С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Р Е З Ю М Е

I. Фактори, определящи предлагането на царевица

1.Площи, производство и среден добив

2. Начални стокови наличности

3.Внос

II. Фактори, определящи потреблението на царевица

1.Употреба на семена

2. Зърно за храна и индустриална употреба

3.Употреба като фураж

4.Износ

ІІІ. Държавна политика при производството и реализацията на царевица

1. Политика на ДФ"Земеделие" за подпомагане на производителите на царевица

2. Външнотърговски режим

ІV. Вътрешни и международни цени

1. Изкупни цени

2. Износни цени

V. Световно предлагане и потребление на царевица

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1. Износ на царевица, 1999-2003

Приложение 2. Внос на царевица, 1999-2003

Приложение 3. Изкупни цени на царевица, 1999-2003

Приложение 4. Износни цени на царевица, 2001/02 – 2003/04

Приложение 5. Площи, добиви и производство на царевица в света, 2002/03 -2004/05

Приложение 6. Световно предлагане, потребление и търговия с царевица за периода 2002/03 – 2004/05

РЕЗЮМЕ

РЕКОЛТА `2004

По експертна оценка общо засетите площи с царевица за реколта `2004 са намалели слабо спрямо предходната година, когато част от площите на засегнатите от зимните студове есенни култури беше презасята с пролетници.

Агрометеорологичните условия през 2004 г. бяха благоприятни за развитието на царвицата, поради което се прогнозира добивите да бъдат значително по-високи от тези на предходната реколта.

• По окончателни данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ, реколта `2003 от царевица за зърно е в размер на 1 161 хил. тона или с 127 хил. тона по-малко в сравнение с реколта `2002, която беше една от най-високите за последните няколко години.
• Въпреки изключително високото ниво на износа на царевица през маркетинговата 2002/03 година, много добрата реколта `2002 позволи формирането на високи крайни наличности за 2002/03 и даде възможност новата маркетингова година (2003/04) да стартира с начални запаси от 132 хил. тона.
• По-слабото предлагане на пшеница и ечемик през маркетинговата 2003/04 година, водещо до повишаване на търсенето на царевица в страната, резултира в значително нарастване на вноса на този продукт.

По неокончателни данни на Агенция "Митници" от началото на маркетинговата 2003/04 до м. юни 2004 г. е осъществен внос на 135 720,8 тона царевица, при 72 862 тона за същия период на предходната маркетингова година. Това е най-високото ниво на внос за последните няколко години.

• По данни на дирекция "Животновъдство", МЗГ количеството зърно, необходимо за изхранване на селскостопанските животни през маркетинговата 2003/04 година е в размер на 2 171 хил. тона. Делът на царевицата от общото количество зърно за животновъдството е повишен на 43% или 933,57 хил. тона, при 783 хил. тона през предходната година.
• Количеството царевица, което ще бъде преработено в страната през текущата маркетингова година се прогнозира да запази нивото си от предходната година-250 хил. тона.
• По-слабата реколта `2003 от пшеница и ечемик, както и заместването на тези продукти с царевица за покриване на нуждите на животновъдството от зърно, намалиха възможностите за износ на царевица през текущата маркетингова 2003/04 година.

По данни на Агенция "Митници" за периода септември 2003 г.-юни 2004 г. на външните пазари са реализирани общо 78 539,3 тона българска царевица, при средна цена от 144 щ.д./т. Не се предвижда до края на маркетинговата година износът да надхвърли 100 хил. тона.

• Повишеното търсене на царевица в страната стимулираше значителен ръст на цените, като през м. декември 2003 г. царевицата се предлагаше на цена от 269 лв/тон.

Изключително силният внос от началото на календарната 2004 г., след въвеждане на нулевото мито за внос на този продукт, до известна степен "укроти" темпа на нарастване на цените, но тенденцията на увеличение се запази.

Прогнозира се, че излизането на реколтата от пшеница и ечемик на пазара, както и очакванията за добра реколта `2004 от царевица ще промени посоката на движение на цените, както през останалите месеци от маркетинговата 2003/04 година, така и през новата маркетингова година.

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

НА ЦАРЕВИЦА

1. Площи, производство и среден добив.

Реколта `2004

Периодичните слаби превалявания от дъжд, които в Северна България и високите полета често преминаваха в сняг, бяха основната причина за неравномерния ход на полските работи в началото на м. март 2004 г. Формираната временна снежна покривка в Северна България за кратко ограничаваше провеждането на почвените обработки. След средата на м.март температурите се повишиха, а валежите постепено намаляха, което ускори дейността по подготовка за пролетната сеитба.

Сухото време през по-голямата част от м. април позволи провеждането на сеитбата на средноранните пролетници (слънчоглед, царевица, картофи).

По експертна оценка общо засетите площи с царевица за реколта `2004 са намалели слабо спрямо предходната година, когато част от площите на засегнатите от зимните студове есенни култури беше презасята с пролетници.

През м. април в повечето райони на Източна България и на места в Горнотракийската низина се наблюдаваше необичаен за сезона недостиг на влага, който ограничаваше поникването и началните етапи от развитието на царевицата.

