Оскъдността съществува, когато желанията ни надхвърлят ресурсите, с които можем да ги задоволим. Не можем да мултитаскваме – ако изберем да предприемем едно действие не можем да направим нещо друго. Това е непреодолима черта на света. Независимо от степента на технологичното ни развитие оскъдността винаги ще съществува. Хората се справят с оскъдността като търгуват.

Търговията и производството съществуват, защото хората са различни. Ако всички бяхме еднакви и имахме сходни вкусове и притежания не би имало причина да търгуваме. Търговията е мощен механизъм, тъй като позволява на коренно различни индивиди да си сътрудничат и да извличат взаимна изгода. Логиката на търговията предполага специализация. Посредством търговията и специализацията хората създават стоките или услугите, в чието производство са най-добри, и ги разменят за всичко останало, което потребяват.

Механиците, които се опитват да отгледат сами храната си, ще установят, че се справят много по-лошо от колегите си, които прекарват по-голямата част от времето си в гаража и купуват необходимите хранителни продукти от местния супермаркет. Ползите от търговията се създават в следствие на различните алтернативни цени на производството. Ако утре открием извънземни, притежаващи технология като от научна фантастика, пак би било възможно да търгуваме с тях. Новата технология променя производителността, но не отменя логиката зад търговията и производството. Различните алтернативни цени, а не технологията, са причината да търгуваме.

Независимо от броя или качеството на машините в бъдеще, ако всяка от тях бъде заета с конкретна производствена операция това би означавало, че няма да може да извършва нещо друго. Специализацията и ползите от търговията се създават от оскъдността. Самото притежание на машини не елиминира ползите от търговията.

Икономическта история е низ от постоянна динамика и промяна. Преди почти 150 години приблизително 45% от работещите са били заети в земеделието. Те са си изкарвали прехраната с пот на челото и с тежък физически труд. Песимистът би могъл да достигне до заключението, че ако се въведат спестяващи усилия машини в земеделието заетите в сектора, нямайки търговски умения, биха били изправени пред отчаяна ситуация. Но не това се случва. Днес по-малко от 2% от населението е непосредствено заета в земеделието и не сме изправени пред дефицит на храна или безработица.

Може да не знаем какви чудеса ще ни донесе бъдещето, но грубата действителност е, че хората ще произвеждат и ще търгуват, ако нямат пречки да го правят.

Хоукинг допуска, че единствената алтернатива за разрешаването на предполагаемия проблем със създадената от технологиите безработица е политическата редистрибуция. Неговата рецепта всъщност приема нещата в точно обратния ред.

Правителствените ограничения на свободния пазар са изпитан във времето метод за създаване на бедност и безработица. Трудовото законодателство, което спира работодателите и работниците да встъпват в доброволни договори, влошава ситуацията и за двете страни. Минималната работна заплата и лицензите за извършването на определени дейности затрудняват създаването на заетост и оказват най-силен негативен ефект именно върху бедните и маргинализирани членове на обществото. А по-директните форми на социализъм унищожават икономиките цялостно.

По-добре да се опитваме да помогнем на бедните днес като освободим пазарите им позволим да създават богатство и просперитет, вместо да се безпокоим за предполагаемите заплахи, които бъдещето може да ни донесе.

Анализът е публикуван от Foundation for Economic Education.