МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Отдел "Маркетинг"

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

НА

МЕСО

през 2003 г. и прогноза за 2004 г.

Ноември, 2004 г.

Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към Дирекция "Икономическа политика".

Настоящият бюлетин включва анализ на състоянието и перспективите на производството и реализацията на месо от ЕРД, свине и ДРД: брой животни, производство и консумация, цени, внос и износ на месо през 2003 г. и прогноза за развитие през 2004 г., както и конюнктурата на международния пазар на говеждо и свинско месо.

Прогнозите в този анализ са на база експертна оценка и нямат официален характер.

Съставили:

Елена Караманова - гл. експерт в отдел "Маркетинг"

Таня Гайдажиева - ст. експерт в отдел "Маркетинг"

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

РЕЗЮМЕ

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА МЕСО

І.Фактори, определящи предлагането и потреблението на месо от ЕРД

1. Брой животни

2. Производство на месо от ЕРД

3. Внос

4. Предлагане и потребление на месо от ЕРД

5. Износ

6. Цени

ІІ.Фактори, определящи предлагането и потреблението на свинско месо

1. Брой животни

2. Производство на свинско месо

3. Внос

4. Предлагане и потребление на свинско месо

5. Износ

6. Цени

ІІІ.Фактори, определящи предлагането и потреблението на месо от ДРД

1. Брой животни

2. Производство на месо от ДРД

3. Внос

4. Предлагане и потребление на месо от ДРД

5. Износ

6. Цени

ІV. Държавна политика

1. Нормативна уредба

2. Външно-търговски режим

2.1. Внос на живи животни и месо в България

2.2. Износ на живи животни и месо от България

3. ДФ "Земеделие"

4. Програма САПАРД

V. Международен пазар на говеждо и свинско месо

Приложения:

Приложение 1 Брой животни

Приложение 2 Производство на червено месо в кланиците по области

Приложение 3 Внос на живи животни и месо

Приложение 4 Износ на живи животни и месо

Р Е З Ю М Е

През 2004 г. се очаква общото предлагане на месо от ЕРД, свине и ДРД да бъде около 196 000 т, което е с 6.7% повече, спрямо предходната година. Това увеличение е главно за сметка на предвиждания ръст в производството на месо, тъй като вносът вероятно слабо ще спадне. Прогнозира се производството на червено месо да бъде в размер на 134000 т, а разпределено по видове то ще бъде както следва: 30 000 т - говеждо и телешко, 83 000 т - свинско и 21 000 т - агнешко и овче месо. Предвид нуждите за преработвателната промишленост и през 2004 г. се предвижда да се осъществи внос на голямо количество месо, но се очаква обемът му слабо да спадне до 62 000 т – с 4.6% по-малко, спрямо предходната година, в т.ч.: 28 000 т говеждо и телешко, 32 000 т свинско (прясно, охладено, замразено, пушено, осолено и сланина) и около 2000 т агнешко и овче месо.

Общото потребление на месо от ЕРД, свине и ДРД през 2004 г. се предвижда да се увеличи (с 6.7%) и да бъде в размер на 196 000 т. Очаква се по-голям ръст в износа на месо - с около 10.3%, спрямо 2003 г., достигайки 12 800 т. Основен дял в експорта, както и до сега ще заеме износът на месо от ДРД – приблизително 70%, или 8 700 т. България има установени традиции при производството на този вид месо и утвърдени пазари за неговата реализация извън страната. Прогнозира се вътрешната консумация на месо през 2004 г. да нарасне със 7.5%, до 183 200 т, като по видове месо потреблението да бъде както следва: 54 300 т месо от ЕРД, 114600 т свинско месо и 14 300 т месо от ДРД.

Динамиката на цените на месото е в пряка зависимост от цените на фуражните култури, тъй като разходите за храна заемат най-висок дял при определяне себестойността на получените продукти. 2004 г. започна с цени на фуражните култури значително по-високи както от средногодишните на 2003 г. (между 30% и 40%), така и от тези в края на предходната година (между 13% и 17%). Това до голяма степен повлия на цените на месото, чиято стойност през 2004 г.отбеляза също ръст. Противно на очакванията, цените на фуражите запазиха високите си нива през по-голямата част от годината и едва от м. август започнаха да спадат. По тази причина е възможно средногодишните цени на месото през 2004 г. да бъдат на по-високо равнище от тези през 2003 г.

Очаква се през 2004 г. средногодишните цени по видове месо да се движат около следните стойности:

изкупни цени: телета – 1.65 лв./кг ж.т., говеда угоени – 1.20 лв./кг ж.т., угоени прасета – 2.0 лв./кг ж.т., свине-майки – 1.50 лв./кг ж.т., агнета – 3.60 лв./кг ж.т., шилета – 2.30 лв./кг ж.т., овце – 1.22 лв./кг ж.т.;

цени на едро: телешко трупно – 4.40 лв./кг, телешки шол – 6.10 лв./кг, свинско драно месо – 4.10 лв./кг, свински бут – 5.60 лв./кг, свински врат – 5.80 лв./кг, агнешко – 7.50 лв./кг, шилешко – 4.20 лв./кг, овче – 3.40 лв./кг;

цени на дребно: телешко трупно – 5.10 лв./кг, телешки шол – 6.50 лв./кг, свински бут – 5.80 лв./кг, свински врат – 6.20 лв./кг, агнешко – 7.70 лв./кг, шилешко – 4.40 лв./кг, овче – 3.60 лв./кг.

Прогноза за календарната 2005 г.

Нарастването на общия брой на основните категории селскостопански животни и стремежа към възстановяване на основните стада в страната са предпоставка за прогнозиране на ръст в производството на месо. По тази причина, през 2005 г. се очаква увеличение на общото предлагане на червено месо в България, в сравнение с предходната година. Предвижданото стабилизиране на производството е възможно да намали необходимостта от внос на по-големи количества суровина. Вносът на замразено месо, сланина и карантия в страната е за преработвателната промишленост и се насочва главно за производство на колбаси и други месни продукти. С подобряването на породния състав в свиневъдството и говедовъдството ще се осигури по-качествено месо за българския потребител, което също ще бъде предпоставка за ограничаване на вноса.

През 2005 г. се предвижда нарастване на общото потребление на червено месо в страната. В резултат на стабилизирането на доходите на населението, развитието на хранителния сектор и туризма през последните години, увеличената взискателност на потребителите ще стимулират предлагането на по-голям асортимент от разфасовки месо, месни продукти и различни деликатеси, които да бъдат по-достъпни за консуматорите. Това ще стимулира вътрешната консумация, която през последните години отбелязва трайна тенденция на нарастване.

Предпоставка за разширяване на търговията с ЕС са и новите договорености, които ще допринесат за увеличаване възможностите за износ на месо и месни продукти. Предвидено е намаляване, или дори премахване на митата за някои стоки. България традиционно изнася в най-големи количества месо от рода на ДРД и има утвърдени пазари за тях. Новите споразумения дават възможност за увеличаване на износа, тъй като отпадат експортните квоти, а основни контрагенти на страната за агнешко и овче месо са главно европейските страни.

