Селските райони винаги са били и ще бъдат изключително важни за Министерство на земеделието и горите, защото заемат близо 90 на сто от територията на България и в тях живеят около половината от нашите сънародници. Новият регламент, който разписва финансовите възможности, които идват в подкрепа развитието на селските райони са важни за нас, защото от тях зависи как ще отговорим на основните предизвикателства, които стоят пред страната ни  през следващите седем години. Те са свързани с намаляването на социалните и икономическите  различия спрямо регионите в разширена Европа,  с подобряването на качеството на живот и създаването на заетост в селските райони, с устойчивото им развитие.

Европейският опит показа, че политиката за развитие на селските райони  не може да бъде сбор от готови правила и рецепти. За нейния просперитет е нужно да й бъде предоставена свободата да се развива непрекъснато чрез дискусии, в които на една маса равнопоставено да седнем заедно със социално-икономическите партньори и представителите на неправителствения  сектор. Това ще доведе, както до окончателно позитивно формулиране на политиката за развитие на селските райони, така ще избистри и процесите по нейното прилагане. Това е политика, която отчита стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони за периода 2007-2013, но ги прилага пречупено през ъгъла на спецификата на българската действителност.

За България провежданата политика за развитие на селските райони неизбежно е свързана с отговорностите и предизвикателствата, които ще поемем като пълноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2007 година.

Очакваме Европейският съюз да предостави на България значителни средства за развитие на селските райони, които надхвърлят 2 милиарда евро.  

Първото предизвикателство е изготвянето на Национален стратегически план и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година.

За да се прилага политиката за развитие на селските райони, всяка страна - член трябва да подготви два планови документа – Национален стратегически план и Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. В тези документи, следвайки стратегическите насоки на Общността и изискванията на основния Регламент на ЕС за подпомагане развитието на селските райони, чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони, всяка страна избира кои от предложените мерки да прилага, така че да отговарят най-точно на националната й  специфика.

Подготовката на плановите документи в България започна още през 2004г. с Концепция за развитие на селските райони за периода 2007-2013г, в която бе направен задълбочен  анализ на силните и слабите страни, възможностите  и заплахите пред развитието на земеделието, преработвателната промишленост, горския сектор и селските райони. На база на оценката за социално-икономическото и  екологично развитие, както и на опита ни по Програма САПАРД, ние предложихме стратегия за развитие през следващия планов период.  При  формулиране на целите на политиката сме се опитали да дефинираме основни проблеми, към чието решаване искаме да насочим средствата от Европейския съюз. За да бъде развитието на селските райони балансирано и устойчиво, ние трябва да подходим внимателно при определянето на подходящите мерки и действия, които да отчитат не само интересите на населението и бизнеса в селските райони, но и опазването на околната среда.

      Като резултат от дискусиите, в работната група по подготовка на плановите документи, както и по време на обществените форуми,  бяха формулирани три основни цели на проекта на Национален стратегически план за развитие на селските райони през периода 2007-2013 година. Те са :        

1.        Развитие на конкурентно селско  и горско стопанство  и основан на иновациите хранително-преработвателен сектор;

2.        Опазване на природните ресурси и защитата на околната среда в селските райони;

3.        Насърчаване  на възможностите за заетост и подобряване качеството на живот в селските район.

Първата приоритетна цел залага развитие на  конкурентно селско, горско стопанство и преработвателна промишленост. Мерките за реализацията им ще бъдат насочени преди всичко към средните по размер земеделски стопанства, към малките и средни преработвателни предприятия.  По тази ос има възможност подкрепа да получат и полупазарни стопанства. Целта е да могат да станат конкурентноспособни, след като се преструктурират. Искам да отбележа, че подхождаме към тази възможност много внимателно, така че подпомагането на полупазарните стопанства да не бъде  самоцел, а да се осъществява само за тези от тях, които имат шанс да увеличат пазарния си потенциал. Друга възможност за дребните земеделски стопани е да те да бъдат подпомогнати, като се обединят в организации на производителите.

Част от средствата по ос 1 ще се насочат към обучение на земеделските производители. Особено важно е обучението за млади фермери и производители на  биологична продукция. Когато заявяваме, че  биологичното производство е приоритет за България, ние трябва да създадем предпоставки за развитието му чрез обучение и чрез подкрепа на инвестиции. Разбира се, това може да стане при ясната убеденост, че става въпрос за продукти, за които има пазарни ниши за реализация.

Голяма част от инвестициите ще бъдат насочени към покриване на стандартите на Общността. Примери за такива инвестиции са изграждането на места за съхранение на оборски тор и пречиствателни съоръжения, особено в нитратно чувствителните зони. В сектор "Мляко" те са за покриване на хигиенните изисквания за качество. В сектор "Птици" акцентът пада върху въвеждане на ново европейско законодателство, свързано с отглеждане на кокошки носачки. Значителна част от инвестициите в ХВП ще бъдат насочени към иновации.

