Хазартни промени

06.12.2011 | 16:50
по статията работи: Елица Елефтерова
Хазартни промени

Очаква се скоро да бъдат приети промени в Закона за хазарта. Той беше одобрен от Министерския съвет на 13 октомври, а в момента e внесен за разглеждане в парламента. В него се предвиждат някои допълнения в съществуващите норми в областта на хазартните игри. Проектозаконът е одобрен и от Европейската комисия. Основните новости са свързани с регламентирането на игрите от разстояние или т. нар. "онлайн игри". Почти всички промени обаче предизвикаха дебати между представителите на властта и на бизнеса.


Към настоящия момент проектът за новия закон се обсъжда от постоянни комисии в Народното събрание. След приемането на окончателния текст и влизането в сила на новия закон ще може да бъде анализирана практиката по прилагането му. Резултатите зависят от това в какъв вид ще бъде приет законът в Народното събрание.

Какви са промените в закона?

В новите текстове е заложено задължително лицензиране на онлайн операторите в България, които искат да привличат български играчи. Изискванията за това бяха либерализирани в отговор на критики на Европейската комисия. В новия проектозакон компаниите със седалище в Европейското икономическо пространство ще имат право да кандидатстват за български лиценз.

Кандидатите за онлайн хазарт ще трябва да предоставят доказателство за натрупан минимум 5-годишен опит в сферата на хазартните услуги, да разположат оперативното си оборудване на територията на България, да покрият високи финансови изисквания и да обработват хазартните си транзакции чрез банкова сметка в българска финансова институция. Освен това онлайн хазартните оператори трябва да изградят и монтират сървърите си в рамките на страната и да открият минимум един букмейкърски пункт за приемане на залози и изплащане на печалби. В стария Закон за хазарта тези изисквания бяха общо за всички оператори, желаещи да се сдобият с лиценз за дейността си в България, но в текста не беше посочено нищо за онлайн хазарта.

В предишния закон имаше сериозни изисквания за чужденците от страни извън Европа или Европейското икономическо пространство, които искат да получат лиценз за хазартна дейност у нас. Според чл. 7 ал. 1 от стария закон, те трябва да са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на страната в едногодишен срок от издаване на разрешението средства в размер на 10 000 000 щатски долара и да са осигурили не по-малко от 500 работни места. В новия закон изискванията по този член се запазват с тази разлика, че инвестициите няма да са в щатски долари, а в евро и не е посочено, че трябва да са в едногодишен срок.

След промените в чл. 5, ал.1, който регламентира инвестициите, се въвежда и праг за задължителни инвестиции от фирмите, които организират залагания. 1 000 000 лв. и още толкова за организиране на играта ще трябва да доказват пред Държавната комисия по хазарта (ДКХ) фирмите, които организират залагания върху резултати от спортни състезания, от надбягвания с коне и кучета и за случайни събития.

За собствениците на казина инвестициите са по 600 000 лв. за игри, а при игрите от разстояние, т.е. онлайн залаганията - съответно 1 000 000 лв и 600 000 лв. за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване. По смисъла на новия закон хазартните игри включват онлайн залагания и всички игри с изпращане на SMS-и, включително и телевизионните.

Друг акцент в новия закон предвижда силно завишени изисквания към съществуващите наземни оператори (класическите игрални зали), свързани най-вече с определянето на висок праг от необходими инвестиции за осъществяване на дейността, както и увеличен размер на минималния брой машини за експлоатация в игралните обекти.

Игралните зали и казината вече не трябва да бъдат в непосредствена близост до училища и социални домове за деца, предвижда още новият Закон за хазарта. Изключение от правилата ще се прави само за 4- и 5-звездните хотели.

Новият закон не забранява изграждането на игрални зали в жилищни кооперации, но задължава собствениците да увеличат почти двойно игралните маси и машини, което ще ги задължи да увеличат и площта на залата.

В стария закон изрично се забранява рекламата на хазартни игри. Според чл.10. ал. 1 се забранява прякото рекламиране на хазартни игри чрез средствата за масово осведомяване. В новия закон тази забрана е запазена, като се позволява единствено обявяване на резултатите от тото и лото-игрите, както и редът и начинът за участие в хазартните игри. Имуществената санкция за нарушение на забраната може да достигне 30 000 лв. 

Пропуските в закона

Според Надя Христова, член на Управителния съвет (УС) на Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), промените ще запълнят съществуващи към момента пропуски в законодателството и ще го модернизират в унисон с най-новите технологични тенденции и иновации, свързани най-вече със залаганията през Интернет.

По част от изискванията представителите на хазартния бизнес нямат забележки, но има редица изменения, които според тях ще създадат проблеми на бизнеса.

За инвестициите

Според БТАПОИИ заложените инвестиции са доста завишени, както за оператори, така и за производители. Освен това легалната дефиниция на проекта за признати инвестиции не е изчерпателна. "В дефиницията за признати инвестиции за съжаление не са включени инвестиции в изключително важно и скъпо направление, свързано със сертификации на продуктите им", коментира в интервю пред Econ.bg Надя Христова.

В същото време страната ни има производители, които се нареждат сред първите в света, с широк експортен профил, а позиционирането и предлагането на продукти на международните пазари изисква тестове и сертификации, които са в размер на стотици хиляди левове. Това е реална инвестиция за повишаване конкурентоспособността на продуктите за реализацията им на външни пазари.  