СИТУАЦИОННО ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

НА

МЕСО

през 2003 г. и прогноза за 2004 г.

І. Фактори, определящи предлагането и потреблението на месо от ЕРД
| съдържание |

1. Брой животни

През последните години се наблюдава относително стабилизиране на говедовъдството в страната и постепенно увеличаване на броя на животните и получената продукция от тях.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. общият брой едър рогат добитък (ЕРД) се е увеличил с 5.4%, в сравнение с предходната година, достигайки 736 211 бр., в т.ч. 728 336 бр. говеда и 7 875 бр. биволи (Приложение 1, стр. 66).

През последните години се наблюдава тенденция на стабилизиране и уедряване на съществуващите по-големи говедовъдни ферми, но като цяло преобладава дребната и разпокъсана структура на подотрасъла. По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. около 79.3% от общия брой говеда се отглеждат в дребни животновъдни стопанства.

През 2003 г. броят на говедата е 728 336 глави, което е с 5.4% повече спрямо предходната година (Табл. 1). В повечето райони на страната поголовието говеда отбелязва значителен ръст, в сравнение с предходната година, като по-съществено е увеличението в Югоизточен район - с 62.4%, следван от Северен централен – с 46.7%, Североизточен и Югозападен - съответно с 35.6% и 25.5%.

Само в два района е регистриран значителен спад в броя на говедата, спрямо предходната година: в Южен централен – с 25.7%, но там се отглеждат най-много животни - 239 030 бр. и в Северозападен – с 16.1%, намалявайки до 46 686 бр.

Табл. 1

Общият брой на кравите през 2003 г. е 378 182 бр. и бележи незначително увеличение - с 0.6%, спрямо предходната година.

През последните една - две години се наблюдава тенденция на увеличение на броя на биволите и постепенно възстановяване на стадата. В сравнение с предходната година, през 2003 г. броят им е нараснал с 5.2% и достига 7 875 глави, като 64.2% от тях се отглеждат в дребни животновъдни стопанства.

Табл.2

Данните на дирекция "Агростатистика" сочат, че през 2003 г. в четири района на страната броят на биволите се е увеличил (Табл. 2). Най-голям ръст в броя им е отчетен в Югозападен район - над три пъти и в Северен централен – с 94% повече, спрямо 2002 г. В Югоизточен и Южен централен район е регистрирано значително намаление в броя на биволите, съответно: с 54.8% и с 22.5%, в сравнение с предходната година.

През 2003 г. броят на биволиците в страната е нараснал с 15.7%, спрямо предходната година и възлиза на 4 542. По-голяма част от тях (68.4%) се отглеждат в дребни животновъдни стопанства.

По данни на дирекция "Агростатистика", към 1 май 2004 г. общият брой ЕРД възлиза на 701 167 и бележи увеличение с 3.6%, спрямо същия период на предходната година, дължащо се главно на ръста в броя на говедата с 3.7%, достигайки 692 970 (Табл. 3). Увеличение отбелязва и общия брой крави - с 8.1%, в сравнение със същия период на предходната година, нараствайки до 384 807 броя.

За същият период е регистриран спад в броя на биволите - с 4.6%, спрямо май 2003 г., до 8 197 бр. Въпреки спада на общия брой обаче, се наблюдава значително увеличение на броя на малакините над 1 година – с 42.9% (1532 бр.), спрямо 1 май 2003 г.

Табл.3

В породния състав в страната преобладават говедата от млечно направление, които освен за мляко се използват и за добив на месо. Въпреки засиления интерес на стопаните към отглеждане на комбинирани и месодайни породи говеда, техният брой все още е ограничен. За да се увеличи производството на говеждо и телешко месо е нужно по-пълно използване на наличните породни ресурси, промишлено кръстосване на кравите за мляко с бици от подходящи месодайни породи и създаване на популации говеда за месо.

В Приложение 1, стр. 66 е даден общият брой селскостопански животни през 2002 и 2003 г. и прогноза за календарната 2004 г.

2. Производство на месо от ЕРД

Производството на говеждо и телешко месо през 2003 г. заема дял от около 24% в общия обем на произведеното червено месо в страната.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. общото производство на месо от ЕРД бележи ръст с 20.7%, спрямо предходната година и възлиза на 28 727 т кланично тегло, в т.ч. 9 036 т - произведено в кланиците и 19 691 т – добито в животновъдните стопанства. Този ръст се дължи както на увеличеното промишлено производство - с 14%, така и на нарасналия с 24% добив в стопанствата, спрямо 2002 г.

Табл.4

През 2003 г. е произведено 9 036 т месо от ЕРД в кланиците, което е с 14% повече, в сравнение с предходната година. По-голямото производство е в резултат на увеличения с 12.3% брой говеда, насочвани за клане в кланиците (Табл. 4). Основна причина за това е голямото търсене на суровина от месопреработвателните предприятия, още повече, че големите предприятия имат собствени кланици.

Според декларираните от животновъдните стопани данни, през 2003 г. в стопанствата са заклани около 126 хил. говеда и биволи, което е с 4.5% повече спрямо 2002 г. В резултат на това, в животновъдните стопанства са добити 19 691 т месо от говеда кланично тегло, което е с 24% повече, в сравнение с предходната година (Табл. 5). Добиваното в стопанствата месо е предназначено предимно за задоволяване на нуждите на домакинствата и не се предлага на пазара.

Към 1 май 2004 г. стопаните декларират, че през последните 6 месеца са заклани около 109 хил. броя говеда, като от тях 73.3% са телета, 4.5% - юници и 15% бракувани крави.

3. Внос

През 2003 г. е осъществен внос на 11 бр. животни от рода на ЕРД (тарифна позиция 0102), предназначени за клане, след като през предходната година няма регистриран такъв (Приложение 3, стр. 68 -69). Вносът е от Македония и е на ниска цена, в сравнение с вътрешната – средна импортна цена 536 щ. дол. за тон (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи). България няма практика да внася животни за клане, а само за разплод, за подобряване на генетичните и продуктивни показатели. Нуждата от суровина за преработвателната промишленост налага да се внася месо в страната.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е реализиран внос на 22482 т месо от ЕРД, отбелязвайки незначителен ръст (под 1%), спрямо предходната година. Преобладава вносът по тарифна позиция 0202 на Митническата тарифа - замразено месо, чието количество е 22447 т. Общата стойност на вноса е 18637603 щ. дол, на средна цена - 830 щ. дол./тон. Над 90% от месото е обезкостено и се насочва главно за преработка.

България не беше засегната пряко от кризата "луда крава", но тя повлия на търговията й с европейските страни, където беше по-широко разпространена. По тази причина вносът на говеждо месо от ЕС беше забранен. Понастоящем забраната е отменена само за някои страни-членки, свободни от болестта. Затова по-големи количества месо се внасят от Аржентина (34% от общия внос) и Бразилия (29%). През 2003 г. е отчетен по-голям обем на вноса също от Гърция (15%), САЩ (6%) и Полша (5%) (Фиг.1).

