МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

за периода 2002 - 2004 г.

Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към Дирекция "Икономическа политика ".

Бюлетинът включва анализ на ситуацията и перспективите при производството на ябълки, праскови, кайсии и сливи и възможностите за преференциална търговия на Р България съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия. За нуждите на анализа са използвани данни от дирекция "Агростатистика" на МЗГ, Агенция "Митници" , "САПИ" ООД, и др.

Съставили:

Бонка Попова - държ. експерт в отдел "Маркетинг"

Ирина Асенова – гл. експерт в отдел "Маркетинг"

За отзиви и препоръки:

Бонка Попова - тел. 985 11 537, е-mail: popova@mzgar.government.bg

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Резюме

I. Фактори, определящи предлагането на ябълки

1. Площ, среден добив, производство на ябълки

2. Внос на ябълки

2.1 Внос на ябълки за прясна консумация

2.2 Внос на начално обработени и преработени продукти от ябълки

ІІ. Фактори, определящи потреблението на ябълки

1. Употреба за прясна консумация

2. Износ на ябълки

2.1. Износ на ябълки за прясна консумация

2.2. Износ на начално обработени и преработени продукти от ябълки

3. Употреба за преработка

ІІІ. Цени на ябълки

I. Фактори, определящи предлагането на праскови

1. Площ, среден добив, производство на праскови

2. Внос на праскови

2.1 Внос на праскови за прясна консумация

2.2 Внос на преработени продукти от праскови

ІІ. Фактори, определящи потреблението на праскови

1. Употреба за прясна консумация

2. Износ на праскови

2.1. Износ на праскови за прясна консумация

2.2. Износ на преработени продукти от праскови

3. Употреба за преработка

ІІІ. Цени на праскови

I. Фактори, определящи предлагането на кайсии

1. Площ, среден добив, производство на кайсии

2. Внос на кайсии

2.1 Внос на кайсии за прясна консумация

2.2 Внос на преработени продукти от праскови

ІІ. Фактори, определящи потреблението на кайсии

1. Употреба за прясна консумация

2. Износ на кайсии

2.1. Износ на кайсии за прясна консумация

2.2. Износ на преработени продукти от кайсии

3. Употреба за преработка

ІІІ. Цени на кайсии

I. Фактори, определящи предлагането на сливи

1. Площ, среден добив, производство на сливи

2. Внос на сливи

2.1 Внос на сливи за прясна консумация

2.2 Внос на преработени продукти от сливи

ІІ. Фактори, определящи потреблението на сливи

1. Употреба за прясна консумация

2. Износ на сливи

2.1. Износ на пресни сливи

2.2. Износ на преработени продукти от сливи

3. Употреба за преработка

ІІІ. Цени на сливи

ТАБЛИЦИ

ЯБЪЛКИ

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на ябълки, 2002/03-2004/05 г.

Таблица 2. Реколтирани площи с ябълки, 2003 г.

Таблица 3. Внос на ябълки за прясна консумация, 2002/03-2003/04 г.

Таблица 4. Внос на ябълков сок, 2002/03-2003/04 г.

Таблица 5. Предлагане и потребление на ябълки, 2003/04-2004/05 г.

Таблица 6. Износ на ябълки за прясна консумация, 2002/03-2003/04 г.

Таблица 7. Износ на сушени ябълки, 2002/03-2003/04 г.

Цени на едро на ябълки, 2002/03-2003/04 г. (лв./кг)

Цени на дребно на ябълки, 2002/03-2003/04 г. (лв./кг).

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на праскови, 2002-2004 г.

Таблица 2. Реколтирани площи с праскови по райони, 2003 г.

Таблица 3. Внос на праскови за прясна консумация, 2002-2004 г.

Таблица 4. Внос на консервирани праскови, 2002-2004 г.

Таблица 5. Предлагане и потребление на праскови, 2002-2004 г.

Таблица 6. Износ на праскови за прясна консумация, 2002-2004 г.

Таблица 7. Износ на консервирани праскови, 2002-2004 г.

Цени на едро на праскови, 2002-2004 г. (лв./кг).

Цени на дребно на праскови, 2002-2004 г. (лв./кг).

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на кайсии, 2002-2004 г.

Таблица 2. Реколтирани площи с кайсии, 2003 г.

Таблица 3. Внос на кайсии за прясна консумация, 2002-2004 г.

Таблица 4. Внос на сушени кайсии, 2002-2004 г.

Таблица 5. Предлагане и потребление на кайсии, 2002-2004 г.

Таблица 6. Износ на пресни кайсии, 2002-2004 г.

Таблица 7. Износ на сушени кайсии, 2002-2004 г.

Таблица 8. Износ на консервирани кайсии, без прибавка на алкохол, 2002-2004 г.

Цени на едро на кайсии, 2002-2004 г. (лв./кг).

Цени на дребно на кайсии, 2002-2004 г. (лв./кг).

СЛИВИ

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на сливи, 2002-2004 г.

Таблица 2. Реколтирани площи със сливи през 2003 г.

Таблица 3. Внос на пресни сливи, 2002-2004 г.

Таблица 4. Внос на сушени сливи, 2002-2004 г.

Таблица 5. Внос на консервирани сливи, без прибавка на алкохол, 2002-2004 г.

Таблица 6. Внос на пюрета и каши от сливи, 2002-2004 г.

Таблица 7. Предлагане и потребление на сливи, 2002-2004 г.

Таблица 8. Износ на пресни сливи и трънки, 2002-2004 г.

Таблица 9. Износ на сушени сливи, 2002-2004 г.

Таблица 10. Износ на пюрета и каши от сливи, 2002-2004 г.

Таблица 11. Износ на консервирани сливи, без прибавка на алкохол, 2002-2004 г.