В началото на м. май бяха установени съществени различия във влагозапасяването на почвата в отделни райони на страната. В цяла Западна и централна Северна България водните запаси бяха много добри, докато в Южна България, Добружа и Лудогорието дефицитът на продуктивна влага задържаше поникването на пролетните култури. Започналите след първото десетдневие на май валежи станаха предпоставка за постепено преодоляване на водния дефицит, като в края на второто десетдневие на май общия воден запас при пролетните култури в 50-сантиметровия почвен слой в почти цялата страна надхвърляше 80% от ППВ. Подобрените влагозапаси създадоха условия за значително увеличение на листната маса при царевицата и слънчогледа през третото десетдневие на месеца. До края на м. май при царевицата се наблюдаваше листообразуване (9-11 лист).

Всекидневните валежи в началото на м. юни увеличиха водните запаси в почвата до нива близки и над оптималните за нормално протичане на фазите на развитие при царевицата. По данни на Националния институт по метрология и хидрология към 7 юни бе достигнато насищане до ППВ в коренообитаемия почвен слой при пролетниците в Лудогорието, Предбалкана, по долината на р. Струма и други. В края на месеца ранните хибриди царевица, предимно в Южна България, достигнаха максималните си размери от вегетативна биомаса и встъпиха във фаза изметляване.

В края на м. юли при различните царевични хибриди, в зависимост от раннозрелостта им се наблюдават изсвиляване, цъфтеж на метлицата и начало на млечна зрелост. За началото на м.август се прогнозира хладно за сезона време с превалявания на отделни места, което ще окаже благоприятно влияние върху царевичните посеви. През този период при късните хибриди ще се осъществява формиране и наливане на зърното, а при ранните-преход от млечна във восъчна зрелост.

Агрометеорологичните условия през 2004 г. бяха благоприятни за развитието на царвицата, поради което се прогнозира добивите да бъдат значително по-високи от тези на предходната реколта.

По окончателни данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ, реколта `2003 от царевица за зърно е в размер на 1 161 хил. тона или с 127 хил. тона по-малко в сравнение с реколта `2002, която беше една от най-високите за последните няколко години.

Ниските температури и липсата на снежна покривка през зимата на 2002/03 година нанесоха значителни поражения върху посевите от пшеница и ечемик. През пролетта част от площите на засегнатите от зимните студове есенни култури беше презасята с пролетници. Засетите през пролетта на 2003 г. площи с царевица (за зърно и силаж) превишават с 36% тези за реколта `2002 и възлизат на 4 884 877 дка.

По данни на дирекция "Агростатистика" засетите с царевица за зърно площи са в размер на 4 298 024 дка, което е най-високото ниво за последните три реколти.

Таблица 1. Царевица- засети площи, производство и среден добив, 2000-2003 г.

От средата на м. юли 2003 г. царевицата се намираше в критична фаза по отношение на влагата в почвата. През м. август състоянието на водните запаси в почвата сериозно се влоши, като резултат от поднормените валежи през месеца, повишената консумация на влага от посевите, намиращи се в репродуктивен стадий от развитието си, както и от високите температури, които допълнително увеличиха изпарението от повърхността на почвата. Към средата на м.август пролетните култури, отглеждани при неполивни условия в източната половина на страната не разполагаха с продуктивна влага на дълбочина 50 см., а на места и в еднометровия почвен слой. Напояването бе единственото мероприятие, осигуряващо оцеляването на културите. По данни на "Агростатистика", МЗГ едва 6% от засетите с царевица за зърно площи са били напоявани.

Таблица 2. Царевица-площи, производство и среден добив по райони

По данни на дирекция "Агростатистика", МЗГ

Площта, от която е прибрана реколта `2003 от царевица за зърно е в размер на 4 146 804 дка или с 36% повече в сравнение с тези от предходната година.

Високите температури през лятото, поднормените валежи и ниският процент на напояваните площи доведе до значително спадане на средния добив, спрямо този от предходната реколта.

Средното за страната количество царевица за зърно, получено от 1 декар през маркетинговата 2003/04 година е в размер на 280 кг., което е с близо 34% по-малко от от този през предходната година (424 кг/дка). По-нисък среден добив спрямо предходната годинае налице във всички райони на страната, като в най-голяма степен са намалели количествата от декар в Северен [1] централен (-45%), Югоизточен (-45%) и Югозападен (-39%) райони.

 

Фиг.1

Полученият добив от декар при царевицата за зърно реколта `2003 в България е по-нисък от средния за света (440 кг/дка), значително по-нисък от този на САЩ (892 кг/дка), ЕС-15 (729 кг/дка), ЕС-25 (650 кг/дка), Канада (780 кг/дка) и близък до добива на Украйна (343 кг/дка), Русия (300 кг/дка), Сърбия (317 кг/дка) и Румъния (250 кг/дка). (Приложение № 5)

През 2003 г. най-голям процент от общо засетите с царевица площи (за зърно и силаж) са тези разположени върху предшественици пшеница и ечемик-около 56% или приблизително 2 775 хил. дка, при 2 168 хил. дка, през 2002 г. Площите с царевица след слънчоглед, който не е добър предшественик, са нараснали близо 3 пъти, спрямо предходната година- 645 хил. дка, при 227 хил. дка през 2002 г.

	Фиг.2		Фиг.3

През 2003 г. царевицата се е отглеждала монокултурно върху 1 031 хил. дка, при 612 хил. дка през 2002 г. Угарите, включени в сеитбооборота на царевицата през разглежданата година са близо 88 хил. дка, спрямо 184 хил. дка през 2002 г.

От проведената сред земеделските стопанствата анкета се установи, че при реколта `2003 от царевица за зърно най-голямо приложение са намерили азотните торове. С тях са наторени около 42% от площта на царевицата за зърно, а фосфорни и калиеви торове почти не са използвани. Около 80% от площта е третирана с хербициди и около 8% с инсектициди.