Фиг. 1

Месото от ЕРД, внесено от Гърция не е обект на митнически облекчения. Предоставената по СТО преференциална квота от 10200 т, от която – 8149 т внос от ЕС, с намалено мито (8.5%) не се усвоява. Частично се изпълнява квотата по СТО за внос от трети страни. На Табл. 6 е показано изпълнението на квотите по вноса за 2003 г. и към 25.10.2004 г.

Табл. 6

През периода І – ІХ мес. на 2004 г. са внесени 7 бр. живи животни за разплод и селекция и 22 688 т месо от ЕРД. Посоченото количество месо е с 32% повече, в сравнение със същия период на предходната година, когато вносът е бил 17 134 т. Благоприятен фактор, оказващ влияние за нарасналия обем е, че средната импортна цена за тон намалява с около 2.4% (от 828 до 808 щ.д./т), а замразеното вносно месо се насочва за преработка. Основни контрагенти традиционно са Аржентина, Бразилия, Гърция и САЩ.

4. Предлагане и потребление на телешко месо

Предлагането и потреблението на телешко месо през 2003 г. и прогноза за 2004 г. е представено в Табл. 7.

Табл. 7

През 2003 г. общото предлагане на месо от ЕРД в страната отбелязва ръст с 9.7%, спрямо предходната година, достигайки 57 952 т. Това увеличение е в резултат предимно на повишения добив на месо – с около 21%, до 28727 т, тъй като вносът нараства незначително (под 1%). Внася се главно замразено месо, предназначено за колбасарската индустрия. Българското телешко месо е трудно конкурентно на външния пазар, тъй като се получава главно от животни от млечно направление и е с незадоволително качество. Също така, голяма част от месото, особено това, произведено в дребните стопанства е за задоволяване на потребностите на домакинствата и не се предлага на пазара. Въпреки това обаче, реализираният износ през 2003 г. се увеличава - с 13.3% и е в размер на 3 658 т, главно за сметка на нарасналия брой изнесени животни, предназначени за клане (24706 бр.). Ръст спрямо 2002 г. отбелязва и вътрешната консумация на телешко месо – с 9.5%, до 54294 т.

5. Износ

През 2003 г. е осъществен износ на 24706 живи говеда, от категорията за клане (тар. позиция 0102 90), като броя им нараства с 12.8%, спрямо предходната година (Приложение 4, стр. 70 – 71). Общата стойност на износа възлиза на 5 060017 щ. дол, а средната експортна цена е 868 щ.дол./т. (франко българска граница). Основни контрагенти, за които се насочват по-голям брой животни са Югославия (67% от износа), Йордания (11.8%), Ливан (10.5%) и Албания (8.7%).

Фиг. 2

Средната експортна цена на живите животни зависи от тяхната дестинация. През 2003 г. цената варира между 550 и 970 щ. дол./т, като по-висока тя е за Йордания и Ливан, а по-ниска – за съседните страни.

Износът на месо от ЕРД (тарифна позиция 0201 и 0202) намалява през 2003 г. и е в размер на 356 т – с 27.6% по-малко от предходната година. До голяма степен по-слабия износ на месо през годината се компенсира с експорт на повече живи животни, предназначени за клане. В общия обем, преобладава износът на прясно или охладено месо – 314 т и замразено – 42 т. Над 85% от говеждото месо се насочва за Македония – 305 т, с което страната изцяло изпълнява предоставената й преференциална квота от 300 т с 50% намаление на митото.

Поначало износът на месо от ЕРД от България е минимален. Недостигът на суровина за преработвателната промишленост е една от причините за ограничаване на износа. Друга причина е липсата на лицензирани предприятия за износ в ЕС и въпреки, че броя на одобрените месопреработвателни предприятия за експорт на червени меса е вече пет, само в две от тях има линия за месо от ЕРД (Разград и Враца). Това е причината страната ни да не може да усвои безмитната квота за внос в ЕС на 250 т месо от ЕРД. Освен това, месото от ЕРД в България се получава главно от преобладаващия брой животни от млечно направление, поради което е трудно конкурентно на европейския пазар.

Износът на карантия (тар. позиция 0206) и готови храни и консерви (1602) от България също намалява, като през 2003 г. е съответно: 13 т и 26 т.

Предварителните данни на Агенция "Митници" сочат, че за периода януари - септември 2004 г. е регистриран износ на 16120 бр. жив ЕРД, в т.ч.: за разплод и селекция – 7 бр., а останалите – животни, предназначени за клане. Експортът на месо от ЕРД намалява, спрямо деветмесечието на 2003 г. и е в размер на 69 т. Голяма част от износа на месо е насочен за нетрадиционни контрагенти – Азербайджан (14 т - прясно месо), Арабски емирства (20 т – замразено), Полша (8 т – замразено месо).

6. Цени на телешко месо

През 2003 г. се наблюдава слаб спад на цените на телешкото месо на вътрешния пазар, спрямо тези от предходната година. Най-голямо е намалението на средногодишната изкупна цена на живите животни – с 6.4%, докато темпа на спад на цените на едро и дребно е по-слаб и варира между 3% – 5% (Табл.8).

Табл.8

На Фиг. 3 е показано движението на изкупната цена на телета и цените на едро и дребно на телешко месо с кости през 2002 и 2003 г. по тримесечия.

Фиг. 3

Както се вижда от фигурата, цените на телешкото месо се задържат относително стабилни, с малки колебания през 2003 г. Изкупната цена на телетата в живо тегло постепенно намалява през годината, като от 1.66 лв./кг в началото, спада до 1.59 лв./кг в края й. В същото време, темпът на намаление при цените на едро и дребно е по-слаб, спрямо този на изкупните цени – с около 4.5%. Намалявайки в рамките на годината, цената на едро на телешко месо с кости спада от 4.34 лв./кг - до 4.27 лв./кг, а тази на дребно – от 5.15 лв./кг - до 4.95 лв./кг. По-голямо намаление е регистрирано през летните месеци, когато консумацията е занижена, след което цените отбелязват слаб ръст. В България поначало няма традиции за консумация на телешко месо, поради което търсенето и потреблението му са на ниско ниво.

На Табл. 9 са дадени цените на телешко месо за периода януари – септември 2004 г. Годината започва с цени, близки до средногодишните от 2003 г., след което през първото тримесечие се наблюдава незначителен спад. От второто тримесечие обаче, цените започват постепенно да нарастват, като по-осезателно увеличение показват изкупната и цената на дребно.

Табл.9

ІІ. Фактори, определящи предлагането и потреблението на свинско месо
| съдържание |

1. Брой животни

Свиневъдството е един от основните сектори на животновъдния отрасъл, осигуряващ над 50% от произвежданото месо в страната, предназначено както за директна консумация, така и за суровина за преработвателната промишленост.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. общият брой на свинете възлиза на 1 032 300 бр. и е с 3.6% повече, в сравнение с предходната година (Приложение 1, стр. 66). Все още голяма част от свинете (60.8%) се отглеждат в дребни стопанства, което затруднява ветеринарната и селекционната дейност, но е налице тенденция на уедряване на стопанствата. В професионалните животновъдни стопанства се отглеждат 39.2% от свинете в страната.