Цени на едро на сливи, 2002-2004 г. (лв./кг)

Цени на дребно на сливи, 2002-2004 г. (лв./кг)

РЕЗЮМЕ

Тенденцията на намаляване на плододаващите площи с праскови, кайсии и праскови продължава и през 2004 г. Влошената възрастова структура и бавния темп на създаване на нови насаждения, са основната причина за това състояние.

Младите, невстъпили в плододаване насаждения са недостатъчни за осигуряване на едно просто възпроизводство на площите. Най-много млади насаждения са създадени от сливи – 6.1 хил. дка., праскови – 6 хил. дка., ябълки – 5 хил. дка и кайсии – 3 хил. дка.

В някои райони на страната са установени измръзвания, следствие на по-ниските температури и застудяванията по време на цъфтеж

В резултат на очакваният по-нисък среден добив и намалените плододаващи площи, се очаква производството на кайсии да намалее с 11%, а на ябълките с около 5% спрямо предходната година.

За разлика от ябълките и кайсиите, производството на праскови и сливи е нараснало в резултат на увеличаване на площите, заети с млади насаждения и по-високия среден добив.

Очаква се годишната консумация на сливи и кайсии да се запази близко до нивото на предходната година, на праскови да нарасне, поради по-голямото производство, а на ябълки да намалее.

По експертна оценка се предвижда да бъдат консумирани около 1.5 кг. сливи средно на човек, 0.7 кг. праскови, 0.5 кг. кайсии и 8.7 кг. ябълки.

Вносът на сливи е относително постоянен с изключение на 2002 г.,когато е бил по-висок поради по-ниските средни добиви в страната. За 2004 г. се очаква да бъде около 150 тона.

Вносът на праскови за 2004 г. е около 5 800 тона, което е близко до нивото на 2002 г., но е около три пъти повече от 2003 г. поради неблагоприятните климатични условия.

Вносът на кайсии е относително постоянен – около 500-600 тона, с изключение на 2003 г., когато е бил 245 тона, поради по-високото производство в страната. Вносът за 2004 г. е около 500 тона.

През маркетинговата година 2003/04 г., вносът на ябълки е 20 хил. тона – два пъти по-малко от предходната година, поради по-високото производство в страната и намаления внос по Режим 51. Очакваното увеличаване на употребата за преработка, ще доведе до нарастване на вноса на тази култура през 2004/05 г.

Регистрираният износ на плодовете е незначителен.

За периода 01.07.04-30.06.2005 г., на България са предоставени следните квоти за внос в ЕС:

Праскови – неограничено количество с 0% мито;

Сливи – 9 375 тона с 0% мито;

Кайсии – 825 тона с 0% мито

Към 20.09. 2004 г. е регистриран внос в ЕС само на 291 тона сливи.

През месеците с най-масово предлагане е видно, че цените на едро и дребно за ябълки, праскови и сливи са по-ниски от предходните години, в резултат на по-голямото производство в страната. Поради установените измръзвания по време на цъфтеж в някои райони на страната, очакваното производство на кайсии ще бъде по-малко от предходната година. В резултат на това и цените на едро и дребно ще се повишат.

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ЯБЪЛКИ

за периода 2002/03 - 2003/04 г.
| съдържание |

I. Фактори, определящи предлагането на ябълки

1. Площ, среден добив, производство на ябълки

По експертна оценка през пазарната [1] 2004/05 г. са произведени около 36.7 хил. тона ябълки - с около 5% по-малко спрямо предходната година, в следствие на очаквания по – нисък среден добив.

По данни на дирекция "Агростатистика", произведеното количество ябълки през 2003/04 г. е около 38.4 хил. тона – с 45% повече спрямо 2002/03 г.. Увеличението се дължи предимно на по-големият среден добив – 815 кг/дка, в резултата на по - благоприятните климатични условия.

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на ябълки, 2002/03-2004/05 г.

Съгласно анкетата на дирекция "Агростатистика", общата площ, заета с ябълки, през 2003 г. е 77.8 хил. дка. В нея не са включени дворните и вилните места на населението и градините необработвани в продължение на три и повече години, които съгласно прилаганата методология преминават в необработвана земя. В години с по-благоприятни климатични условия се случва част от тези площи да плододават и стопаните, обирайки плодовете от тях, ги отчитат като стопанисвани. Това е причината, поради която общата площ на ябълки варира, както е видно от Табл. 1.

Наблюдаваната тенденция на намаляване на реколтираните площи продължава и през 2003/04, когато те са 47.1 хил. дка - с 21% по-малко спрямо предходната година.

Наблюдаваната тенденция на намаляване на реколтираните площи продължава и през 2003/04, когато те са 47.1 хил. дка - с 21% по-малко спрямо предходната година.

Таблица 2. Реколтирани площи с ябълки по райони през 2003 г.

Най-много реколтирани площи с ябълки има в Южен централен район /Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково/ - 46%, Югоизточен район /Бургас, Сливен, Ямбол/ -16% и Югозападен район /Благоевград, Кюстендил, Перник, София - град, София - област/-13%.

През 2003/04 г. размерът на младите, невстъпили в плододаване насаждения е 4 902 дка – твърде недостатъчни за осигуряване дори на просто възпроизводство. Най-много млади насаждения са създадени в Южен централен район /Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково/ - 57% и в Югозападен /Благоевград, Кюстендил, Перник, София - град, София - област/-20%.

По-разпространените сортове ябълки са:

• в новите градини /от 1 до 10 години/ - "Мелроуз", "Муцу", "Грени Смит", "Джонаголд", "Флорина", "Фуджи", "Молиз Делишез";
• в старите градини /над 15 години/ - "Златна превъзходна", "Червена превъзходна", "Джонатан", "Айвания"

ДФ "Земеделие" [2] отпуска инвестиционни кредити за преференциално създаване на нови трайни насаждения, включително и от ябълки.

През 2003 г. от Фонда са одобрени 19 проекта за създаване на 373.4 дка ябълкови насаждения, на обща стойност 437 727 лв., в т. ч. капиталова субсидия 21 854 лв. От тях са финансирани 19 проекта за 418 дка, с обща стойност 333 491 лв., в т. ч. капиталова субсидия 21 576 лв.