2. Начални стокови наличности;

Въпреки изключително високото ниво на износа на царевица през маркетинговата 2002/03 година, много добрата реколта `2002 позволи формирането на високи крайни наличности за 2002/03 и даде възможност новата маркетингова година (2003/04) да стартира с начални запаси от 132 хил. тона.

Таблица 3. Предлагане и потребление на царевица, 2001-2003 г.

Балансът е разработен по данни на: Дирекция "Агростатистика",

Дирекция "Животновъдство", Агенция "Митници"

3. Внос.

По-слабото предлагане на пшеница и ечемик през маркетинговата 2003/04 година, водещо до повишаване на търсенето на царевица в страната, резултира в значително нарастване на вноса на този продукт.

По неокончателни данни на Агенция "Митници" от началото на маркетинговата 2003/04 до м. юни 2004 г. е осъществен внос на 135 720,8 тона царевица, при 72 862 тона за същия период на предходната маркетингова година. Това е най-високото ниво на внос за последните няколко години.

Маркетинговата 2003/04 година започна с висока активност при вноса на царевица. Само за първите четири месеца на новия сезон в страната са импортирани 5 782,1 тона царевица, което превишава значително количествата, закупени за същия период на 2002/03 (191,3 тона) и 2001/02 (142,5 тона) маркетингови години.

През тези четири месеца обект на внос е била основно царевица за индустриална употреба, осигурена главно от Румъния (5 179,4 тона), при средна цена от 180 щ.д./т. За разглеждания период в страната няма доставени количества царевица за фураж. Закупени са и около 101 тона семена за посев от САЩ и Австралия.

С Митническа тарифа на Р. България за 2004 г. влезе в сила автономна тарифна редукция за внос на зърно (пшеница, ръж, ечемик, овес сорго и царевица) с нулево мито, като при царевицата (тарифна позиция 1005) се отнася за периода 1.януари- 30.септември 2004 година. Целта на тази автономна тарифна редукция бе да създаде предпоставка за увеличаване предлагането на зърно в страната за задоволяване на нарасналото търсене, както за храна и фураж, така и за индустриална употреба.

Фиг. 4

След въвеждането на нулево мито за внос на царевица, доставките на този продукт от чужбина многократно нараснаха. През първите 6 месеца на 2004 г. са внесени близо 130 хил. тона. Най-висока активност на импорта се наблюдава през периода януари-март 2004 г., когато средно за месец се доставят около 30 хил. тона царевица. През останалите три месеца (април-юни) закупуваните от чужбина количества царевица постепено намаляват.

По предварителни данни на Агенция "Митници" за периода 1-29 юли е осъществен внос на близо 29 хил. тона царевица.

Очаква се прогнозата за добра реколта от царевица, както и получените много добри добиви от пшеница и ечемик да повлияят за намаляване на импорта, като до края на текущата маркетингова година се прогнозира, че той няма да надвиши 170 хил. тона.

1. Употреба за семена.

По експертна оценка семената, употребени за сеитбата на новата реколта `2004 от царевица, възлизат на около 11 хил. тона. От началото на маркетинговата 2003/04 година до м. юни 2004 г. е осъществен внос на около 2 322 тона царевица за посев, основно от Унгария (1 139 тона), Австрия (677,5 тона) и Франция (350 тона).

За получаването на реколта `2003 от царевица са използвани приблизително 12 хил. тона семена, при 8 хил. тона през маркетинговата 2001/02 година.

2. Зърно за храна и индустриална употреба.

Количеството царевица, което ще бъде преработено в страната през текущата маркетингова година се прогнозира да запази нивото си от предходната година-250 хил. тона.

Продуктите, произвеждани от царевица са: царевично брашно, скорбяла, гликоза, царевично масло, царевичен грис и други. Значителна част от тези продукти се реализират на външните пазари.

И през тази маркетингова година най-голям дял от износа сред изброените продукти заемат скорбялата и царевичното масло. По данни на Агенция "Митници" от началото на маркетинговата 2003/04 година (м. септември 2003 г.) до м. юни на 2004 г. е осъществен износ на 4 511 тона скорбяла от царевица, основно за страните от региона – Турция (1 568 тона), Албания (1 281 тона), Р. Македония (552 тона), Югославия (500 тона) и други. За същият период са изнесени и 3 653,3 тона царевично масло, като основни купувачи са Турция (2 305,3 тона) и Гърция (1 347,9 тона). Производството на царевично брашно е изцяло предназначено за вътрешния пазар.

3. Употреба за фураж.

По данни на дирекция "Животновъдство", МЗГ количеството зърно, необходимо за изхранване на селскостопанските животни през маркетинговата 2003/04 година е в размер на 2 171 хил. тона.

Поради по-ограниченото предлагане на пшеница и ечемик през текущата маркетингова година, делът на царевицата от общото количество зърно за животновъдството е повишен на 43% или 933,57 хил. тона, при 783 хил. тона през предходната година.

4. Износ.

По-слабата реколта `2003 от пшеница и ечемик, както и заместването на тези продукти с царевица за покриване на нуждите на животновъдството от зърно, намалиха възможностите за износ на царевица през текущата маркетингова 2003/04 година.