Поначало най-голям брой свине се отглеждат в Североизточен район – 291 110 бр., макар че през 2003 г. броят им намалява с 12.9%, спрямо предходната година (Табл.10). В повечето райони на страната се наблюдава увеличение на броя на свинете спрямо 2002 г., като най-голямо то е в Северен централен – с 48%, следван от Югоизточен – с 38.7%, Югозападен – с 21.8% и Южен централен – с 13.1%.

Значително процентно намаление в броя на свинете е регистрирано в Северозападен район – с 46.5%, в сравнение с 2002 г, до 84 648 бр.

Табл.10

Броят на основните свине-майки за същия период бележи ръст с 3.9%, спрямо предходната година и достига 78 878 бр. В професионалните стопанства се отглеждат 42.3% от броя на свинете-майки със среден брой на животните в стопанство - 25 свине-майки. Останалите се отглеждат в дребни стопанства със средно 2 свине-майки в стопанство.

Данните на дирекция "Агростатистика" към 1 май 2004 г. сочат, че общият брой на свинете възлиза на 945 494 бр., което е намаление с 15.4%, спрямо същия период на предходната година (Табл.11). Регистрирано е процентно намаление на броя на свинете за угояване от категориите: над 110 кг, до 50 кг и от 80 кг до 110 кг, съответно с: 65.5%, 26.8% и 13.1%, спрямо същия период на 2003 г. Отразеното намаление на общия брой свине през този период се дължи на по-големия брой реализирани угоени прасета.

Благоприятен обаче е фактът, че броят на основните свине-майки се е увеличил с 8.6%, а също така и общия брой на свинете-майки (женските свине за разплод) - с 3.4%, в сравнение със същия период на предходната година, което ще допринесе за нарастване на обема на производството на месо.

Табл. 11

 

По данни на дирекция "Агростатистика", към 1 май 2004 г. стопаните са декларирали, че за последните шест месеца са заклани около 617 хил. броя свине, което е с 4.6% повече в сравнение със същия период на 2003 г. От тях 6.9% са прасенца до 50 кг, а 93.1% са угоени свине.

Отчетено е нарастване на броя на свинефермите - с 8.9% повече, достигайки 208500, в сравнение със същия период на предходната година. По-голямо е увеличението на стопанствата, отглеждащи свине-майки – с 23.4%, до 19500 бр.

Свиневъдството разполага с достатъчно разплоден материал, който е в състояние да задоволи нуждите на сектора. Внесените през последните години нови породи и специализирани линии за месо, както и новосъздадената наша порода "Синтетична линия свине Силистра" дават възможност все повече да се подобрява качеството на свинското месо, като се увеличава делът на постното месо. Тази тенденция ще продължи и занапред, с оглед предстоящото прилагане на европейската система за окачествяване на кланични трупове от свине, при която цената ще се определя от качеството на месото. Нейното прилагане ще стимулира производителите да инвестират за подобряване генетичния потенциал на животните, с което ще се намали рискът от сривове в пазара на свине.

Понастоящем, основен приоритет на сектор свиневъдство е подготовката му за изпълнение на изискванията на Европейския съюз във връзка с предстоящото присъединяване на България към Общността. Тъй като този процес е свързан с влагането на много инвестиции за да могат свиневъдните предприятия да се приведат в съответствие с тези изисквания, необходимо е държавата да продължи и по възможност – да разшири своята подкрепа. Напредък се наблюдава при процеса на концентрация и специализация на производството; използването на високопродуктивни хибриди; организацията на производство и разширяването на интеграционните процеси – 18 бр. от най-големите свинекомплекси са интегрирани с месопреработка.

Един от основните проблеми на сектор свиневъдство е невъзможността за излизане на европейските пазари поради ваксинирането на свинете срещу болестта "Класическа чума по свинете" /КЧС/. За неговото решаване през 2003 г. бяха предприети конкретни мерки. Започна идентификацията и регистрацията на свинете-майки и нерезите в нуклеусовите и репродукторни стада. Изготвена бе програма за маркиране на цялото поголовие свине през 2004 г. и бяха закупени ушни марки. През 2004 г. се разработи програма за спиране на ваксинацията и ликвидиране на заболяването КЧС. Съгласно програмата, тези действия ще се осъществяват поетапно през 2005 г., с оглед към момента на присъединяване в Европейския съюз свиневъдството да е свободно от вируса на КЧС и свинското месо да има достъп до европейските пазари.

2. Производство на свинско месо

По данни на дирекция "Аграстатистика", през 2003 г. общото производство на свинско месо бележи ръст с 14.3%, в сравнение с предходната година и достига до 70 644 т кланично тегло, в т.ч. 51 706 т - произведено в кланиците и 18 938 т - добито в животновъдните стопанства. Този ръст се дължи най-вече на значително нарасналото производство на свинско месо в кланиците, спрямо предходната година, тъй като това в дребните стопанства намалява.

Увеличението на произведеното свинско месо в кланиците през 2003 г. е с 26% и е в размер на 51706 т, в резултат на значителния ръст в броя на закланите животни - с 32.3% повече, спрямо предходната година (Табл. 12).

Според анкетата, проведена от дирекция "Агростатистика", броят на кланниците за производство на червено месо, осъществявяли дейност през цялата 2003 г. или част от нея, е 196 и е незначително намалял – с 1.5%, в сравнение с предходната година. Общото производство на червено месо в тях обаче бележи ръст с 23.7% и достига 69 813 т.

В Приложение 2, стр. 67 е представена информация за дейността на кланниците за червени меса и произведеното в тях месо през 2002 и 2003 г. по области, в което преобладава делът на свинското месо.

През 2003 г. най-голям дял при общото производство на червено месо заемат областите Ловеч, където се произвежда 11.6% от общото месо в страната, следвана от Търговище – с дял 7.8%, Силистра - 7.7%, Стара Загора – 7.6% и Пловдив – 6.9%.

Производството на свинско месо в страната е съсредоточено в областите Ловеч, Стара Загора, Русе, Пловдив, Хасково и Търговище, които обхващат 54.7% от общия добив на свинско месо.

През 2003 г. производството на свинско месо в животновъдните стопанства е намалял с 8.7% в сравнение с предходната година, до 18 938 т кланично тегло.Този спад е в резултат на по-ниското средно живо тегло при клане на животните (с 6.3%), спрямо 2002 г., въпреки увеличеният им брой (Табл. 13). Най-често месото добивано в стопанствата е предназначено за задоволяване нуждите на домакинствата и не се предлага на пазара.