За периода 01.01. - 30.06.2004 г. от ДФ "Земеделие" са одобрени 16 проекта за създаване на 446.7 дка насаждения от ябълки, на обща стойност 722 060 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 66 410 лв.. Финансирани са 15 проекта, на обща стойност 446 290 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 59 808 лв. за създаване на 417 дка ябълкови насаждения.

2.1. Внос на ябълки за прясна консумация

Очаква се през маркетинговата 2004/05 г. вносът да нарасне до 28 хил. тона, в следствие на лекия спад на производството и на завишените количества за преработка по режим "51".

По данни на Агенция "Митници", през 2003/04 г. е регистриран внос на 20 090 тона ябълки – около два пъти по-малко спрямо предходната година, в резултат на по-доброто производство в страната.

Таблица 3. Внос на пресни ябълки, 2002/03-2003/04 г.

Ябълките за прясна консумация са 18,7 хил. тона /93% от общия внос/ , което е два пъти по-малко спрямо предходната година. Ябълките за преработка са 1,3 хил. Тона - четири пъти по-малко спрямо 2002/03 г. По информация на преработватели през 2003 г. за преработка са използвани ябълки от горския фонд /единични дървета, които не се стопанисват/, които дадоха добра реколта, в резултат на добрите климатични условия през тази година.

По данни на Агенция "Митници" за маркетинговата 2003/04 г., най-много ябълки са внесени от ЦЕФТА – 8 070 тона /40%/, почти изцяло от Полша – /99%/.

Регистрираният внос от ЕС е 7 487 тона /37%/. Най-голям дял заемат Гърция – 79% и Италия – 18%.

Традиционен вносител на ябълки за България е Македония – 4 363 тона /22%/. Вносът през разглежданата година е намалял близо три пъти спрямо предходната година, в следствие на по-малкия внос по режим "51".

През 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос в България на пресни ябълки от следните страни:

За периода 01.07.2004-30.06.2005 г. е отпусната квота за внос от ЕС в размер на 5 480 тона, която е изпълнена към 29.11.2004 г.

Автономните мита в Митническата тарифа на Р България за 2004 г. са, както следва:

- ябълки за промишлени цели, в насипно състояние, в периода от 16 септември до 15 декември - 5% + 62 евро/тон;

- пресни ябълки, в периода от 1 януари до края на февруари - 5% + 62 евро/тон;

- пресни ябълки, в периода от 1 март до 31 май - 20%;

- пресни ябълки, в периода от 1 юни до 31 юли - 5% + 62 евро/тон;

- пресни ябълки, в периода от 1 август до 31 декември - 10% + 127 евро/тон;

2. 2. Внос на начално обработени и преработени продукти от ябълки

2.2.1 Начално обработени продукти

1. 08 13 30 – "Сушени ябълки"

През маркетинговата 2003/04 г. е внесен 1 тон сушени ябълки от Китай, предназначени основно за заведенията за обществено хранене.

2.2.2 Преработени продукти от ябълки

1. 20 09 71 и 20 09 79 "Сок от ябълки, неферментирал, без прибавка на алкохол, със или без прибавка на захар или други подсладители"

През маркетинговата 2003/04 г. е регистриран внос на 511 тона ябълков сок, което е близко до нивото на предходната година.

По-голямата част от вноса е осъществен от ЕС – 298 тона /58%/, в т. ч. Австрия –76%.

Таблица 4. Внос на ябълков сок, 2002/03-2003/04 г.

Вносът от ЦЕФТА съставляват 36% от общия внос. Количеството е с 32% повече спрямо предходната година. Увеличението е свързано с по-ниската средна импортна цена. През пазарната 2002/03 г. тя е била 798.28 щ.д./тона, докато през 2003/04 г. намалява до 526.33 щ.д./тон.

През 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос в България на сушени и преработени ябълки от следните страни:

Автономните мита в Митническата тарифа на Р България за 2004 г. са, както следва:

- сушени ябълки - 40%;

- пюрета и каши от ябълки - 40%;

- смеси от сок от ябълки и сок от круши - 25%.

II. Фактори, определящи потреблението на ябълки

1. Употреба за прясна консумация

Прогнозира се през 2004/05 г. годишната консумация на пресни ябълки средно на човек да бъде около 8 кг., което е с 8% по-малко в сравнение с предходната година, поради лекия спад на производството.

По данни на НСИ годишната консумация на пресни ябълки средно на човек през 2003 г. е 8,7 кг. По изчисление на база производство, внос и износ годишната консумация на ябълки е около 21,7 хил. тона. Немалка част от потреблението се задоволява с производството от маломерни площи и единични дървета от горския фонд.

Таблица 5. Предлагане и потребление на ябълки, 2003/04-2004/05 г.

2.1. Износ на ябълки за прясна консумация

Очаква се износът да се запази без съществени промени.

През пазарната 2003/04 г. е регистриран износ на 63 тона ябълки, в т. ч. за Югославия 19 тона /30% от целия износ/.

Таблица 6. Износ на ябълки за прясна консумация, 2003/04 г.
/тона /

За периода 01.07.04-30.06.2005 г. на България е предоставена квота за безмитен внос в ЕС 2 725 тона ябълки за прясна консумация.

2.2.1 Начално обработени ябълки

1. 08 13 30 – "Сушени ябълки"

Сушените ябълки намират все по-добър прием на международните пазари, в резултат на по-доброто качество.

През 2003/04 г. са изнесени 929 тона сушени ябълки - с около 34% повече в сравнение с 2002/03 г.. Нарасналият износ се дължи до голяма степен на по-голямото производство на ябълки в страната за този период.

Най-много количества са изнесени за ЕС – 907 тона /98% от целия износ/. Традиционен за България е пазарът в Германия – 902 тона.

За Македония са изнесени 18 тона /2%/.

