Фалитът 1987-90 г.
За най-скорошния фалит на икономиката от страна на БКП ще цитираме Красен Станчев: „Фалитът на България от март 1990 г. е по-тежък и поради разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и загубата на пазар за „великите български индустрии”.“ Сравнявайки го с гръцкия фалит от последните няколко години, той продължава: „И гръцкият, и българският (1990) фалити са пред частни кредитори и са еднакви като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). Другите прилики са просто поразителни:
- В неговата основа е желанието да се задържат управляващите партии на власт; в тогавашна България една партия е на власт и това влошава нещата;
- Кредиторите вярват, че ЕС и СССР винаги ще са под ръка да подкрепят платежния баланс; българският дълг е „гарантиран” от разделението на труда в СИВ, а гръцкия – с трансфери от бюджета на ЕС;
- „Солидарността” и „взаимната помощ” са политическата реторика, която подкрепя безотговорното поведение на властите.“
В резултат на фалита в края на 80-те години, „[с]падът на БВП през 1990 г. е 9,1%, през 1991 – 11,7%, през 1992 – 7,3%, през 1996 – 9,4% и през 1997 – 5,6%“
Самият дълг е трупан в периода от 1976-1978 г. до 1988 г. Само между 1984 г. и 1989 г. брутният външен дълг нараства повече от три пъти, от 2,9 на 10,7 милиарда щатски долара. През 1987 г.“председателят на БНБ Васил Коларов докладва лично на Живков, че обслужването на задлъжнялостта на НРБ към западните банки надхвърля 100 процента от общите валутни приходи на страната.“ Христо Христов пише: „През 1987 г. Живков не се решава да разруши „кулата на илюзии” на социализма и продължава да трупа нови дългове, които през 1989 г. вече са – външен дълг над 11 млрд. долара и 26 млрд. лева вътрешен дълг, включващ общата задлъжнялост на селското стопанство, електрониката и военнопромишления комплекс.“
Естествено, тези дългове не могат да се обслужват и НРБ изпада в неплатежоспособност. Това кара Луканов да обяви мораториум върху плащанията. Същевременно дългът ескалира до 13.889 млрд. долара през 1993 г., а плащанията по него продължават да текат и до днес.
Тук отново ще цитираме Красен Станчев: „Внимателният прочит на управлението на Тодор Живков и на породените от него проблеми разкрива системно създаване на фалшива икономика. Фалшива е всяка икономика, при която хората си мислят, че забогатяват, но бързо се оказва, че всъщност обедняват. Общият знаменател на тези години икономическо недоразвитие е криминализирането на бизнеса, на държавата и на стопанското въображение на политици и граждани. Този начин на мислене за икономиката, основан на принципа „какво и как да откраднем”, все още господства в стопанската политика и нейните обяснения.“
Заключение
Дори без да говорим за пълния крах на всички отрасли на икономиката, социалното осигуряване, земеделието, масовите престъпления срещу човечеството и издевателствата над местното население, колосалното унищожаване на природата и т.н., оценката ни за управлението на Тодор Живков и БКП като цяло е силно негативна. В заключение можем да кажем, че централно-плановата икономика на България по време на комунизма не просто не е била стабилна и растяща, а дори точно обратното. Тя някак си бива изтикана на доизживяване, от фалит на фалит, като част от дълговете се изплаща и до днес. Управлението на бащински наричания „Тато“ не е било ползотворно, а пълна катастрофа, която се отразява на благосъстоянието ни даже 25 години по-късно.
Статията е публикувана в ЕКИП.