По данни на Агенция "Митници" за периода септември 2003 г.-юни 2004 г. на външните пазари са реализирани общо 78 539,3 тона българска царевица, при средна цена от 144 щ.д./т. (Приложение № 1) Над 95% от осъществения износ е насочен към страните от ЕС, с които съгласно споразумение действа квота за внос на този продукт (тарифна позиция 1005) в размер на 80 хил. тона с нулево мито и с период на действие 1.07.2003 – 30.06.2004 г. От 01.07.2004 г. квотата нараства с 8 хил. тона.

Незначителни количества са закупили съседни страни – Македония (3 714 тона), Албания (8 тона) и Югославия (0,4 тона).

Не се предвижда до края на маркетинговата година износът да надхвърли 100 хил. тона.

ІІІ. Държавна политика при производството и реализацията на царевица.
| съдържание |

1. Политика на ДФ "Земеделие" за подпомагане на производителите на царевица.

Ежегодно ДФ "Земеделие" открива краткосрочни финансови линии, които целят подпомагане на земеделските производители и стимулиране на производството на определени стоки и култури. Финансовите линии, които са открити за подпомагане на производителите на царевица са следните:

ЗА РЕКОЛТА `2004

ЦЕЛЕВА ФИНАНСОВА ЛИНИЯ, включваща кредит и субсидия за подпомагане на земеделските производители за закупуване на сертифицирани семена от царевица за зърно, реколта `2004.

Финансовата линия е в размер на 6 000 000 лв., от които 2 000 000 лв. са субсидия.

По тази кредитна линия ДФ "Земеделие" финансира част от разходите за закупуване на сертифицирани семена от царевица за зърно и предоставя на земеделските производители:

-до 6 лв./дка, от които 4 лв./дка са кредит и 2 лв./дка – субсидия.

Усвоеният ресурс е в размер на 5 083 740,13 лв., от които 3 389 160,1 лв. са предоставени под формата на кредит, а 1 694 580,03 лв. - под формата на субсидия. Сключени са 504 договора и е финансирано засяването на 847 290 дка царевични посеви.

2. Външнотърговски режим.

С митническа тарифа на Р.България за 2004 г. бе въведена автономна тарифна редукция за внос на царевица (тарифна позиция 1005) с нулево мито, за периода 01.01-30.09.2004 г.

След изтичане на срока на тази тарифна редукция, вносът на царевица за посев (тарифна позиция 1005 10) ще се облага с 5%, на царевица за фураж (тарифна позиция 1005 90 00 1) с 15%, а на друга царевица (тарифна позиция 1005 90 00 9) с 12,5%. Изключение прави импортът на царевица от страни, с които са договорени облекчения:

*в сила от 01.06.2004 г. (Приложение № 12.1 от МТ на Р.България за 2004 г.)

Договорени са и облекчения на квотен принцип:

• Тарифна квота за внос на царевица за фураж (тарифна позиция 1005 90 00 1) в България, съгласно ангажиментите на Р.България по списъка за задълженията и договорите, приложен към Общото споразумение по митата и търговията 1994 г. (СТО), в размер на 100 000 тона, при мито от 5%. По оперативни данни на Агенция "Митници" от началото на 2004 г. до 27.07.2004 г. няма усвоени количества по тази квота.
• Тарифна квота в размер на 28 000 тона за внос на директни сортове царевица за посев (тарифна позиция 1005 10 90 0) и царевица за фураж и индустриална употреба (1005 90) от ЕС с нулево мито в рамките на квотата и с период на действие от 01.07.2003 г. до 30.06.2004 г. Тази концесия се прилага единствено спрямо продуктите, които не се ползват от никакъв вид експортна субсидия.

Съгласно оперативни данни на Агенция "Митници" към 29 юни 2004 г. няма регистрирани количества по тази квота.

От 01.07.2004 г.размерът на квотата нараства до 30 800 тона. От началото на нейното действие до 27.07.2004 г. изпълнение е 0%.

• Тарифна квота за внос на царевица за фураж и индустриална употреба (тарифна позиция 1005 90) от Сърбия и Черна гора с нулево мито и период на действие–01.06-31.12.2004 г. (съгласно Приложение №12.2 от МТ на Р. България за 2004 г.) До 27 юли 2004 г. няма постъпили количества по тази квота.

ІV. Вътрешни и международни цени.
| съдържание |

През 2003/04 маркетингова година основно влияние на пазара на зърно в региона оказа намалението на производството в Европа, голямото търсене от страна на вносителите и слабото предлагане от страна на традиционните износители.

През м. октомври 2003 г. Китай, който е основен доставчик на царевица в страните от Югоизточна Азия, обяви намаляване на доставките и повишаване на износните цени, поради спадане на запасите от този продукт в страната и повишаване на вътрешните цени. Тази новина даде отражение върху цената на царевицата в Америка и Европа. През този сезон Европа бе силно зависима от вноса на зърно от Американския континент, поради силното намаление на собственото производство.

Поради недостига на фуражно зърно в ЕС, ЕК взе решение за прекратяване на търговете на фуражно зърно за износ на свободния пазар. По-късно бяха намалени вносните мита за фуражно зърно, в частност за ръж царевица и сорго.

През първите месеци на 2004 г. пазарът на царевица и другите зърнено-фуражни се характеризираше с ръст на цените в повечето страни, поради: намаление на курса на щатския долар към останалите валути, силно търсене от страна на европейски, африкански и близкоизточни вносители, както и поради намаляване на доставките от Китай.