Таблица 7. Износ на сушени ябълки, 2002/03-2003/04 г.

2.2.2 Преработени продукти от ябълки

1. 20 09 71 и 20 09 79 - "Сок от ябълки, неферментирал, без прибавка на алкохол, със или без прибавка на захар или други подсладители"

Ябълковият соке най-конкурентноспособен на международните пазари. Интересът към него все повече се засилва.

По данни на Агенция "Митници", през 2003/04 г. са изнесени 2 756 тона ябълков сок, което е два пъти повече от предходната година. Най-голям дял от износа заема ЕС 94%, в т.ч. Австрия - 99% от износа за ЕС.

През 2004 г. е предоставена възможност за преференциален достъп на сушени и преработени продукти от ябълки с произход от България при внос в следните страни:

През 2004/05 г., съгласно анкетата на дирекция "Агростатистика", преработвателите изразяват желание за преработка на 68 251 тона ябълки, което е около два пъти повече в сравнение с предходната година. Прогнозираният лек спад на производството на ябълки дава основание да се очаква, че недостигът ще бъде компенсиран чрез завишен внос на количествата за преработка.

По данни дирекция "Агростатистика" през 2003 г. са преработени 29 849 тона ябълки. Количествата, изкупени директно от производителите, съставляват 56% от преработената суровина. Доставените количества от търговци са около – 32%, а от собствено производство - около 5%.

Експертните наблюдения показват, че количествата, употребени за преработка и други нужди в домакинствата са- около 4 хил. тона.

По данни на НСИ, формираната средна изкупна цена на производител през 2003 г. е 0,10 лв./кг. Изкупените количества ябълки не са посочени, поради което е трудно да се определи представителността на цената.

Фиг. 1

От Фиг. 1 е видно, че през по-голямата част на маркетинговата 2003/04 г. /с изключение на периода юни-август/, цените на дребно са по-ниски от предходната година. Това се дължи на по-голямото производство на ябълки в страната и съответно на по-голямото предлагане на пазара.

През месец септември се прибира голяма част от ябълковата реколта. Предлагането нараства и за периода септември-декември, цените плавно намаляват. През месец ноември е осъществен внос на 919 тона ябълки и в резултат на завишеното предлагане през месец декември са констатирани най-ниските цени на дребно.

За периода януари-април, предлаганите на пазара ябълки са изключително от внос. Цените са в съответствие с търсенето и предлагането.

За периода май-юли, предлагането намалява, тъй като ябълките от старата реколта са почти изчерпани и цените съответно нарастват.

През месец август започва прибирането на летните сортове ябълки и цените започват отново да падат.

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА ПРАСКОВИ [3]

за периода 2002-2004 г.
| съдържание |

I. Фактори, определящи предлагането на праскови

1. Площ, среден добив, производство

По експертна оценка през 2004 г. са произведени около 17 хил. тона праскови. Наблюдаваната тенденция на увеличаване на производството продължава и през разглеждания период /2002-2004 г./

По данни на дирекция "Агростатистика" през 2003 г. са произведени 16,5 хил. тона праскови, което е с 15% повече в сравнение с предходната година. Увеличението се дължи предимно на по-големия среден добив – 453 кг/дка, в резултат на благоприятните климатични условия и нарастването на площите, заети с по-млади насаждения.

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на праскови, 2002-2004г.

Общата площ, заета с праскови, съгласно анкетата на дирекция "Агростатистика", е в размер на около 61,3 хил. дка. В нея не са включени дворните и вилните места на населението и градините необработвани в продължение на три и повече години, които съгласно прилаганата методология преминават в необработвана земя. В години с по-благоприятни климатични условия се случва част от тези площи да плододават и стопаните, обирайки плодовете от тях, ги отчитат като стопанисвани. Това е причината, поради която общата площ на прасковите варира, както е видно от Табл. 1

Наблюдаваната трайна тенденция на намаляване на плододаващите площи продължава и през 2003 г., когато те са 36,7 хил. дка. Размерът на влизащите в плододаване млади насаждения – около 2-3 хил. дка годишно е твърде малък, поради което не се осигурява дори просто възпроизводство на плододаващите площи.

Таблица 2. Реколтирани площи с праскови по райони през 2003 г.

Най-много реколтирани площи с праскови има в Югоизточния район /Бургас, Сливен, Ямбол/ - 33%, Северен централен район /Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен и Русе/ - 21% и Югозападен район /Благоевград, Кюстендил, Перник, София(столица), София/ - 20%.

През 2003/04 г. размерът на младите, невстъпили в плододаване насаждения е 5 320 дка – твърде недостатъчни за осигуряване на просто възпроизводство. Най-много млади насаждения са създадени в Югоизточния район /Бургас, Сливен, Ямбол/ - 70%, Южния централен /Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково/ - 15%.

През последните години не се наблюдава съществена промяна в сортовата структура. Основните сортове, които формират стоковата продукция при прасковите са: "Редхейвън", "Файет", "Бейби голд", "Кардинал", "Юлска едра".

ДФ "Земеделие" [4] отпуска инвестиционни кредити за преференциално създаване на нови трайни насаждения, включително и от праскови.

През 2003 г. от Фонда са одобрени 11 проекта за 345 дка на обща стойност 339 209 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 24 780 лв.

Финансирани са 8 проекта за създаване на 248 дка нови насаждения от праскови, на обща стойност 152 578 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 2 600 лв.

Няма одобрени и финансирани проекти за възстановяване на насаждения.

За периода 01.01. - 30.06.2004 г. от ДФ "Земеделие" са одобрени 8 проекта за създаване на 134.4 дка нови насаждения от праскови, на обща стойност 102 540 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 19 750 лв.

Финансирани са 9 проекта за създаване на 170 дка нови насаждения от праскови, на обща стойност 140 567 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 28 860 лв.

Стойността на финансираните проекти е по-голяма от тази на одобрените, тъй като са финансирани и проекти, одобрени през предходните години.

