Светият престол не приема българската кандидатура за посланик в лицето на Кирил Маричков - син, а заглавия в британската и италианската преса описват отношенията след отказа като сериозно влошени. 2002 година ще остане в най-новата ни история, като годината на първата папска визита в България. Тя сложи край на българската следа и даде ново начало в отношенията ни с Ватикана.

Днес над тях отново надвисва сянка според някои западни издания. Близо 20 години, след като дядото на Кирил Маричков - младши представлява България в Светия престол, сега Ватикана отказва агреман за внука. Във фокуса остана роман, написан от него.

"Пътят на беглеца" описва препятствията на българин емигрант, на когото гей отношенията не са чужди. Дали заради гей сцената - тема, която е чувствителна за Ватикана, или заради липса на какъвто и да е дипломатически опит. Дали заради италианското си гражданство, или заради съмненията на Светия престол в квалификацията му, Маричков не получава "да".

Мистерията около причините се засилва, защото по темата мълчат както от българското външно министерство, така и от Ватикана. Според Маричков всичко това е нелепо.

"Абсурдна е ситуацията, абсурдно е това аз да съм причината две държави да си развалят отношенията и е абсурдно това, че медиите се занимават с този въпрос, който би трябвало да бъде лесно разрешен между двете правителства без никакъв шум”, каза пред bTV Кирил Маричков – син.

Според Соломон Паси, през чийто мандат като външен министър Папа Йоан Павел втори пристигна в България, въпросът за избора е към настоящия външен министър Николай Младенов.

"При всички случаи голямата грешка на българската дипломация е, че е издала това име на показ, преди да получи агреман за него. Така не се прави”, коментира Паси. Ролята на Ватикана в международните отношения е сериозна. Вярващите католици по света са близо 1.2 милиарда души.

"Там няма икономика, но има много силно влияние. Целият католически свят се влияе от папата и папата е човек, който би могъл да съдейства за един национален интерес по начин, по който друг политически или световен лидер трудно може да направи това”, посочи Соломон Паси.

И говорителят на Ватикана Федерико Ломбарди, и българският външен министър засега се въздържат от обяснение какво означава липсата на нова българска кандидатура. "Винаги е тъжно, когато не бъде даден агреман на български посланик.

В дипломацията основно правило е, че имената не се дискутират докато не са съгласувани между двете страни. Това трябва с още по-голяма сила да важи в отношенията между България и Ватикана, защото те са изключително специални. Особено след атентата срещу Папата през 1981 година”, каза Паси.

"Не смятам, че има някакво напрежение в отношенията между България и Ватикана, но ние олекваме”, добави Соломон Паси. От своя страна пък министърът на културата Вежди Рашидов коментира по повод случая с българския посланик във Ватикана, че "всичко може да развали отношенията между две страни".

"Войните винаги започват в леглото и участват жени, а мирните договори се подписват на маса", смята Рашидов по повод въпрос дали може една книга да развали отношенията между две страни.

Според него война може да има винаги, когато има доброжелатели за това. "Война между България и Ватикана е малко абсурдно да има, това ми звучи като македонците да обявят война на Китай. Тук проблемът е, че македонците ще ги бият и големият въпрос е, къде ще ги закопаят после, тъй като те нямат територия", продължи с коментара си Рашидов.

В крайна сметка той обобщи, че не може да има война, може да има някакви дипломатически спорове между двете държави. Тази книга не може да е повод за разваляне на отношенията, заключи културният министър.