Горските стопани макар и с по-ограничена роля в ос1 ще бъдат подкрепяни и за създаване на нови алтернативни източници на енергия  – биомаса от  бързорастящи видове.

Втората цел, свързана с "Опазване на природните ресурси и защитата на околната среда в селските райони" поставя на преден план развитието на селскостопански методи, които опазват и съхраняват околната среда. Производителите в планинските и други необлагодетелствани райони ще получат  компенсаторно подпомагане на единица обработваема площ, ако  поддържат земята в добро състояние и се стремят да спрат обезлюдяването на тези райони.      

Акцентите на страната ни са  в три области:

• биоразнообразие
• води
• почви.

Основен акцент в ос 2 е съхранение на биоразнообразието, чрез  подкрепа за фермерите по НАТУРА 2000 и земеделието в земи с висока природна стойност.       Подкрепата по ос 2 ще бъде насочена към опазване на водите и спазване на водната директива., за изготвяне на планове за управление на реките. Тази подкрепа ще стартира  във втората половина на програмния период, а  в началото на програмата опазването на водите ще бъде решавано преди всичко в ос 1, чрез инвестиции за съхранение на оборски тор.

Подкрепата за необлагодетелстваните райони има за цел по-добро управление на земите,чрез спазването на добрите екологични и земеделски практики. Така от една страна ще се запази земеделието в тези места, а от друга – те ще бъдат защитени от ерозия. Целите на политиката е земеделските стопани чрез компенсации да бъдат стимулиране и задържани в тези райони. Подпомагането се извършва на единица обработваема площ и представлява допълнително заплащане към директните плащания. За да приложим успешно тази мярка ние определихме критерии за обхвата на планинските и други необлагодетелствани райони и водим активни консултации с ЕК.

Подпомагането по дейностите на агроекологичната мярка е земеделските производители да получат плащане за услугата, която вършат на обществото, като развиват екологосъобразна дейност. Подпомагането също ще се осъществява като плащане на единица обработваема площ. То е допълнително и от дотук изброените плащания. Включването в агроекологичната програма е доброволно.

Един пример – ако един земеделски производител, който развива селскостопанска дейност в планински район, отговаря и на минималните изисквания за обработваема площ /10 дка в общия случай или 5 дка за лозята, за трайните насаждения, за зеленчуците и за тютюна /, той ще има достъп както до директни плащания по Първия стълб на ОСП, така и до компенсаторни плащания за необлагодетелствани райони. Ако обаче, се включи в агроекологична дейност, той ще получава и доплащания по агроекологичната мярка. Отделно от това може да кандидатства за инвестиционно подпомагане с проект по мерките от първа ос.

Третата цел е насочена към насърчаване на възможностите за заетост и подобряване качеството на живот в селските райони.

Селските райони разполагат с ресурси извън аграрния отрасъл, които представляват значителен потенциал за тяхното развитие - богата, разнообразна и съхранена природа, множеството запазени жизнени селски общности, богати исторически и културни традиции, но имат нужда от целенасочена помощ, за да преодолеят изоставането в своето развитие и да се адаптират към променените социално-икономически условия.

Разнообразяването на икономиките в селските райони, чрез целенасочената  подкрепа в определени области, като  например подпомагане създаването на малки предприятия, развитие на алтернативни земеделски дейности, като туризъм, местни занаяти и др., е предпоставка за разкриването на нови работни места. Целта е чрез тях стопаните да си осигурят допълнителни източници на доходи.

В ос 3 ще търсим  баланс между подкрепа за инвестиции в инфраструктура, в услуги, в инвестиции, в посока създаване на разнообразни възможности за заетост извън земеделието. Тук влиза подкрепата за стартиране на малък и семеен бизнес, както  и изграждане на местен капацитет.

При прилагането на политиката за развитие на селските райони след 2007 г., ще нараства значението на подхода "Лидер", като инструмент за децентрализирано управление и интегрирано развитие на селските райони. В предприсъединителния период на България  Министерството на земеделието и горите, с помощта на различни донори реализира поредица от различни инициативи и проекти. Основната им цел бе да подпомогнат създаването на капацитет за прилагане на подхода "Лидер".

Постигането на целите, които са заложени в политиката за развитие на селските райони не би било възможно без съпричастието и  активността на хората, без създаването на капацитет на място, както и без информирането и обучението на населението. Насърчаването на  диалога и сътрудничество между различните страни, заинтересовани от развитието на селските райони, е важна стъпка за засилване на гражданското общество на местно ниво и изграждане на работещи партньорства. Ето защо е необходимо и в бъдеще да бъдат подкрепени усилията за изграждане на капацитет в селските райони за:

-  разработване на местни стратегии за развитие,

- създаване и укрепване на местни инициативни групи,

- изпълнение на местни стратегии за развитие,

- насърчаване на сътрудничеството между районите, както и на международното сътрудничество.