От началото на м. април, цените в Европа се стабилизираха под влияние на интервенционните продажби на фуражно зърно на вътрешния пазар на ЕС и активизиране на вноса от страна на частни компании. През следващите месеци цените започват да падат под влияние на приближаващата жътва на ечемик и пшеница. Търсенето на царевица постепенно намалява, в последствие спада и нейната цена.

Очакваната добра реколта от зърно в Европа дава основание да се прогнозира намаление на цената на зърното, както до края на текущия сезон, така и през новата 2004/05 маркетингова година.

1. Изкупни цени.

В края на предходната маркетингова година (2002/03), като резултат от очакванията за значително по-слаба реколта от зърно, не само в България, но и в страните от региона, както и противоречивите прогнози за размера на пораженията върху царевичните посеви от засушаванията в края на пролетта, доведоха до значителен ръст на изкупната цена. През последните три месеца на 2002/03 година цената на царевица надхвърли 200 лв/тон.

Тенденцията на нарастване на цената продължи и през текущата маркетинговата година, като равнището многократно надхвърли това от 2001/02 година, когато реколтата беше слаба.

Фиг.5

Изкупната кампания стартира при цена от около 210-215 лв/тон, което беше най-ниското ниво от началото на маркетинговата година до м.юни 2004 година. Повишеното търсене на царевица в страната стимулираше значителен ръст на цените, като през м. декември 2003 г. царевицата се предлагаше на цена от 269 лв/тон.

Изключително силният внос от началото на календарната 2004 г., след въвеждане на нулевото мито за внос на този продукт, до известна степен "укроти" темпа на нарастване на цените, но тенденцията на увеличение се запази.

Прогнозира се, че излизането на реколтата от пшеница и ечемик на пазара, както и очакванията за добра реколта `2004 от царевица ще промени посоката на движение на цените, както през останалите месеци от маркетинговата 2003/04 година, така и през новата маркетингова година.

В началото на маркетинговата година изкупните цени на царевицата в България и Украйна се движеха в границите около 130-140 щ.д./т. По-ниското предлагане на зърно на вътрешния пазар в България стимулираше значителен ръст в изкупните цени. Цената в Украйна нарастваше с по-бавни темпове в сравнение с тази в България.

Фиг.6

Неясната перспектива за износ на зърно от Украйна в първите месеци на 2004 г., поради възможност от въвеждане на мерки за държавно регулиране, както и поради решението на Правителството да прекрати възстановяването на ДДС при износ, доведе до намаляване на интереса на търговците към този продукт. След м. март изкупната цена на царевицата започна стремглаво да пада, като през м. юли достигна до 115 щ.д./т.

Въпреки активния внос от началото на 2004 г. изкупната цена в България продължава да нараства, като най-високото ниво е достигнато през м. юни –192 щ.д./т.

Изключително добрата реколта `2003 от царевица в САЩ позволи фермерските цени да се движат значително под равнището на тези в Европа. Недостигът на фуражно зърно на световния пазар, оттеглянето на Китай от пазара на царевица и пренасочването на азиатски вносители към американската царевица, както и силното търсене от страна на европейски вносители стимулираше нарастване на цените, макар и с по-бавни темпове от тези в Европа. През последните няколко месеца цената започна да спада повлияна от благоприятните климатични условия и прогнозата за много добра реколта `2004 от царевица.

2. Износни цени.

Ниските температури и липсата на сняг през зимата на 2002/03 година, както и горещото и сухо лято значително редуцираха производството на зърно в Европа.

По-ниското предлагане на фуражно зърно и силното търсене от страна на преработватели и вносители стимулираше непрекъснат ръст на цените.

Неблагоприятните агрометеорологични условия засегнаха и производството на зърно в България. Реколта `2003 от царевица беше само с 10% по-ниска в сравнение с предходната, но поради по-слабото предлагане на пшеница и ечемик, както и заместването им с царевица за задоволяване на потребностите на животновъдството от зърно, свободните количества за износ намаляха, а цената, на която се предлагаха значително нарасна.

Фиг.7

Средната износна цена, на която се реализираше българската царевица на външните пазари през маркетинговата 2003/04 година беше около 146 щ.д./т., което превишаваше с близо 40 щ.д. нивата от предходната година.

Най-големи количества царевица са изнесени през първите три месеца на маркетинговата година, основно за страните от ЕС. По-голямата част от тези товари се реализираха при условия на доставка FOB (цена, включваща транспортни и други разходи до натоварване на стоката на борда на кораба), като цената превишаваше с близо 40 щ.д. тази от същия период на предходната година. Цената FOB значително нараства както под влияние на слабото предлагане в страната, така и под влияние на недостига на зърно в Европа, като през м. ноември 2003 г. достига 159 щ.д./т., при 139 щ.д./т. през септември. Въпреки нарастването, българската износна цена FOB-ЧМП се намираше доста по-ниско от цените, на които се предлагаше царевица с произход Германия и Франция, които страни са традиционни износители на царевица от ЕС. Ниското предлагане на зърно от страна на основните износители в ЕС, както и силното търсене от вносителите стимулираше не прекъснат ръст на цената на царевицата в ЕС. Най-високото ниво бе достигнато през м. февруари 2004 г. - FOB- Бордо-Франция -220 щ.д./т и FOB –Рейн- Германия-225 щ.д./т. През следващите месеци цените започнаха слабо да спадат, като резултат от очакванията за добра реколта `2004, като през м. юни френската царевица се предлагаше на 190 щ.д./т., а немската на 191 щ.д./т.

