Снимка: Sxc.hu
"Кризата дойде. Банките оцеляха. Хората искат политическа промяна". Така Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" - София, обобщи резултатите от социологическото проучване на Института "Усещане за криза - икономически и електорални нагласи на населението в страната". Данните от изследването бяха представени на 22 април 2009 г. на пресконференцията на Macro Watch - група от независими икономисти, създадена по проект на Институт "Отворено общество" - София, която периодично прави оценка на състоянието на икономиката, анализира статистически данни и дефинира най-сериозните рискове за страната ни. В групата участват Георги Ангелов, старши икономист на Институт "Отворено общество", Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, Лъчезар Богданов, Industry Watch и Димитър Чобанов.
Изследването показва, че въпреки финансовата криза, българските граждани увеличават доверието си в банките, в лева и във валутния борд. Същевременно, подчерта Стойчев, анкетираните не разпознават анти-кризисните мерки на правителството. Нещо повече - хората, които искат политическа промяна, са мнозинство.
Макар и в момента България да не е сериозно засегната от глобалната финансова криза, рискът това да се случи не е изключен, каза Георги Ангелов, старши икономист на Институт "Отворено общество". За да се избегне подобен риск, заяви Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, България трябва да поддържа "здрав фиск, придружен от автоматични фискални стабилизатори", да развива гъвкави пазари (особено пазара на труда) и да развива конкурентни пазари. Друга алтернатива, изложена от икономиста Димитър Чобанов, е "паралелното циркулиране на еврото редом с лева". Според Чобанов подобна идея може да бъде реализирана в рамките на една година.
Икономистите от Macro Watch, сред които е и Лъчезар Богданов от Industry Watch, констатираха, че кризата вече е видима в икономическите данни за страната. Индустрията отбелязва двуцифрен спад, същото се случва с износа и вноса. Притокът на чужди капитали се забавя (най-вече заради по-малкото кредитно финансиране), а безработицата започна да се увеличава за пръв път от много години. Държавният бюджет има по-малко приходи от очакваното. Дефицитът по текущата сметка рязко намалява. Въпреки това: "Криза има, както подчерта Георги Стойчев, но катастрофа - не".
Обобщение на резултатите от изследването "Усещане за криза - икономически и електорални нагласи на населението в страната"
Политика за съхраняване на стабилността на бюджета и валутния борд, целенасочени усилия за бързо приемане на еврото и мерки за премахване на бариерите пред приспособяването на българската икономика, препоръчват икономистите от Macro Watch.
Икономистите констатират, че кризата вече е видима в икономическите данни за страната. Индустрията отбелязва двуцифрен спад, същото се случва с износа и вноса. Притокът на чужди капитали се забавя (най-вече заради по-малкото кредитно финансиране), а безработицата започна да се увеличава за пръв път от много години. Държавният бюджет има по-малко приходи от очакваното. Дефицитът по текущата сметка рязко намалява.
Въпреки това, има и позитивни развития. България избегна финансова криза и банките са стабилни. Натискът върху инфлацията намалява и нивото и се понижава стремително на годишна база. Притокът на капитали спада, но компонентът преки чуждестранни инвестиции не отбелязва спад (при сравнение на данни с еднаква степен на ревизия). За четвъртото тримесечие на 2008 г. страната отбелязва положителен и най-висок икономически растеж в целия ЕС, констатират икономистите от Macro Watch.
На този фон националното представително проучване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество - София през март и април тази година, показва видимо нарастване на песимизма на гражданите за състоянието на икономиката и заедно с това значително повишаване на доверието във финансовата система на страната.
Според изследването за 5-те месеца от началото на кризата през октомври миналата година броят на хората, които очакват влошаване на икономиката, се е увеличил с над една четвърт (от 42% на 54%), като очакванията за скок на безработицата са се увеличили двойно (от 20% на 44%) за сметка на спад с една трета на очакванията за по-бързо увеличение на цените (от 32% на 20%). Същевременно данните показват видимо нарастване на доверието към финансовата система в сравнение с нивото от октомври миналата година. Подкрепата за системата на валутен борд нараства от 45% на 55%, а броят на анкетираните изразяващи доверие в стабилността на банките се увеличава почти двойно (от 27% на 48%).
Изследването показва още, че антикризисните мерки на правителството се ползват със слаба популярност и ограничена подкрепа сред населението. Одобрение за мерките изразяват 14% от анкетираните, неодобрение изразяват 16%, а 68% или не знаят за тях, или смятат, че никакви мерки не са предприети.
Кризата е риск за България - но този риск може както да бъде намален, така и да бъде увеличен в зависимост от действията на българското правителство, отбелязват икономистите от Macro Watch. Според тях ефектите от кризата върху България зависят в голяма степен от вътрешната икономическа политика. Тя трябва да пази валутния борд и бюджетната стабилност (вкл. да се избягват квазифискални рискове), както и да подобрява бизнес средата.
Изключително важно е да не се пречи на приспособяването на икономиката. Възстановяването и оздравяването ще е свързано и с излизане на фирми от пазара, включително и чрез фалит. Гъвкавостта на пазарите е изключително важна в този момент, за да се прехвърлят капиталите и заетите от губещи проекти към такива с по-голям потенциал.
Целенасочени усилия за бързо приемане на еврото също биха подпомогнали по-лесното преминаване през икономическите трудности. Приемането на еврото ще донесе както ползи така и разходи за икономиката. Разходите могат да се минимизират чрез реформаторска политика, която е изцяло в ръцете на българското правителство, смятат икономистите от Macro Watch.
Новина от пресконференцията, на която беше представено проучването "Усещане за криза - икономически и електорални нагласи на населението в страната", може да прочетете тук.