2. Внос на праскови

Предвижда се до края на 2004 г. да бъдат внесени около 6 000 тона праскови, което е многократно повече в сравнение на предходната година, но е близо до нивото на 2002 г. Увеличението е основно в резултат на нарасналите количества за преработка по режим "51".

За периода януари-септември 2004 г. е регистриран внос на 5 774 тона праскови, почти изцяло от Гърция. От тях 3 122 тона /54% от общия внос/ са предназначени за прясна консумация, а 2 652 тона /46%/ - за преработка и обратен износ по режим 51 - "Активно усъвършенстване".

Таблица 3. Внос на праскови, 2002 – 2004 г.

Вносът е около три пъти повече в сравнение с цялата предходна година, но е близо до нивото на 2002 г.

По данни на Агенция "Митници"% през 2003 г. са внесени 1 180 тона праскови, което е над четири и половина пъти по-малко в сравнение с предходната година. Прасковите, предназначени за прясна консумация са 567 тона /48%/, а тези за преработка 613 тона /52%/. Намалението е свързано с нарасналите цени на реализация, предимно на прасковите за преработка, в резултат на по-слабата реколта в Гърция, която е традиционен вносител за България. Средната импортна цена на прасковите за преработка през 2003 г. нараства до 703,64 щ.д./тон, докато през 2004 г. тя намалява до обичайното равнище от 330,05 щ.д./тон.

През 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос в България на пресни праскови от следните страни:

2.2 Внос на начално обработени и преработени продукти от праскови

2.2.1 Начално обработени праскови

1. 081340100 - "Сушени праскови"

За периода януари-септември 2004 г.е регистриран за първи път внос на 2 тона сушени праскови от Китай, предназначени предимно за заведенията с етническо хранене.

2.2.2 Продукти от преработени праскови

1. 200870 - "Праскови, приготвени или консервирани с или без прибавка на захар, или други подсладители, или алкохол"

Таблица 4. Внос на консервирани праскови, 2002 – 2004 г.

ЗА периода януари-септември 2004 г. е регистриран внос на 1 089 тона консервирани праскови, което е с 25% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. Намалението е свързано основно с по-високата импортна цена, която нараства от 568,77 щ.д./тон през 2003 г. на 612,23 щ.д./тон през 2004г.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос в България на начално обработени и преработени продукти от праскови, както следва:

Автономните мита в Митническата тарифа на Р България за 2004 г. по тези позиции са:

- сушени праскови - 40%;

- праскови, вкл. нектарини, приготвени или консервирани по друг начин, със или без прибавка на захар или други подсладители или алкохол:

- с прибавка на алкохол - 25%;

- без прибавка на алкохол - 40%.

II. Фактори, определящи потреблението на праскови

1. Употреба за прясна консумация

По експертна оценка годишната консумация на праскови през 2004 г. се предвижда да бъде около 0.7 кг. средно на човек, което е два пъти повече в сравнение с предходната година, когато предлагането е по-малко.

Таблица 5 . Предлагане и потребление на праскови, 2002 - 2004 г.

През разглеждания период годишната консумация е най-голяма през 2004 г. – 5.5 хил. тона, когато и предлагането е най-голямо.

2. Износ на праскови

2.1. Износ на пресни праскови

Износът на праскови е ограничен. Основните причини за това са следните:

• маломерни площи на отглеждане, разнообразие от сортове и произтичащата от това невъзможност да бъдат формирани по-големи партиди;
• високи изисквания за качество на европейските пазари ;
• производството в страната е по-малко от вътрешните потребности. В резултат на това формираните вътрешни цени се доближават до експортните, което не стимулира износа.

Таблица 6. Износ на праскови за прясна консумация, 2002-2004 г.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален износ на пресни праскови с произход от България в следните страни:

Намалението на митническата ставка при внос в ЕС се прилага само спрямо адвалорната част на митото.

По системата за "входни" цени за целия износ на праскови / в рамките и извън рамките на тарифните квоти/ в ЕС са въведени :

три допълнителни ставки /10%, 12%, 14%/ за периода 11 юни – 31 юли, които трябва да се използват преди прилагането на пълното специфично мито, посочено в Комбинираната номенклатура;

пет допълнителни ставки /10%, 12%, 14%, 16%, 18%/ за периода 1 август – 30 септември, които трябва да се използват преди прилагането на пълното специфично мито, посочено в Комбинираната номенклатура.

"Входните цени" изпълняват ролята на минимални цени, под равнището на които вносът се облага с изравнителни такси.

2.2. Износ на преработени продукти от праскови

1. 200870 - "Праскови, приготвени или консервирани с или без прибавка на захар, или други подсладители, или алкохол"

За периода януари – септември 2004 г. е регистриран износ на 1 075 тона консервирани праскови, което е с 44% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. В резултат на по-доброто качество средната експортна цена нараства от 797,97 щ.д./тон през 2003 г. на 971,55 щ.д./тон .

Таблица 7. Износ на консервирани праскови, 2002 – 2004 г.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са изнесени 2 315 тона, което е на равнището на предходната година. Най-голям дял от износа заемат Русия – 48%, Унгария – 21% и Полша – 18%.

Съгласно подписаните Споразумения за свободна търговия през 2004 г. е предоставена възможност за преференциален износ на начално обработени и преработени праскови с произход от България в следните страни:

3.Употреба за преработка

Намеренията на преработвателите, изразени в анкетата на дирекция "Агростатистика", показват че през 2004 г. при промишлени условия се очаква да бъдат преработени около 15,8 хил. тона праскови, което е близо до нивото на предходната година.

По данни на дирекция "Агростатистика" през 2003 г. при промишлени условия са преработени 14 хил. тона праскови, което е близо до нивото на предходната година. Суровината, изкупена директно от производителите нараства около четири пъти, а тази доставена от търговци с 41%.

Преработените количества при домашни условия е трудно да бъдат определени тъй като няма пълна информация за производството в страната от дворните и вилни места.