През цялата маркетингова година украинската фуражна царевица се предлагаше на значително по-ниска цена от тази в ЕС и България, но също бележеше тенденция на увеличение. След влизането в сила на решението за отмяна възстановяването на ДДС при износ интересът на търговците към този продукт намаля, а цената FOB-ЧМП-Украйна се стабилизира около равнището от 160-165 щ.д./т.

От началото на 2004 г. България изнасяше по-малки количества царевица, основно за съседни страни, а по-голяма част от доставките се осъществяваха при условия CPT (цена, включваща разходите, свързани с превоз на стоката до уговорен пункт на местоназначение). Цените CPT-България също бележеха тенденция на нарастване, като през м. април 2004 г. достигнаха 207 щ.д./т. През следващите месеци цените започнаха да спадат под въздействие на намалението на цените в Европа, като резултат от прогнозите за възстановяване на нормалните нива на производство на зърно.

V. Световно производство и търговия с царевица
| съдържание |

Според юлската прогноза на Департамента на САЩ по земеделие, световното производство на зърно за фураж през маркетинговата 2004/05 година се очаква да достигне рекордните 938 755 хил. тона или с 39 хил. тона повече в сравнение с предходната година.

Производството в ЕС-25 се предвижда да се повиши с 19 млн. тона и да достигне 140,5 млн. тон, поради връщане към нормалните нива на добив, след засушаванията през предходната година. В бившия Съветски съюз производството на фуражно зърно се очаква да се повиши незначително, а за останалата част от Европа се предвижда нарастване от 5 млн. тона и достигане на 23 млн. тона.

Производството на зърно за фураж в Китай се очаква да намалее с 1 млн. тона до 124 млн. тона. Прогнозира се намаляване на засетите с царевица площи с около 2% през маркетинговата 2004/05 година, поради пренасочване на част от производителите към отглеждане на други култури.

Световното производство на царевица през маркетинговата 2004/05 година се предвижда да достигне рекордните 648,8 млн. тона или с 32,4 млн. тона повече в сравнение с 2003/04 маркетингова година. Благоприятните агрометеорологични условия в Европа, както и намаляването на процента на площите поставени под угар се очаква да доведат до повишаване на производството на царевица в ЕС-25 с 31%, спрямо предходната година, до 51 млн. тона. В останалата част от Европа също се предвижда нарастване на производството.

Световното потребление на зърно за фураж през 2004/05 се прогнозира да нарасне до 950 479 хил. тона или с близо 13 хил. тона спрямо предходната година. Слабото увеличение се дължи от части на очакваното намаление от 5 млн. тона в бившия Съветски съюз. За слабото увеличение допринася и повишаването на употребата на пшеница за фураж.

Прогнозира се, че Китай ще повиши потреблението на фуражно зърно с близо 4 млн. тона, поради нарастване на производството на месо и повишаване на потреблението за индустриална употреба.

Търговията с фуражно зърно през 2003/04 година предварително се оценява на 101,4 млн. тона, което е с 3 млн. тона по-малко в сравнение с 2002/03 година. През маркетинговата 2004/05 се очаква незначително нарастване на търговията с фуражно зърно до 101,8 млн. тона.

Световната търговия с царевица се прогнозира да намалее с близо 1,4 млн. тона и да бъде в размер на 76,97 млн. тона. Очакваната добра реколта от царевица в ЕС-25 се прогнозира да редуцира потребностите от внос с почти 50% до 2,5 млн. тона.

Предвижда се конкуренцията между износителите на царевица да намалее през маркетинговата 2004/05 година, поради очакването за свиване на износа на този продукт от Китай. Докато Аржентина прогнозира да увеличи своя износ, поради нарастване на производството, за Бразилия и някои други малки износители се предвижда да намалят своите продажби. Основна част от експорта на Унгария се очаква да бъде насочен към ЕС-25.

Доставките на царевица от Китай се прогнозира да намалеят от 8 млн. тона през 2003/04 на близо 4 млн. тона за 2004/05 година, което ще бъде най-ниското ниво от шест години насам. Намаляването на износа от Китай ще позволи на САЩ и Аржентина значително увеличаване на продажбите на международния пазар, въпреки свиването на световната търговия.

Световните крайни запаси от фуражно зърно се очаква да продължат да спадат-намаление с 12 млн. тона до 115,3 млн. тона. Прогнозира се, че крайните запаси от фуражно зърно в Китай през 2004/05 ще бъдат около 25 млн. тона, което е с около 100 млн. тона по-ниско от оценката на този показател за маркетинговата 1999/00 година. Китай обяви, че ще намали правителствените запаси от царевица, поради големите разходи за тяхното поддържане.

Крайните наличности от фуражно зърно се прогнозира да нараснат с 4 млн. тона в ЕС-25 и с 1 млн. тона в останалата част от Европа, поради възстановяване на производството.

Въпреки нарастването на производството на царевица в света, по-ниските начални наличности през 2004/05 (92153 хил. тона), както и повишаването на потреблението ще допринесат за формирането на едни от най-ниските крайни наличности от царевица от маркетинговата 1975/76 година насам в размер на 75,86 млн. тона.