Табл. 13

3. Внос

Регистрираният внос на живи свине по тарифна позиция 0103 през 2003 г. нараства значително и достига 1496 бр. – приблизително два пъти повече, спрямо предходната година. Около 1/3 от тях (442 бр.) са животни за разплод и селекция, а останалите – 1054 бр. за клане (Приложение 3, стр. 68 – 69). Вносът на разплодни свине, с цел подобряване на продуктивните и кланични качества на поголовието е главно от Кипър и Дания, със средна вносна цена съответно: 6.8 щ. дол. и 10.2 щ. дол./кг. Свинете за клане са внесени от Чехия, с ниска реализационна цена - 0.36 щ. дол. /кг.

По тарифна позиция 0203 (прясно, охладено и замразено), вносът на свинско месо през 2003 г. достига 18897 т, което е с 3.6% повече, спрямо предходната година. Преобладаващ дял заема вносът на замразеното месо – 95% или 17960 т, като средната цена, на която то се търгува се движи в границите между 697 – 1055 щ. дол./т. Въпреки нарасналото производство през годината, то не може да осигури достатъчни количества суровина, което налага да се осъществи по-голям обем на вноса на свинско месо, за задоволяване потребностите на преработвателната промишленост. В тази връзка и по искане на Асоциацията на месопреработвателите, както и през предходните години, с Митническата тарифа на Р. България от 2003 г. беше определена автономна тарифна квота в размер на 3000 т с намалено мито от 250 евро/т, за периода1.04. – 30.06. Внася се обезкостено, замразено свинско месо, по тарифна позиция 0203 29550, насочвано главно за преработка. Практиката показва, че квотата се усвоява изцяло в кратък период след отварянето й.

Извън това количество, съгласно сключените споразумения за двустранна търговия, на България е предоставена безмитна квота за внос на 8500 т свинско месо и преработени продукти от ЕС, за периода 1.07.2003 – 30.06.2004 г. с годишна стъпка на нарастване от 500 т (1.07.2004 – 30.06.2005 г.), която страната ни също е усвоила изцяло.

Традиционно по-големи количества замразено месо внасяме от Дания, Франция, Германия, Бразилия, САЩ (Фиг.4).

Фиг. 4

Напоследък се наблюдава увеличение на вътрешната консумация на колбаси и месни продукти. Развитието на туризма и посещението на страната ни от чужденци, особено през летните месеци стимулира търсенето и потреблението на по-голям асортимент месни продукти. Затова през 2003 г. нараства вносът на пушено и осолено свинско месо (тар. позиция 0210) – с 38.9%, до 1736 т. Над 50% от вноса е осъществен от Гърция – 970 т, а по-малки количества се внасят от САЩ, Франция, Испания.

Наблюдава се намаление на вноса на сланина (тар. позиция 0209), като от 11056 т през 2002 г., през 2003 г. той е в размер на 8005 т. Страните от които България внася по-големи количества сланина са Испания, Франция, Гърция, Холандия, като средната цена за тон е между 295 и 465 щ. дол. Производството и качеството на сланината в страната не е достатъчно за да покрие нуждата на колбасарската промишленост, поради което се налага да се внася. През 2003 г. на България е предоставена автономна безмитна квота за внос на 9000 т сланина, по-голямата част от която е усвоена – около 90%.

По тарифна позиция 0206 е осъществен внос на 8 942 т черен дроб и карантия, което е намаление с 13.8%, спрямо предходната година. Приблизително 18% от посоченото количество – 1570 т е замразен черен дроб от свине по тар. позиция 0206 41209, за която е предвидена автономна тарифна редукция за внос на неограничено количество, с 10% намалено мито. Останалата част е внос на сърца, диафрагма и др. карантия. По-големи количества се внасят от Гърция (2061 т), Испания (667 т), Германия (665 т), Канада (536 т).

Значително намалява вносът на колбаси и консерви от свинско месо – с около 55%, спрямо 2002 г., като общия внос по позиции 1601 и 1602 е 1208 т.

Предвиденият преференциален внос по тези позиции със страните от ЦЕФТА се изпълнява частично, тъй като тези продукти не са достатъчно конкурентни на вътрешния пазар.

През първите девет месеца на 2004 г. е реализиран внос на 13495 т свинско месо (прясно, охладено, замразено). Сравнявайки със същия период на предходната година се вижда, че внесеното количество намалява приблизително с 20%. Една от причините за този спад е, че за 2004 г. не е определен преференциялен внос на замразено свинско месо с намалено мито. Освен това, нарастването на цените на свинското на международния пазар също ограничава вносът му.

За посочения период съществено нараства вносът на пушено и осолено месо (3299 т), както и количеството сланина (10963 т) – съответно над и около два пъти.

4. Предлагане и потребление на свинско месо

В Табл. 14 са представени данните за предлагане и потребление на свинско месо през 2002, 2003 г. и прогноза за 2004 г.

Общото предлагане на свинско месо през 2003 г. нараства със 6.1%, достигайки 104 655 т. Това увеличение е в резултат на регистрирания ръст на производството на месо - с 14.3% повече от 2002 г., достигайки 70644 т. По-големият брой реализирани угоени прасета през годината допринася за нарастване на произведеното количество месо. Макар и намалял, вносът се задържа на високо равнище през 2003 г. - 34 011 т, отбелязвайки спад със 7.7%, спрямо предходната година. Обикновено се внася замразено, обезкостено свинско месо, насочвано за месопреработвателната промишленост, тъй като обема на производството в страната не може да задоволи нуждите й.

Табл. 14

Износът на свинско месо поначало е незначителен, но през 2003 г. отбелязва ръст от 15.5%, до 351 т. Увеличеното производство осигури по-голямо предлагане и допринесе за нарастване на вътрешната консумация - с 6.1%, достигайки 104 304 т. По-голямо търсене и консумация във веригите за обществено хранене се наблюдава през активния туристически сезон, когато страната се посещава от много чуждестранни туристи. По тази причина, цените на свинското месо от лятото започват да нарастват.

5. Износ

Както и през предходните години, през 2003 г. не е регистриран износ на живи свине (Приложение 4, стр. 70 -71). Основна причина за това е извършваната ваксинация на животните срещу чума в България, докато в ЕС и други страни няма такава практика. Това до голяма степен ограничава износът им, а също и този на месото, който се движи в минималните граници между 150 и 190 т годишно. Именно затова, България не може да изпълни предоставената й безмитна квота за внос в ЕС на свинско месо в размер на 3 000 т, в т.ч.: прясно, охладено, замразено, пушено или осолено, колбаси, готови храни и консерви, за периода 1.07.2003 – 30.06.2004 г., с годишна стъпка на нарастване от 500 т (от 1.07.2004 г.). Освен това, по-високите вътрешни цени на месото, липсата на класификация на труповете към момента, все още незадоволителното качество на месото (с по-голяма дебелина на сланината) го прави слабо конкурентно и допълнително ограничават износа.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е осъществен износ на 143 т свинско месо по тарифна позиция 0203 в т.ч.: прясно или охладено – 60 т и замразено – 83 т. Общата стойност на износа е 471 764 щ. дол., при средна експортна цена 3299 щ.дол./т (франко българска граница). Износът на пушено или осолено месо по тарифна позиция 0206 е само 12 т, но средната цена е значително по-висока - 6244 щ. дол./т. Така, макар и малко като количество, общият размер на изнесеното свинско месо достига 155 т и е с 2.6% повече, в сравнение с 2002 г. Поради нарастване на средната експортна цена на тези продукти през 2003 г., е отчетен ръст и на общата стойност на валутните постъпления в бюджета, спрямо 2002 г. Обикновено между 50% и 70% от износа на свинско месо е по режим 95 на Митническата тарифа, който обслужва снабдяването на корабни и самолетни компании.