III.Цени на праскови

По данни на НСИ през 2003 г. формираната средна изкупна цена на производител на праскови е 396,74 лв./тон. Изкупените количества праскови не са посочени, поради което е трудно да се определи представителността на тази цена.

През месеците януари-май и ноември-декември се предлагат предимно праскови от внос, количествата са предназначени за разнообразяване асортимента на пазара и цените не се наблюдават.

В периода юни-октомври на българския пазар се предлагат предимно праскови местно производство.

От Фиг. 1 е видно, че цените на едро са най-високи през 2002 г., когато производството, а съответно и предлагането е най-малко. През разглеждания период /2002-2004 г./ цените на едро на прасковите са най-ниски през месец август, когато производството, а съответно и предлагането е най-голямо.

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА КАЙСИИ

за периода 2002-2004 г.
| съдържание |

I. Фактори, определящи предлагането на кайсии

1. Площ, среден добив, производство на кайсии

През 2004 г., по експертна оценка, са произведени около 16 тона кайсии, което е с 11% по-малко в сравнение с предходната година. Установени са измръзвания на около 20-30% от насажденията в отделни райони на страната, в резултат на ниските зимни температури и застудяванията по време на цъфтеж. Поради тези причини, се очаква полученият среден добив да бъде около 360 кг/дка.

По данни на дирекция "Агростатистика" към МЗГ, през 2003 г. са произведени 18.5 хил. тона кайсии. Сравнение с 2002 г. не е показателно, поради изключително неблагоприятните климатични условия по време на цъфтеж през тази година.

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на кайсии, 2002-2004 г.

Общата площ, заета с кайсии през 2003 г. е 84.6 хил. дка. В нея не са включени дворните и вилните места на населението и градините необработвани в продължение на три и повече години, които съгласно прилаганата методология преминават в необработвана земя. В години с по-благоприятни климатични условия се случва част от тези площи да плододават и стопаните, обирайки плодовете от тях, ги отчитат като стопанисвани. Това е причината, поради която общата площ на прасковите варира, както е видно от Табл. 1

Плододаващите площи са относително постоянни през разглеждания период и през 2003 г. са 45 хил. дка. Най-много е техния дял в Североизточния район – 88%.

Младите, невстъпили в плододаване насаждения са 3 хил. дка, което е недостатъчно и не позволява ръст на плододаващите площи. Най-голям е техният дял в Североизточния район /Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище, Шумен/ – 2.0 хил. дка /66%/.

Таблица 2. Реколтирани площи с кайсии по райони през 2003 г.

По-разпространени сортове кайсии в страната са:

"Унгарска", "Силистренска компотна", "Силистренска късна", "Кишиневска ранна", "Умберто" и "Мъркулещи".

ДФ "Земеделие" отпуска инвестиционни кредити за преференциално създаване на нови трайни насаждения, включително и от кайсии.

През 2003 г. от Фонда са одобрени 6 проекта за създаване на 207 дка кайсиеви насаждения, на обща стойност 96 250 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 16 270 лв.. Финансирани са 4 проекта за 155 дка, на обща стойност 70 750 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 8 770 лв.

Няма одобрени и финансирани проекти за възстановяване на кайсиеви насаждения.

За периода 01.01. - 30.06.2004 г. е одобрен 1 проект за 43.7 дка., на обща стойност 18 000 лв., в т. ч. – 6 550 лв. капиталова субсидия. Финансирани са 3 проекта за 104 дка на обща стойност 39 200 лв., в т. ч. капиталова субсидия – 14 050 лв..

2. Внос на кайсии

2.1. Внос на кайсии за прясна консумация

За периода януари-септември 2004 г. е регистриран внос на 423 тона кайсии - с три и половина пъти повече спрямо същият период на предходната година, поради по-слабото производство.

Основният внос на пресни кайсии е осъществен основно от Гърция – 96%.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. са внесени 245 тона кайсии, в т.ч. 98 тона /40%/ по режим "51". Основният внос е осъществен от Гърция - 211 тона /94%/. Внесените количества са около три пъти по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи както на спада на производството, така и на завишената импортна цена, която нараства от 346.22 щ.д./тон през 2002 г. на 517.97 щ.д./тон през 2003 г.

През 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос в България на пресни кайсии от следните страни:

Към 07.12.2004 г. от ЕС са внесени 16 тона кайсии.

2.2. Внос на начално обработени кайсии

1. 08 13 10 – "Сушени кайсии"

През разглеждания период /2002-2004 г./ се наблюдава тенденция на увеличаване на вноса на сушени кайсии, предимно от Турция. Увеличението е свързано с доброто качество и нарастващото търсене от страна на българските потребители.

За периода януари-септември 2004 г. са внесени 32 тона сушени кайсии. Това количество е почти два пъти повече спрямо същия период на предходната година.

Таблица 4. Внос на сушени кайсии, 2002-2004 г.*

През 2003 г. е регистриран внос на 113 тона сушени кайсии – с 28% повече в сравнение с 2002 г. Най-голям дял от вноса заемат Турция – 77%/ и Иран – 23 тона /20%/. Спрямо предходната година се наблюдава увеличение на вноса на кайсии от Турция, за сметка на Иран поради по-ниските импортни цени. Цената на кайсиите, внесени от Иран е нараснала през 2003 г. на 286.18 щ.д./тон, докато 2002 г. тя е била 135.51 щ.д/тон.

· Съгласно подписано Споразумение за свободна търговия на Турция е предоставена квота за внос в България на 50 тона сушени кайсии с митническа ставка 20%. Автономното мито в Митническата тарифа на Р България за 2004 г. по тази позиция е 40%.

1. Употреба за прясна консумация

Предвижда се през 2004 г. годишното потребление на човек от населението да бъде около 0,5 кг., което е близо до нивото на предходната година.

Експертната преценка за годишната консумация на кайсии е частична, тъй като не включва производството от дворните и вилните места на населението.

