Около 82 хил. тона е пиперът, закупен от потребителите за преработка при домашни условия. Информация за количествата, произведени и преработени при домашни условия няма, тъй като не се отчита производството от семейните градини.

III. Цени на пипер
| съдържание |

Предвижда се през второто полугодие на 2004 г. цените на едро да се увеличат, поради очакваното по-малко производство, като през месеците с най-масово предлагане август-септември се очаква те да бъдат в диапазона 0,90 – 1,30 лв./кг.

По данни на НСИ през 2003 г. формираната средна изкупна цена на производител на сладък пипер е 304,59 лв./тон. Изкупените количества пипер не са посочени, поради което е трудно да се определи представителността на тази цена.

През зимните и пролетни месеци /декември-април/ за разнообразяване асортимента на пазара се предлагат ограничени количества пипер за прясна консумация изцяло от внос. Цените през този период не се наблюдават и информация за тях няма.

От фиг. 2 е видно, че през разглеждания период /2001-2003 г./ цените на едро на сладкия пипера следват една обща тенденция и резки отклонения не се наблюдават. Цените на едро са най-ниски през 2003 г., когато производството, а съответно и предлагането е най-голямо. През месеците юни и юли, когато започва реколтирането на пипера от ранното и средноранно полско производство и предлагането е по-ограничено, цените са по-високи. През месеците август и септември, когато предлагането е най-масово, цените съответно са най-ниски.

По данни на "САПИ" ООД

Цени на дребно на сладък пипер , 2001-2004 г.

По данни на "САПИ" ООД

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

НА ЛУК КРОМИД ЗРЯЛ

за периода 2002/03-2004/05 г.

I. Фактори, определящи предлагането на лук
| съдържание |

1.1 Лук кромид зрял за консумация

По експертна оценка, през маркетинговата 2004/05 г.* се очаква да бъдат произведени около 45 хил. тона лук кромид зрял, което е близо до нивото на предходната година. През разглеждания период /2002/03-2004/05 г./ се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на площите, в следствие на по-високите цени и засиления интерес от страна на производителите към тази култура. По експертна оценка през 2004 г. с лук са засети и засадени около 60 хил. дка. Прогнозира се средният добив да бъде около 750 кг/дка. Поради неблагоприятните климатични условия в отделни региони на страната е констатирана мана.

По данни на Дирекция "Агростатистика", през 2003/04 г. са произведени 42,3 хил. тона лук кромид зрял – с 11% повече спрямо същия период на предходната година. Увеличението е свързано както с нарасналите площи, така и с получения по-висок среден добив – 790 кг/дка.

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на лук кромид зрял, 2002/03-2004/05 г.

Най-разпространените сортове лук у нас са: "Лясковски", "Тримонциум", "Юбилей 50", "Испанска 482", "Асеновградска каба", " Дайтон".

1.2 Лук кромид – посадъчен материал /арпаджик/

*Маркетинговата година обхваща периода от началото на месец август до края на месец юли през следващата година.

Увеличението е свързано с нарасналите площи, в резултат на ръста на цените и засиления интерес от страна на производителите. През 2003/04 г. площите за производство на арпаджик са 2,9 хил. дка, което е със 71% повече спрямо 2002/03г.

Таблица 2. Площ, среден добив, производство на арпаджик, 2002/03-2003/04 г.

Полученият среден добив се влияе както от климатичните условия, така и от периода на прибиране и от едрината на формираните луковици.

2. Внос

2.1 Внос на лук кромид зрял за консумация

Предвижда се през пазарната 2004/05 г. вносът на лук зрял да се запази близо до нивото на предходната година – около 17-18 хил. тона, поради относително близкото производство през двете пазарни години.

Таблица 3. Внос на лук кромид зрял за консумация, 2002/03-2003/04 г.

През маркетинговата 2003/04 г. са внесени 17,7 хил. тона лук, което е с 73% повече спрямо предходната година. Наблюдава се масиран внос от Полша, поради по-ниската средна импортна цена - 130,44 щ.д./тон. В същото време вносът от Турция намалява над четири пъти в сравнение с 2002/03 г., което се дължи на нарасналата импортна цена от 117,29 щ.д./тон през 2002/03 г. на 159,38 щ.д./тон през 2003/04 г.

ЕС заема 19% от общия внос. Най-голям дял имат Гърция - 32% и Холандия 27%.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос на лук кромид зрял в България от следните страни:

* MFN – мито на най-облагодетелствана нация

Автономните мита в Митническата тарифа на Р България по тези позиции са както следва:

• 070310111 – В периода от 01. 01 до 30.06. – 30%
• 070310112– В периода от 01. 07 до 31.12. – 50%
• 070310191– В периода от 01. 01 до 30.06. – 30%
• 070310192 – В периода от 01. 07 до 31.12. – 55%

2.2 Внос на лук кромид – посадъчен материал /арпаджик/

По данни на Агенция "Митници", през 2003/04 г. са внесени 176 тона арпаджик, което е многократно повече в сравнение с предходната маркетингова година. Увеличението е свързано с недостига на посадъчен материал в страната. Най-голям дял от вноса заемат Полша – 59%, Холандия - 27% и Турция - 15%.

Таблица 4. Внос на лук кромид – посадъчен материал (арпаджик), 2002/03 - 2003-04 г.

2.3. Внос на начално обработен лук кромид

1. 071190500 – "Лук, временно консервиран"

По данни на Агенция "Митници", през 2003/04 г. са внесени 29 тона лук, временно консервиран – с 32% повече спрямо 2002/03 г. Количествата се дообработват и се използват предимно в заведенията за хранене. Вносът е изцяло от Гърция.

Таблица 5. Внос на лук кромид- консервиран, 2002/03-2003/04 г.

Съгласно подписаното Споразумения за свободна търговия на Сърбия и Черна гора е предоставена обща квота за пре