Изискванията към местните инвеститори и тези от Европейското икономическо пространство не са еднакви според Христова. Чуждестранните лица извън Европейското икономическо пространство ще могат да организират хазартни игри само в хотел с категория четири и повече звезди или да направят сериозни инвестиции (тук отново се касае за чл.7 ал. 1, който изисква инвестиции от 10 млн. евро. Такова изискване за българските оператори и за тези от страни, принадлежащи към Европейското икономическо пространство, няма нито в стария, нито в променения закон - бел. авт.).

В интервю пред Econ.bg Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта, обясни, че целта на предвидените изисквания за инвестиции е да се гарантира предлагане на качествени хазартни услуги, защита на потребителите и окрупняване на пазара.

За рекламата

Христова припомни също, че забрана за пряка реклама в средствата за масово осведомяване съществува и в настоящия закон, така че ограничаването на рекламата не е ново за индустрията. Притеснителното в новия проект е, че въвежда легална дефиниция за реклама на хазартни игри, която включва предоставянето на всякаква информация с всякакви средства, която цели да предизвика интерес към тези игри.

Игралната индустрия е чувствителна за обществото и рекламирането на хазартни игри трябва да става при строги правила. "Проблемът е, че в проекта за нов закон практически съществува забрана за предоставяне на всякаква информация за индустрията и се налага цензура", коментира Христова.

Според Кръстев в новия проектозакон за хазарта няма тотална забрана за реклама. Според дадената дефиниция, за реклама се счита разпространяването на всякаква информация, която има за цел да предизвика интерес или да склонява към хазартни игри.

"Забраната е върху информирането и приканването на обществеността към участие в конкретни хазартни игри с обещания за печалби", поясни той. Използването на популярни личности за пряка или непряка реклама също подлежи на санкциониране. Рекламата на логото и търговската марка на организатора на хазартните игри обаче не е забранена. Позволено е и оповестяването на резултати от игри и тегления на тиражи.

За проблемите пред хазартния бизнес и неговата регулация

От БТАПОИИ искат да видят политика за насърчаване на дребния и средния бизнес от страна на държавата в сферата на хазарта. В редица страни от Европа, сред които Испания, Италия, Гърция и други, се наблюдава тенденция към насърчаване развитието на един сегмент от него, свързан с развлекателни хазартни съоръжения с ограничени залози. "Този тип дейност традиционно се осъществява от стопански субекти от малкия и средния бизнес. Това е един сегмент, който дава нови възможности за развитие - не само на малките оператори, но и на производителите на игрални съоръжения", коментира Христова. От асоциацията  искат такъв сектор да съществува и в България. "И преди е имало предложения за това, като са изтъквани изтъквани позитивите, които според тях са създаване на допълнителна работна заетост, увеличаване на постъпленията от данъци в хазната, насърчаване на производството, стимулиране и на съпътстващи сектори като: електрониката, сервизното обслужване и като цяло стимулиране на малкия и средния бизнес", посочи Христова. Освен това хазартът диверсифицира туризма, допълни тя.

От БТАПОИИ прогнозират, че предвидените завишени изисквания в новия Закон за хазарта ще доведат до допълнително намаляване на броя на игралните зали с поне 20%. Асоциацията предлага да се въведе регламентация за развлекателните хазартни съоръжения с лимитирани залози, което би направило прехода към новата регулация по-плавен, като даде възможност на малките оператори да пренасочат дейността си в този сегмент.

Сериозна пречка за плавния преход от сегашната към новата регулация е срокът, предвиден за привеждане в съответствие с изискванията на новия закон. В 10-месечен срок от влизането в сила на нормативния акт, всички оператори да приведат дейността си в съответствие с новия закон, независимо от това, че може да притежават току-що издадени валидни лицензи с по-продължителен срок, отчете Христова.

Според Кръстев критиките относно системата от "затворени" лицензи за организиране на хазартния бизнес у нас са неоснователни. По думите му "при липсата на хармонизация в ЕС в областта на хазартните услуги всяка държава-членка е свободна да реши какъв да бъде нейният регулаторен подход и как да бъде регулирана на национално ниво тази дейност, при съобразяване с принципите, установени в договора за създаване на ЕС и със съдебната практика на Съда на ЕС".

Обобщението на двете страни

Държавната комисия по хазарта обяви, че целта на проекта за нов Закон за хазарта е "да се създаде национална регулация на условията и изискванията за организиране на хазартна дейност и предлагане на хазартни услуги на потребители на територията на България, и да се предвидят адекватни и ефективни механизми за защита на интересите на обществото, потребителите и държавата". Мнението на Комисията е, че законопроектът създава уредба за организиране на хазартни игри от лицензирани оператори, предоставящи услуги в стриктно регулирана рамка и надзор от страна на държавата върху тях.

Бизнесът обаче не вижда ясна индикация за средносрочната и дългосрочната държавна стратегия за развитие на бизнеса. Според БТАПОИИ няма яснота за визията на правителството по отношение на индустрията, какво очаква тя да донесе като инвестиции, заетост, приходи в бюджета, туристически поток, дял в брутния вътрешен продукт на страната и др.

Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си: - Тате, до последна...
На този ден 28.09   48 пр.н.е. г. – Помпей Велики е убит по заповед на египетския цар Птолемей XII, след като акостира в Египет. 1066 г. – Уилям Завоевателя напада Англия: започва...