Общата консумация на кайсии /без производството от дворните и вилните места на населението/ е най-голяма през 2003 г. - 4.5 хил. тона, когато и производството е най-голямо.

Таблица 5. Предлагане и потребление на кайсии, 2002-2004 г.

2. Износ на кайсии

2.1. Износ на пресни кайсии

За периода януари-септември 2004 г. по данни на Агенция "Митници" са изнесени 1 323 тона пресни кайсии. Това количество е два пъти по-голямо в сравнение със същия период на предходната година. Износът е предназначен предимно за Румъния – 89%.

За разлика от 2002 г., когато климатичните условия са неблагоприятни, производството е малко и износ не се осъществява, то през 2003 г. е регистриран износ на 564 тона пресни кайсии. От тях за ЕС са предназначени 390 тона /69%/. Най-голям дял от износа заемат Гърция - 74% и Австрия - 15%.

Изнесеното количество пресни кайсии за Швейцария е 74 тона /13%/, Хърватско – 61 тона /11%/, а за страните от ЦЕФТА – 38 тона изцяло за Полша.

През 2004 г. е предоставена възможност за преференциален достъп на пресни кайсии с произход от България при внос в следните страни:

Намалението на митническата ставка при внос в ЕС се прилага само спрямо адвалорната част на митото. Към 20.09.2004 г. не е регистриран износ на кайсии.

По системата за "входни" цени за целия износ на кайсии / в рамките и извън рамките на тарифните квоти/ в ЕС са въведени пет допълнителни ставки /10%, 12%, 14%, 16% и 18%/, които трябва да се използват преди прилагането на пълното специфично мито, посочено в Комбинираната номенклатура.

2.2. Износ на начално обработени и преработени продукти от кайсии

2.2.1 Начално обработени кайсии

1. 08 13 10 - Сушени кайсии

От табл. 8 е видно, че Югославия е традиционен пазар за българските сушени кайсии. По данни на Агенция "Митници", за периода януари-август 2004 г. за Югославия са изнесени 1 тон сушени кайсии, а през 2002 г. 7 тона, което е два пъти по-малко в сравнение с предходната година.

2.2.2 Преработени продукти от кайсии

1. 08 12 90 100 – "Консервирани кайсии"

По данни на Агенция "Митници" през периода януари-август 2004 г. е регистриран износ на 254 тона временно консервирани кайсии, негодни за консумация в това състояние, изцяло за пазарите на Австрия.

През 2003 г. са изнесени 288 тона временно консервирани кайсии, изцяло за Австрия, което е близо до нивото на предходната година. В резултат на по-доброто качество, средната експортна цена нараства от 377.49 щ.д./тон за периода януари-август 2002 г. на 516.11 щ.д./тона за същия период на 2004 г.

През 2004 г. е предоставена възможност за преференциален достъп на полуготови и преработени кайсии с произход от България при внос в следните страни:

Към 20.09.2004 г. за ЕС са изнесени 473 тона кайсии, "временно консервирани, но негодни за консумация в това състояние, или изпълнението на квотата е 34 %. и 3.6 тона кайсии, "консервирани със или без прибавка на захар или други подсладители или алкохол" или изпълнението на квотата е 0.65%.

3. Употреба за преработка

Според проведената анкета на дирекция "Агростатистика" през 2004 г., при промишлени условия се очаква да бъдат преработени около 12.6 хил. тона кайсии, което е близо до нивото на предходната година. Поради прогнозираното по-малко производство се предвижда около хиляда тона да бъдат компенсирани от внос.

През 2003 г. при промишлени условия са преработени 11,6 хил. тона кайсии. Най-голям дял заема суровината изкупена директно от производителите – 61%. Около 30% от кайсиите за преработка са доставени от търговците. Едва 1% от кайсиите са от собствено производство.

Експертните наблюдения показват, че количествата, употребени за преработка и други нужди в домакинствата варират в зависимост от производството между хиляда – две хиляди тона.

III.Цени на кайсии

По данни на НСИ през 2003 г., формираната средна цена на производител е 0.47лв./кг. Изкупените количества не се публикуват, поради което е трудно да се определи каква представителност има посочената цена.

Предлаганите на пазара кайсии през месец май са основно от внос. Количествата са незначителни и цените не се наблюдават.

Предлагането на кайсии е най-масово през месеците юни и юли, когато отглежданите у нас сортове узряват.

По данни на "САПИ" ООД, през разглеждания период най-ниски са цените на едро през месец юли 2003 г., когато производството, а съответно и предлагането е най-голямо.

СИТУАЦИОННО - ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА СЛИВИ

за периода 2002-2004 г.
| съдържание |

I. Фактори, определящи предлагането на сливи

1. Площ, среден добив, производство на сливи

По експертна оценка през 2004 г. са произведени около 48.3 хил. тона, което е близо до нивото на предходната година. Полученият среден добив е 420 кг/дка.

По данни на дирекция "Агростатистика" през 2003 г. са произведени 46.4 хил. тона сливи и джанки, което е с 5% по-малко спрямо 2002 г. От Табл. 1 е видно, че средния добив нараства до 425 кг./дка, но сравнението с 2002 г. не е показателно, тъй като климатичните условия по време на цъфтеж и формиране на плодовете през тази година са изключително неблагоприятни.

Общата площ, заета със сливи и джанки през 2003 г., съгласно анкетата на дирекция "Агростатистика", е в размер на около 185,5 хил. дка. В нея не са включени дворните и вилните места на населението и градините необработвани в продължение на три и повече години, които съгласно прилаганата методология преминават в необработвана земя. В години с по-благоприятни климатични условия се случва част от тези площи да плододават и стопаните, обирайки плодовете от тях, ги отчитат като стопанисвани. Това е причината, поради която общата площ на сливи и джанки варира, както е видно от Табл. 1

Плододаващите площи намаляват от 160,7 хил. дка през 2002 г. на 109,1 хил. дка през 2003 г. Проведената анкетата на дирекция "Агростатистика" сочи обща площ на джанки и сливи, поради което е невъзможно площите да бъдат прецизирани.

