Физикът от Университета в Кейбридж и автор на бестселъри в областта на физиката счита, че технологията е двигател за „все по-голямо неравенство“. Той е брилянтен енциклопедист, но не разбира от икономика.

Във форума на Reddit “Ask Me Anything” той наскоро коментира:

„Ако машините произвеждат всичко, от което се нуждаем, ефектът ще зависи от това как нещата се разпределят. Всеки може да се наслаждава на луксозна почивка, ако произведеното от машините богатство се преразпределя, или хората могат да са печално бедни, ако собствениците на производствените машини лобират срещу дистрибуцията. Към момента действителността по-скоро клони към втория вариант и технологията е двигател за все по-голямо неравенство.“

Неговата грешка се състои в това, че приема хипотезата за породената от технологиите безработица, според която трябва да си представим свят, в който голям процент от населението не може да бъде наета на работа, тъй като пределната производителност на хората е равна на нула, благодарение на машините. С други думи това е свят, в който при никакви условия работодателите няма да наемат и да плащат на работници. Вторите няма как да си намерят работа и да плащат сметките си. Хората без спестявания ще гладуват и ще умрат.

Предвид този апокалиптичен сценарий на сковаваща и постоянна безработица не е учудващо, че Хоукинг достига до категорично заключение, чието разрешаване сякаш изисква държавна интервенция. Но идеята за породената от технологиите безработица пренебрегва икономическите закони, по-конкретно законите за оскъдността на ресурсите и сравнителните предимства.