Европейският съюз предвижда да отпусне на България по Програмата за развитие на селските райони през периода 2007-2013 г. Очаква се те са около 2 млрд. и 300 млн. евро. Към тези средства следва да се добави и националното съфинансиране от около 500 млн. евро. Съгласно взетото политическо решение на Съвета за европейска интеграция от 16 януари, 20% от средствата за развитие на селските райони за периода 2007-2009г. ще бъдат пренасочени за доплащания към директните плащания за земеделските производители. Останалите средства ще бъдат разпределени по години и по приоритетни оси за седемгодишния период.

При разпределяне на средствата от Европейския  фонд за развитие на селските райони най-голям приоритет ще бъде даден на действията от ос 1 "Подобряване на конкурентно способността" за подпомагане на развитието на селските райони. Те обхващат стратегически важни мерки, целящи развитие на конкурентно селско стопанство, преработвателна промишленост  и горско стопанство. Предвижда се средствата по тази ос да възлизат на около 40% от общия финансов ресурс.

Приоритетна ос 3 "Подобряване качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията" е следващата по важност, тъй като тя обхваща мерки по изграждане на инфраструктура в селските райони, обновяване и развитие на селата, осигуряване на услуги за местното население, подпомагане за разнообразяване на икономическата дейност. Значението на тази приоритетна ос ще нараства с течение на времето - помощта по нея се предвижда да възлезе на около 30% от средствата.

Приоритетна ос 2 "Подобряване на околната среда и природата"  обхваща мерки, насочени към опазване и съхранение на околната среда, компенсиране на производителите в планинските и други необлагодетелствани райони за поддържане на земята в добро състояние и спиране на обезлюдяването на тези райони. В тази ос е и единствената задължителна мярка по Агроекология. Предвижда се бюджетът по тази ос да бъде 26% от общия финансов ресурс.

Средствата, определени за приоритетна ос 4 "ЛИДЕР: изграждане на капацитет на местно ниво за заетост и диверсификация", ще представляват 2,5% от помощта. Сумата е част от  бюджетите по трите предходни оси. Техническата помощ възлиза на 4% от общите средства.

През януари Проектът за  Национален стратегически план бе изпратен за съгласуване с ведомствата, браншовите организации, местните власти, неправителствените организации и със службите на ЕК. Получихме изключително ценни предложения и коментари от нашите партньори, които в момента обобщаваме и подготвяме за внасяне в Министерски съвет. Едновременно с финализирането на Националния стратегически план,  се подготвя и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., в която подробно се разписват избраните за прилагане мерки, условията за подпомагане, бюджета и критериите за оценка на въздействието. Нашите амбиции са още в началото на април да представим на обществеността за обсъждане Проекта на Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., така че в кратки срокове след приемането на Стратегическия план да можем да представим и подробно разписаните мерки.

Друго предизвикателство е свързано  с изграждане на необходимия административен капацитет за  програмиране, прилагане, разплащане, мониторинг и оценка на програми.

Изграждането на Интегрираната система за администриране и контрол и Разплащателната агенция са  основни приоритети в работата на МЗГ през следващите месеци. Изготвен е детайлен Основен план за изграждането на Разплащателната агенция и Интегрираната система за администриране и контрол. Той включва конкретни дейности, крайни срокове, финансови ресурси и отговорни лица. Планът се изпълнява в срокове.

Министерството на земеделието и горите и ДФ "Земеделие –Агенция САПАРД" развиха значителен капацитет в процеса на програмиране, прилагане, разплащане, мониторинг и оценка на програма САПАРД. Не без гордост мога да заявя, че изграденият административен капацитет по прилагане на мерките за развитие на селските райони е гаранция за готовността на страната за прилагане на европейското законодателство. Уверявам Ви, че ще използваме целия натрупан опит и вече изградения административен капацитет като основа при по-нататъшно развитие на селското стопанство у нас в следващия програмен период 2007-2013.

Предвид нуждата от ускорено развитие и укрепване на както на административния капацитет, така и тази на нашите партньори по места, Министерство на земеделието и горите активно  ползва международна експертна и финансова подкрепа за въвеждането на най-добрите европейски практики. Те са насочени към балансирано и устойчиво развитие на селските район, включително чрез проекти за побратимяване по Програма ФАР.

Икономическият ефект от Програма САПАРД не се свежда само до изграждане на административен капацитет. Най-големият принос на програмата е, че българските производители, преработватели и селски общини натрупаха ценен опит по прилагане на мерки за инвестиционно подпомагане. Това важи особено за проекти, свързани с разнообразяването на икономическата дейност и подобряване на инфраструктурата в селските райони. Разработихме и националните схеми на подпомагане по мерки и дейности, които традиционно не се прилагат по програма САПАРД. Опитът, свързан с тях ще бъде особено важен и полезен при прилагане на политиката за развитие на селските райони, след присъединяването на страната ни към ЕС. Агенция САПАРД получи национална акредитация и по мярка "Агроекология", което дава възможност още тази година да започнем прилагането й.