Таблица 1. Площ, среден добив, производство на сливи, 2002-2004 г.

Най- голям е делът на плододаващите площи в Северния централен район – 50%, Южния централен – 27% и Североизточния район - 11%.

Таблица 2. Реколтирани площи със сливи по райони през 2003 г.

Младите, невстъпили в плододаване насаждения, са 6.1 хил. дка , което е твърде недостатъчно и не осигурява дори просто възпроизводство на плододаващите площи. Най-голям е техният дял в Северния централен район /Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен и Русе/ – 2.1 хил. дка /34%/ и Югоизточния район/Бургас, Сливен, Ямбол/ - 1.8 хил. дка /29%/.

По-разпространените сортове в страната са:

• в старите градини /над 20 годишна възраст/ - "Стенлей" и "Кюстендилска синя слива";
• в новите градини / от 1 до 12-13 години/" - "Стенлей", "Чачанска ранна", "Чачанска найбуля", Габровска", "Карловска афъзка", "Червена афъзка"

ДФ "Земеделие" отпуска инвестиционни кредити за преференциално създаване на нови трайни насаждения, включително и от сливи.

През 2003 г. от Фонда са одобрени 4 проекта за създаване на 128.5 дка нови сливови насаждения, на обща стойност 101 885 лв. Финансирани са 3 проекта за 114 дка, с обща стойност 77 710 лв. .

Няма одобрени и финансирани проекти за възстановяване на насаждения от сливи.

За периода 01.01.-30.06.2004 г. от ДФ "Земеделие" са одобрени 3 проекта за създаване на 266 дка сливови насаждения на обща стойност 258 700 лв., в т. ч. 66 300 лв. капиталова субсидия. Финансиран е 1 проект за 80 дка, на обща стойност 40 263 лв., в т. ч. 12 000 лв. капиталова субсидия.

Няма одобрени и финансирани проекти за възстановяване на насаждения от сливи.

2. Внос на сливи

2.1. Внос на пресни сливи

По данни на Агенция "Митници", за периода януари-септември 2004 г. е регистриран внос на 136 тона сливи за прясна консумация, което е с 37% повече от вноса за същия период на предходната година. Най-голям дял от вноса заема ЕС – /87%/. Количествата са предназначени за задоволяване потребностите на населението през зимните и ранните пролетни месеци, когато няма местно производство.

Таблица 3. Внос на сливи за прясна консумация, 2002-2004 г.

През 2003 г. са внесени 104 тона сливи за прясна консумация - около два пъти по-малко спрямо предходната година. Намалението е свързано с по-високата средна импортна цена, която нараства от 230.61 щ.д./тон през 2002 г, на 339.71 щ.д./тон през 2003 г.

Вносът е осъществен основно от страните на ОНД – 90 тона /87%/.

Съгласно подписано Споразумение за свободна търговия за периода юни-декември 2004 г. на Сърбия и Черна гора е предоставена обща квота за внос в България на 58,33 тона пресни кайсии, череши, праскови, сливи и трънки, с нулева митническа ставка.

Автономното мито за пресни сливи и трънки в Митническата тарифа на Р България за 2004 ге 5% + 115 евро/тон;

Вносът на сушени сливи е предназначен основно за разнообразяване асортимента на пазара. Голяма част от потребностите се задоволяват от местно производство.

Таблица 4. Внос на сушени сливи, 2002-2004 г.

За периода януари-септември 2004 г. са внесени 2 тона сушени сливи, изцяло от Франция. За същия период на предходната година, това количество е било 27 тона. Намалението е свързано предимно с импортната цена, която нараства от 714.44 щ.д./тон за периода януари-септември 2003 г. до 2 891.19 щ.д./тон за същия период на 2004 г.

2.2.2. Преработени продукти от сливи

1. 20 08 99 450 - "Сливи, приготвени или консервирани с или без прибавка на захар, или други подсладители, или алкохол"

По данни на Агенция "Митници" за периода януари-септември 2004 г., регистрираният внос на консервирани сливи е 12 тона, изцяло от Чехия и е на нивото на вноса за същия период на предходната година.

2. 20 07 99 100 – "Пюрета и каши от сливи"

Таблица 6. Внос на пюрета и каши от сливи, 2002-2004 г.

За периода януари-септември 2004 г. са внесени 84 тона пюрета и каши от сливи, което е около четири пъти по-малко в сравнение със същия период на предходната година. Намалението е свързано основно с по-високата импортна цена, която нараства от 301.26 щ.д./тон през 2003 г. на 788.50 щ.д./тон през 2004 г. Вносът е осъществен от страните на ОНД – 47 тона /56%/ и Германия – 37 тона /44%/.

По данни на Агенция "Митници", през 2003 г. е регистриран внос на 531 тона пюрета и каши от сливи, изцяло от ОНД.

През 2004 г. е предоставена възможност за преференциален внос в България на начално обработени и преработени продукти от сливи с произход от следните страни:

Автономните мита в Митническата тарифа на Р България за 2004 г. са, както следва:

- сушени сливи - 40%;

- смеси от сушени плодове със сливи - 20%;

- пюрета и каши от сливи, в директни опаковки, с нетно съдържание>100 кг, за промишлена преработка - 40%;

- консервирани сливи, без прибавка на алкохол - 40%;

1. Употреба за прясна консумация

Предвижда се през 2004 г. годишното потреблението на пресни сливи на човек от населението да бъде около 1,5 кг., което е на нивото на предходните две години.

Годишната консумация на пресни сливи е относително постоянна през разглеждания период – 12 хил. тона. Тя е частична, тъй като не включва производството от дворните и вилните места на населението.

Таблица 7. Предлагане и потребление на сливи, 2002-2004 г.

2.1. Износ на пресни сливи