По прогноза на американски фермери, подкрепящи прогнозите на Департамента на САЩ по земеделие, производството на царевица в САЩ през маркетинговата 2004/05 година може да бие рекорда от преди 10 години. Според юлската прогноза на USDA, производството на царевица в САЩ ще бъде около 270,14 млн. тона (последното рекордно производство е било през маркетинговата 1994/05 година-256,63 млн. тона). Нарастването на производството се дължи по-скоро на увеличение на засетите площи, отколкото на повишение на средния добив. През 2004 година засетите площи са нараснали с 3% до 328,05 млн. дка, при което фермерите прогнозират, че реколтираните площи ще бъдат не по-малко от 297,27 млн. дка, което е с 3% повече в сравнение с реколтираните през 2003 г. Трябва да се отбележи, че развитието и узряването на царевичните посеви изпреварва сроковете от предходната година и многогодишните средни темпове на развитие, като се очаква качеството също да бъде добро.

В резултат на повишената прогноза за производството на царевица се прогнозира съществен ръст на преходните запаси в страната, което ще доведе до намаление на цените на текущия пазар, както и на фючърсните цени. Намалението на цените, което се наблюдава от началото на годината оказва влияние и върху цените на пшеницата, овес и дори на соята.

Производството на царевица през 2004/05 година в ЕС-25 се очаква бързо да се възстанови след слабата реколта `2003. Прогнозира се производството на царевица в ЕС-15 да нарасне с 10 млн. тона до 41,3 млн. тона, а в ЕС- 25 да достигне 52,07 млн тона.

Намаляването на земята поставена под угар от 10% на 5% в ЕС-15 спомогна за повишаване на площите, засети с царевица в някои страни като Испания и Италия.

Високите цени на царевицата, както и скъпите семена за слънчоглед в Испания и Италия подпомагнаха частичното прехвърляне на фермерите към отглеждане на царевица.

Площите на царевицата в Германия показват тенденция на намаление от година на година, с изключение на предходната, когато засетите площи нараснаха, поради високите нива на измръзвания, при зимните-житни култури. Преспективите за реколта `2004 от царевица в Германия са добри, макар че не се очаква тя да надвиши равнището на реколта `2001. Очаква се реколтата във Франция също да е добра.

Потреблението на царевица за фураж в ЕС-25 през 2003/04 намаля да 35,2 млн. тона, при 38,5 млн. тона през предходната година, като резултат от засушаванията, засегнали реколта `2003. Очакванията за добра реколта `2004 от царевица дават основание да се прогнозира нарастване на употребата на царевица за фураж през маркетинговата 2004/05 до нива от 40,2 млн. тона.

Слабата реколта `2003 от царевица във Франция доведе до намаляване на употребата на царевица за фураж в Холандия и заместването й с ръж, ечемик и фуражен грах. През оставащите месеци на маркетинговата 2003/04 година все още се очаква внос от Унгария и Аржентина, но представители на фуражната индустрия заявяват, че предпочитат да изчакат новата френска реколта и очакваните по-ниски цени.

Потреблението на царевица за индустриални цели е стабилно в Испания. В тази страна годишното потребление на царевица във фуражната промишленост е около 800 хил. тона.

През 2004/05 търсенето на царевица за фураж се очаква да намалее незначително, докато пшеницата и ечемика ще бъдат предпочитани при производството на фуражи.

Търсенето на фураж в Полша се очаква да намалее с около 1 млн. тона през 2004/05 година, като резултат от структурни проблеми в животновъдния сектор и частично поради тенденцията на намаляване на броя на свинете. Очакването за по-ниско търсене на фураж и за нарастване на вътрешното предлагане на царевица се предвижда да намали значително потребностите от внос на този продукт.

През маркетинговата 2003/04 ниската наличност от царевица в Европа доведе до внос на около 5 млн. тона, от източници извън ЕС., включително 2,1 млн. тона за Испания и над 700 хил. тона бразилска царевица към Италия.

Поради прогнозите за добра реколта, вносът на царевица от страни извън Съюза, през маркетинговата 2004/05 година се прогнозира да намалее до 1,6 млн. тона. Тази прогноза се базира на експортни възможности на Унгария в рамките на 1,55 млн. тона, които да бъдат конкурентни на пазара на Испания и Италия, измествайки вноса от страни, извън Съюза.

По прогнози на бразилската консултантска организация Safras&Mercado реколта `2004 от царевица в Бразилия ще бъде в размер на 40,23 млн. тона (прогноза на USDA от м. юни-43,5 млн. тона), което е с 4,55% по-малко в сравние с предходната година. Неблагоприятните природни условия са нанесли значителни щети на втората реколта от царевица в Бразилия.

Първата реколта от царевица в централните и южни провинции на страната се оценява на 26,6 млн. тона (с 700 хил. тона по-малко в сравнеие с предишния сезон), а в североизточните провинции – на 3,27 млн. тона (повишение с 240 хил. тона). Втората реколта от царевица, която се прибира само в централните и южни провинции се прогнозира на равнище от 10,36 млн. тона, при 11,82 млн. тона през предходния сезон.

По оценка на специалисти, засетите с царевица площи са намалели от 119,9 млн. дка през 2003/04 година до 116,5 млн. дка през 2004/05 година, наблюдава се и спадане в средния добив.

Според Министъра на земеделието на Руската Федерация Алексей Гордеев, реколта `2004 от зърно ще бъде между 73 и 76 млн. тона. Към 19 май 2004 г. засетите с пролетни зърнени култури площи (включително царевица за зърно) са около 155 млн. дка или с около 33 млн. дка повече в сравнение със същия период на предходната година. Площта на царевицата за зърно за реколта `2004 е около 6,5 млн. дка, което е с 2,4 млн. дка повече в сравнение с 2003/04 година. Пролетната сеитба върви с по-бързи темпове в европейската част на страната, поради благоприятните агрометеорлогични условия и по-големия опит на производителите и изостава в много части на Урал и Сибир.