Реализираните през 2003 г. колбаси (тар. позиция 1601) са в размер на 161 т, а готови храни и консерви (1602) - 162 т, като посоченото количество също отбелязва ръст - съответно с 6.6% и 26.5%, спрямо предходната година. По-големи количества свинско месо и продукти от него България изнася за Русия, съседни Македония и Югославия. С най-висока експортна цена страната търгува пушеното или осолено месо - 6.24 щ.дол./кг и готови храни и консерви – 6.06 щ.дол./кг. Прясното/охладено и замразено месо са с цена варираща в широки граници - между 1.5 и 4.5 щ. дол./кг, в зависимост от количеството и дестинацията.

От м. януари до м. септември 2004 г., Агенция "Митници" отчете износ на 159 т свинско месо и 256 т колбаси и готови храни. В сравнение със същия период на предходната година се наблюдава съществено увеличение на изнесеното количество месо (с 69%), докато износа на готовите храни и консерви е без промяна в равнището. Приблизително 50% от изнесеното месо е по режим 95 – корабно и самолетно снабдяване.

6. Цени на свинско месо

Цените на животинската продукция са пряко свързани с цените на фуражното зърно, тъй като направените разходи за храна представляват около 70% от общия разход при отглеждане на животните и са определящ фактор при формиране на себестойността й.

През 2003 г. средногодишните цени на основните фуражни култури отбелязват значителен ръст, в сравнение с предходната година. Най-голямо е увеличението на фуражния ечемик – с 26.7%, достигайки 0.19 лв./кг, следван от пшеницата – с 21.4%. Цената на царевицата за зърно нараства по-малко - с 10.5%, но тя поначало се задържа на най-високо ниво – 0.21 лв./кг. (Табл.15).

Табл. 15

Високите цени на фуражното зърното затрудниха изхранването на свинете, но в очакване на по-благоприятна ситуация и по-високи цени, като тези от предходната година, някои от фермерите заложиха по-голям брой животни за угояване. Това допринесе до повишено предлагане на пазара на свинско месо, поради което цените отбелязаха спад през 2003 г.

По-чувствителен спад през 2003 г. се наблюдава при изкупните цени, като средногодишната цена на угоени прасета е с 22.5% по-ниска, спрямо тази от 2002 г. Изкупната цена на свинете-майки отбелязва по-голямо намаление – с 26.6% (Табл.16).

Табл. 16

Липсата на планиране при дребните производители, които нямат финансов ресурс да инвестират в разширяване на производството, ги принуждава да се ръководят от конюнктурата на пазара и съобразно това, те увеличават или намаляват броя на животните. Затова и цените, особено изкупните са толкова променливи.

Темпът на намаление на цените на едро и дребно е по-слаб, в сравнение с този на изкупната цена. Спадът на цените на едро варира между 14% и 17% за различните разфасовки. Цените на дребно намаляват средно с около 15%.

На Фиг. 5 е показано движението на изкупната цена на угоени прасета, цените на едро и дребно на свински бут по тримесечия през 2002 и 2003 г.

Данните от фигурата сочат, че 2003 г. започва с цени по-ниски както от средногодишните, така и от началото на 2002 г. По-голямо понижение на изкупната цена на угоените прасета се наблюдава през летните месеци, когато търсенето и консумацията на свинско месо традиционно намаляват. Най-ниска стойност изкупната цена отбелязва през м. юни – 1.33 лв./кг. След този спад започва постепенно нарастване и в края на годината изкупната цена достига до 1.70 лв./кг. Цените на едро и дребно на свински бут следват същата тенденция, с тази разлика, че спадът при тях е значително по-слаб. Освен по-големия брой кланета, за спада на цените допринесе и вноса на по-голямо количество свинско месо през годината.

Фиг. 5

На Табл. 17, 18 и 19 са дадени изкупните цени на угоени прасета и на основните фуражни култури, както и съотношението между тях.

Табл. 17

Табл.18

Табл.19

Данните за съотношението между цените на свинското месо и цените на отделните фуражи показват, че в началото на годината (І – во тримесечие) то е било най-благоприятно. Това означава, че с цената на 1 кг продукция фермера може да закупи между 10 и 12 кг фураж за храна на животните. От второто тримесечие до края на годината, с нарастване на цените на фуражното зърно, съотношението се променя в посока към намаление. В същото време, изкупната цена на угоените прасета също намалява, което допълнително влияе на съотношението към спад. Ето защо може да считаме, че производството на свинско месо е било рентабилно само през първото тримесечие на 2003 г. Приема се, че свиневъдството е ефективно, когато съотношението цена на месото към цената на фуража е 1:10.

За периода І – ІХ мес. 2004 г. цените на свинското месо отбелязват известна динамика. Още от началото на годината се наблюдава ръст на изкупните цени на угоените прасета, като те са по-високи от средногодишните през 2003 г. (Табл. 20). За разлика от 2003 г., те поддържат високи стойности и продължават да нарастват дори и през летните месеци, когато обичайно цените спадат. Това нарастване на изкупните цени е вследствие на значителното увеличение на цените на фуражите, което неминуемо засегна и цените на животинските продукти.

Табл. 20

Предвид по-слабата реколта `2003, цените на фуражите нараснаха значително, като противно на очакванията те запазиха високите си равнища дори и в периода на получаване на новата реколта. Най-високи стойности зърното достигна през м. май 2004 г. – между 0.30 и 0.33 лв./кг. По тази причина е регистриран ръст и на пазара на месо.

По-същестествено нарастване отбелязва изкупната цена на угоени прасета през ІІІ–то тримесечие – с 20% повече, спрямо ІІ–ро, достигайки 2.18 лв./кг средно за тримесечието. Цените на едро и дребно следват същата тенденция, с тази разлика че тяхното увеличение е по-слабо, спрямо същия период на предходната година, имайки предвид свитото потребление в страната и поначало по-високите цени, които свинското месо поддържа на пазара.

Табл. 21

ІІІ. Фактори, определящи предлагането и потреблението на месо от ДРД
| съдържание |

1. Брой животни

България има установени традиции при отглеждането на ДРД и подходящи природни и климатични условия за развитието на този сектор от животновъдния отрасъл.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. общият брой на животните от рода на ДРД намалява с 10.5%, спрямо предходната година и възлиза на 2 323 864 броя, в т.ч.: овце –1 598 556 бр. и кози –725 308 бр., като по-голямо намаление е отчетено в броя на овцете (Приложение 1, стр. 66).

