Дори и до днес продължава да битува тезата, че икономиката на България е процъфтявала в периода 1945-1990 г. И дори, че управлението на Тодор Живков е позитивно, както посочва последно изследване. В тази статия ще разгледаме някои статистически, исторически и икономически източници, за да видим дали това е така.

Фалитът през 1960 г. 

Относно първия фалит на комунистическата власт си струва надълго да цитираме разследващия журналист Христо Христов, автор на сайта desebg.com.1 Там четем:

„Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков довежда страната до неплатежоспособност. През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Управлението изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити от СССР, най-големият по това време кредитор на комунистическата власт.

Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен. През април 1960 г. в строго поверителен доклад председателят на БНБ Кирил Несторов от април 1960 г. предупреждава висшето партийно ръководство:

„Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови търговски кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР.”

БНБ предлага и … мерки, изразяващи се в съкращения и икономии на валута. Банката обаче заключава, че и „те не са в състояние да решат цялостно въпроса за плащанията ни с капиталистическите страни през тази година.

В архивите … за икономическата катастрофа е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов.В него се посочв[а]:[а]:

„В края на 1959 г. общата сума на нашите задължения достигна 115 млн. долара. Поради липса на валутен резерв нашите задължения в края на първото тримесечие на 1960 г. достигнаха 129 млн. долара, от които 44 млн. подлежат на погасяване през второто тримесечие, а 35 млн. долара – през третото тримесечие на 1960 г.”

Задълженията са следните:

Така, в резултат на финансовия крах на НРБ, още през 1960 г. бива изнесен, а после и продаден, златния резерв на страната, възлизащ на 24 тона. Сумата, която НРБ получава срещу златото си, е 22 738 255 долара. Нито цент от транзакцията не влиза в хазната. Нещо повече: „Сделката със златния резерв спасява Живков, който разбира, че без изгодите на съветската икономическа помощ той не би могъл да управлява и да се задържи на власт. Това до голяма степен мотивира и предложението му през 1963 г. НРБ да „се слее” със СССР.

Полу-фалитът през 1977 г.

Отново ще се позовем на desebg.com за втория, отново малко известен, фалит на комунизма: „През 1977 г., когато в резултат на хвърлянето на огромни средства за развитието на тежкото машиностроене и покачването на международни цени на петрола НРБ отново изпада в дългова криза с над 6 млрд. долара задължения, включително и към западни банки.

Положението е спасено благодарение на благосклонното отношение на тогавашния съветски ръководител Леонид Брежнев, който отпуска финансова помощ на Живковото управление, но същевременно го предупреждава, че финансовите дългове рано или късно се превръщат в политически проблем.“

Трябва да направим важното уточнение, че икономически погледнато страната е в технически фалит, който не се е състоял де факто по случайност.

Снимка 1: Справка, която показва неизпълнението на плана за валутни приходи и по-големите разходи, с които Живков постоява илюцията за добрия живот при социализма

Източник: Държавна сигурност.com