По предварителни оценки вносът на царевица до края на текущата маркетингова година (2003/04) ще бъде около 420 хил. тона. Очаква се увеличаване на вноса на царевица от САЩ, след регистрацията на генно-модифицирани линии за фураж и нарасналото търсене на царевица за фураж. От м октомври (начало на маркетинговата 2003/04 година) до м. март 2004 г. Русия е внесла около 202 хил. тона царевица, основно от Украйна. Доставките от САЩ са започнали през м. март и се очаква да продължат още няколко месеца.

Съгласно прогнозата на аржентинската конкултанска компания Agri PAC, през маркетинговата 2004/05 година (март-април) производството на царевица в Аржентина ще бъде около 16,6 млн. тона (прогноза на USDA от м. юни- 15,5 млн. тона), което е увеличение с 27% спрямо 13 млн. тона през маркетинговата 2003/04 година.

Според анализатори, увеличението на производството е свързано с прогнозираното 28%-но нарастване на засетите площи до 26 млн. дка. Повишаването на цената на царевицата (от началото на пролетта на 2004 г.) ще стимулира аржентинските фермери за засеят повече площи с тази култура, за сметка на площите със соя. През м. юни цената на соята намаля с над 50 щ.д.

Оценката на Agri PAC се отличава значително от тази на Секретариата по земеделие на Аржентина (AAS). По данни на AAS производството на царевица през маркетинговата 2003/04 година е било в размер на 12,4 млн. тона (Agri PAC-13 млн. тона, USDA-12,5 млн. тона). Трябва да се отбележи, че експерти от борсата за зърно в Буенос-Айрес също се придържат към оценката за 13 млн. тона производство.

Производството на царевица в Корея през 2004/05 маркетингова година се очаква да остане на равнището от предходната година- около 70 хил. тона. Общото потребление на царевица се прогнозира да бъде около 9,3 млн. тона, в т.ч. 2,3 млн. тона за храна и 7 млн. тона за производство на фураж.

През маркетинговата 2004/05 вносът на царевица се предвижда да бъде около 9,3 млн. тона или с 200 хил. тона по-малко от предходната година.

Официално реколта `2003 от царевица в Румъния се оценява на рекордните нива от около 8,8 млн. тона, получени от общо реколтирани 31 млн. дка и среден добив от над 280 кг/дка.

Департамента на САЩ по земеделие дава значително по-ниска оценка от около 7 млн. тона, като резултат от продължителния период на засушаване през пролетта на 2003 г.

Според официални данни на Министерство на земеделието на Румъния, през тази пролет са засети около 32 млн. дка, което при нормални климатични условия ще осигури производството на около 10 млн. тона. Департамента на САЩ по земеделие прогнозира, че реколта `2004 от царевица ще бъде в размер на около 8,7 млн. тона, получени от 31 млн. дка. Прогнозите за сухо и горещо лято вероятно ще окажат влияние върху средите добиви и реколтираните площи.

От началото на маркетинговата 2003/04 (м. октомври 2003 г.) до м. юни 2004 г. действа автономна тарифна редукция за внос на царевица с нулево мито. За периода октомври 2003 г. – март. 2004 г. е осъществен внос на около 180 хил. тона царевица основно с произход от Унгария, Молдова, Чехия, Словакия и Бразилия. След изтичане на срока на тази тарифна редукция вносът на царевица ще се облага с 30%-но мито, с изключение на този от страните от ЕС, с които е договорена квота за внос в размер на 49 хил. тона с нулево мито. Предвижда се до края на маркетинговата година вносът да не надвиши 260 хил. тона

При нормални агрометеорологични условия свободните количества за износ през следващата маркетингова година (2004/05) се предвижда да достиганат 800 хил. тона.

Вътрешното потребление на царевица в Румъния през маркетинговата 2003/04 се оценява приблизително на 7880 хил. тона, което е с около 630 хил. тона повече в сравнение с предходната година. Нарастването се дължи на увеличаване на броя на селскостопанските животни, за изхранването на които през 2003 г. се използваше предимно местно произведена царевица, тъй като наличностите от фуражна пшеница и ечемик бяха много оскъдни. Голяма част от реколта `2003 от царевица (около 4 млн. тона) се съхраняваше във фермите за лично потребление въпреки предложените необичайно високи цени. Държателите на зърно, очаквайки по-високи цени предлагат на пазара много малки количества.

През пролетта цените започнаха да намаляват, когато фермерите започнаха да продават запасите, за да си осигурят средства за следващата сеитбена кампания.

Прогнозите на Департамента на САЩ са, че за задоволяване на нуждите на животновъдството от зърно, през 2004/05 маркетингова година ще бъдат използвани около 1,5 млн. тона пшеница, 380 тона ечемик и около 6 млн. тона царевица.

Прогнозира се, че Сърбия и Черна гора ще увеличи произовдството на царевица с 37% спрямо маркетинговата 2003/04 година. Предварителните оценки сочат като вероятна реколта-5,2 млн. тона.

Добра реколта от царевица се прогнозира да получи и Хърватска –2,1 млн. тона или с 17% повече в сравнение с реколта `2003.

Засетите с царевица площи за реколта `2004 в Босна и Херцеговина възлизат на 2 250 хил. дка. Условията за развитие на тази култура през текущата година са благоприятни, като се предвижда производството да бъде между 800 и 900 хил. тона.