През 2003 г. общият брой на овцете възлиза на 1 598 556, което е спад със 7.5% спрямо предходната година (Табл. 22). По-голяма част от тях (84.6%) се отглеждат в дребни животновъдни стопанства.

Табл. 22

В почти всички райони на страната броят на овцете е спаднал. В сравнение с 2002 г., най-голямо процентно намаление в броя им е регистрирано в Северозападен район – с 27.8%, следван от Югоизточен – с 21.8% и Югозападен – с 11.3%. По-слаб спад е отчетен в Североизточен район и Южен централен, съответно с 4.1% и 1.9%, спрямо предходната година.

Единствено в Северен централен район се наблюдава значително увеличение на общия брой на овцете - с 47.2%, спрямо 2002 г., достигайки до 155 994 бр.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. броят на овцете-майки възлиза на 1 278759, което е спад със 7.3% спрямо предходната година (Табл.22).

През 2003 г. общият брой на козите възлиза на 725 308 бр. и е намалял с 3.9%, в сравнение с предходната година (Табл. 23). Основна част от тях – 95.9% се отглеждат в дребни животновъдни стопанства.

Най-голям брой кози се отглеждат в Южен централен район на страната –157 974 бр., като увеличението им е с 3.5%, спрямо 2002 г. Отчетено е значително нарастване на поголовието в Северен централен район – над два пъти в сравнение с предходната година, достигайки 125 335 бр.

Табл. 23

В три района на страната се наблюдава процентно намаление на броя на козите, спрямо 2002 г., като най-голямо е в Северозападен - с 45.3%, следван от Югоизточен – с 15.1% и Североизточен район – с 10.6%.

Броят на козите-майки през 2003 г. е намалял с 4.3% в сравнение с предходната година и възлиза на 592 572 бр. Основен дял – 96.1% от общия им брой се отглеждат в дребните животновъдни стопанства.

Намалението на броя на животните от рода на ДРД се дължи преди всичко на неблагоприятните климатични условия през 2003 г., които се отразиха както на пашата на животните, така и на добива на основните фуражни култури. Покачването на цените на фуражите и намалената паша затрудни изхранването на животните и допринесе за спада на тяхната продуктивност. Обезлюдяването на голяма част от селата, особено в планинските райони, също се отрази неблагоприятно на овцевъдството и козевъдството.

Данните на дирекция "Агростатистика" към 1 май 2004 г. сочат слабо намаление в общия брой на ДРД - с 1.2%, спрямо същия период на предходната година, до 3 096 951 бр. (Табл.24).

За посочения период се наблюдава спад на броя на животните от почти всички категории дребен рогат добитък, в сравнение със същия период на предходната година. Изключение прави броят на младите кози и ярета, който се е увеличил с 4.3%. Броят на козите се запазва на нивото от предходната година.

Табл. 24

Страната ни притежава благоприятни агроекологични условия за развитие на специализирано месодайно овцевъдство. Породната структура на овцевъдството се харакеризира с разнообразие на породи от различни продуктивни направления, но месодайното е слабо развито и в момента е ограничено само в институтските стада от месодайни овце.

Във връзка с предстоящото прилагане на европейската система за окачествявяне на кланични трупове на овце, при която цената ще се определя от качеството на месото, е необходимо използването на чистопородни кочове от специализираните породи за месо, с цел подобряване на месодайните качества на овцете и постигането на по-високо живо тегло в млада възраст на животните. При условията на страната ни, за целите на промишленото кръстосване с най-добри комбинативни способности с местните породи и най-добри вкусови качества на месото са овцете от породата Ил дьо Франс. В момента се проявява интерес и към породата Мутон Шароле. С тази цел са внесени елитни кочове от тези месодайни породи, със средства на ДФ"Земеделие". Чистопородни животни от тези породи се отглеждат в ИЖН в Костинброд, НИГО - Стара Загора, КОС в Ямбол и ИПЖЗ в Троян.

2. Производство на месо от ДРД

Делът на овчето и козето в общото производство на червено месо е най-малък, като през 2003 г. той намалява спрямо предходната година и представлява 16.3%.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. е произведено 19 366 т месо от ДРД в кланично тегло, в т.ч.: 9 071 т - в кланиците и 10 296 т – добито в животновъдните стопанства. В сравнение с предходната година, общото производство на месо от ДРД бележи слаб спад с 1.3%, което е в резултат главно на намаления добив в животновъдните стопанства - с 15.3%.

През 2003 г произведеното в кланиците овче и козе месо се е увеличило с 21.5%, в сравнение с предходната година и възлиза на 9 071 т (Табл. 25).

Табл. 25

Увеличеното промишлено производство се дължи преди всичко на значително нарасналия брой заклани животни, в частност на агнета, поради добрите възможностите за експорт на по-благоприятни цени. В резултат на това произведеното през 2003 г. агнешко месо е нараснало с 21.9%, спрямо предходната година и възлиза на 8 495 т.

Макар и малко като количество, значително увеличение е регистрирано на произведеното козе месо - с 66.4%, спрямо 2002 г., до 406 т. Практически 90% от него заема делът на добитото месо от ярета – 364 т, като отбелязва съществен ръст от 74.2%, спрямо 2002 г.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. добитото месо от ДРД в животновъдните стопанства е намаляло с 15.3%, спрямо предходната година и възлиза на 10 295 т. Този спад се дължи предимно на намаления брой заклани агнета и овце през 2003 г. - с 39% по-малко от предходната година (Табл. 26).

По-голям спад се наблюдава при добива на агнешко и овче месо - с 43.5%, спрямо предходната година и то е в размер на 3 991 т. Намалението обаче е за сметка на значително редуцираното производство на агнешко месо – с 56.3%, тъй като овчето месо нараства. В стопанствата животните обикновено се колят с по-ниско тегло поради факта, че месото се използва за задоволяване на собствени нужди, не се предлага на пазара и не се търси оптимална ефективност при отглеждането.

Добитото козе месо в стопанствата е нараснало с 23.8%, спрямо предходната година, достигайки 6 304 т, в резултат на по-големия брой заклани животни – с 38.5%.

Към 1 май 2004 г., стопаните декларират, че за последните шест месеца са заклани около 651 хил. броя овце, като от тях – 91.7% са агнета до 6 месечна възраст. Закланите кози са около 397 хил.броя, като 92% от тях са ярета до 6 месеца.

Общият брой на закланите животни от рода на ДРД, за посочения период е намалял с 24%, в сравнение със същия период на предходната година.

3. Внос

Вносът на месо от ДРД в страната поначало е незначителен, като обема му през последните няколко години се движи в границите между 34 и 46 т (Приложение 3, стр. 68 – 69). България има традиции при производството на месо от овце и кози, и обема му е достатъчен за да задоволи търсенето на вътрешния пазар, така че вносът не влияе пряко на предлагането. Внос на живи животни от рода на ДРД не е регистриран.

През 2003 г. обаче, за разлика от предходните години се наблюдава внос на значителен брой жив ДРД, главно агнета до 1 година. Общият импорт е в размер на 59737 бр. животни. Минимална част от тях (под 1%) – 284 бр. са агнета и кози за разплод и селекция. Франция и Германия са страните, от които основно е реализиран вносът, а средната цена варира между 7.8 и 10.9 щ. дол./кг (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи).

Преобладаващият брой от внесените животни – 59453 са агнета до 1 година, предназначени за клане. Вносът е от Румъния с ниска средна цена – 1.53 щ. дол./кг, като след това животните се доугояват, а полученото месо се реекспортира.

Осъщественият през 2003 г. внос на месо от ДРД е 46 т – с 35.3% повече от предходната година. Практически 90% от вноса е с направление от Норвегия – 42 т замразени разфасовки, със средна импортна цена 1105 щ. дол./т.

По данни на Агенция "Митници", за периода от м. януари до м. септември 2004 г. е регистриран внос на 25 т месо от ДРД. За същия период са внесени голям брой - 145 642 бр. живи агнета, от който само 433 – за разплод и селекция, а останалите - за клане и реекспорт.

4. Предлагане и потребление на месо от ДРД

През 2003 г. общото предлагане на месо от ДРД в страната нараства – с 3.6%, достигайки 20 366 т (Табл. 27).Вследствие редуцирания брой животни през годината, производството на месо от ДРД слабо намалява - с 1.3%, спрямо предходната година, до 19366 т. Вносът обаче отбелязва значително увеличение – над 20 пъти (1000 т). Този съществен ръст е поради факта, че през 2003 г. са внесени голям брой живи животни, с ниска импортна цена, които се доугояват в България, след което се изнасят на по-високи цени. Реално количеството на вноса на месо в общия обем поначало е незначително, а през годината то е в размер на 46 т, което не се отразява пряко на предлагането в страната.

Табл. 27

България е нетен износител на месо от ДРД и ежегодно изнася големи количества. По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран износ в размер на 7592 т месо от ДРД, което е с 10.2% повече от предходната година. Вътрешната консумация отбелязва незначително увеличение (под 1%) –12 774 т. Потреблението на агнешко месо в страната е ограничено, поради по-високите цени, на които се предлага в магазинната мрежа. По-голямо търсене и консумация се наблюдава по време на някои християнски празници.

5. Износ

В експортната структура на месото, най-голям дял заема износът на живи животни, предназначени за клане и месо от ДРД. През последните 4-5 години се наблюдава постепенно нарастване на износа и то предимно за европейски страни (Приложение 4, стр. 70 – 71). Въпреки, че през 2003 г. е регистриран значителен спад в броя на изнесения жив ДРД (тар. позиция 0104) – с около 42%, до 1125 бр., то той се компенсира от увеличеното количество експортирано месо (тар. позиция 0204) - 7582 т – с 10.6% повече от 2002 г. Общата стойност на износа във валутно изражение, надвишава съществено тази от 2002 г. (с 36%), поради нарастване на средните експортни цени за тон продукция, както на живите животни, така също и на месото. Реализираното постъпление в бюджета от търговията с живи животни и месо от ДРД през 2003 г. е на стойност 31733452 щ. дол., при 23313076 щ. дол. през 2002 г. Традиционно, най-много животни изнасяме за Йордания, а основни търговски партньори за месото са Гърция, Италия и Хърватско, а в по-малка степен – Австрия и Германия (Фиг.6).

Фиг.6

Средната реализационна цена за килограм месо от ДРД варира между 3.5 и 4.8 щ. дол. (франко българска граница), а на живите животни – в рамките на 0.7 – 1.5 щ. дол./кг в зависимост от броя и направлението им.

С Решение на Европейската комисия от края на май 2003 г. и Постановление № 233 на МС за външнотърговския режим на Р. България, от 1 юни 2003 г. се премахват квотите на износ на жив ДРД и месо от него в ЕС. По този начин се подобряват бизнес условията при търговията с европейските страни и се прекратява разпределението на количествата по квотата, което значително ще улесни българските износители. Около 90% от осъществения износ на месо от ДРД е насочен за европейски контрагенти. Страната има 5 лицензирани кланици за експорт на овче и козе месо, и до момента изцяло изпълнява безмитната квота за внос в ЕС на 7000 т месо годишно.

През деветте месеца на 2004 г. значително нараства износът на живи животни - 154133 бр. агнета, предназначени за клане. Регистрираният износ на месо от ДРД е 5763 т. Сравнявайки със същия период на предходаната година, се наблюдава намаление на изнесеното количество месо с 10%, но за сметка на това, броят на експортираните животни чувствително нараства, като многократно надвишава този от предходната година. Освен това, благоприятен е фактът, че реализационната цена на животните отбелязва значителен ръст – над два пъти (2641 щ. дол./т), което осигурява валутни постъпления в размер на 13380 318 щ. дол.

Съгласно Приложение 1 към Решение № 212 от 23.03.2004 г. на МС и Протокол № 4 от 31.03.2004 г. за решението на УС на ДФ "Земеделие" се предвижда отпускане на експортна субсидия при износ на агнешко месо в размер на 200000 лв. (максимален размер – 800 лв./т), за стимулиране експорта на качествени продукти. Субсидира се износът за не-европейски страни.

6. Цени на агнешко, шилешко и овче месо

По данни на САПИ ООД, през 2003 г. се наблюдава намаление на изкупните и цените на дребно на живи агнета, шилета, овце и месо от тях, докато при цените на едро е регистриран слаб ръст (Табл. 28).

Табл. 28

По-голямо намаление е отчетено при изкупните цени, като спада е в границите между 2.4% и 5.7% за различните животни. Сравнявайки с 2002 г., най-голямо е понижението на цената на агнета, като от 3.31 лв. тя спада до 3.12 лв./кг ж. т. през 2003 г. По-слаб е спадът на цените на шилета и овце, съответно с 3.7% и 2.4%. Цените на едро поддържат по-високи нива, спрямо предходната година. С 3.7% нараства цената на шилешкото месо, по-слабо – на агнешкото – с 2.4%, докато цената на овчето месо е почти на нивото от предходната година. Намалението на цените на дребно е между 1% и 8%, като по-съществено е при овчето месо.

Движението на изкупната цена на агнета и цените на едро и дребно на агнешко месо са посочени на Фиг. 7. Цените на агнешкото месо имат сезонен характер – по-високи са през зимата и пролетта, когато търсенето е по-голямо. Консумацията на агнешко месо в страната нараства по време на великденските и други християнски празници, когато търсенето му традиционно е по-голямо. По тази причина цените в магазинната мрежа значително нарастват, дори повече от обичайния им ръст за сезона. През летните месеци цените намаляват.

Фиг. 7

През 2003 г. изкупната цена на живи агнета от 3.41 намалява до 2.86 лв./кг към края на м. септември. Цените на едро и дребно на агнешко месо следват същата тенденция, както и изкупните, с тази разлика че поддържат доста по-високи стойности – между 6.50 и 7.50 лв./кг. Както се вижда от Фиг. 7, нивата на цените се доближават, предвид това, че през годината