Цели отрасли ще останат без подготвени кадри до няколко години. Това каза директорът на Центъра за професионално обучение към Българска стопанска камара (БСК) Даниела Симидчиева по време на международната конференция “Предприемачество и образование”, която се проведе в Албена. Тя представи данни от проучване за работната сила, проведено от БСК.

Данните показват, че повечето от квалификацираните специалисти, които в момента заемат ключови длъжности, са в предпенсионна възраст. Същевременно се усеща липсата на качествени кадри, които да ги заменят. "Висшистите не са малко, но повечето от тях са със специалност “Право” и “Публична администрация”, а от тях икономиката в момента има най-малка нужда", сподели Даниела Симидиева.

Успоредно с това се наблюдава увеличение на неграмотността и влошаване на образователните характеристики на младите хора до 24-годишна възраст. Ниското образование предполага и липсата на мотивация за висока квалификация и трудова реализация. "През последните 10 години у нас се формира сериозен контингент от неграмотни лица, което ще оказва трайно отрицателно влияние върху качеството на работната сила през следващите 10-15 г.", убедена е Симидчиева.

Равнището на заетост в значителна степен зависи от нивото на завършено образование и от притежаването на професионална квалификация. През 2011 г. коефициентът на заетост сред лицата с висше образование (15-64 г.) е 86,4 на сто, при тези със средно образование е 72 на сто, с основно образование – 37,3 на сто, а с начално и по-ниско – 31,9 на сто. Важен е фактът, че равнището на заетост сред лицата със средно образование с придобита професионална квалификация (77.3 на сто) е по-високо от лицата, които са със средно общо образование.

Най-засегнати от кризата на пазара на труда през последните години са младите хора до 34-годишна възраст, особено групата 25-34-годишните, а най-слабо засегнатите възрастови групи са хората на възраст между 55-64 г. и 34-44 г. Най-пострадали от кризата са хората с ниска степен на образование и квалификациа.

Пред участниците във форума Даниела Симидчиева цитира данни от проучване, проведено от Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) и БСК през 2010 г. сред повече от 580 фирми на тема „Състоянието на бизнеса в условията на икономическа криза”, където 56 на сто от анкетираните представители на мениджмънта на фирмите поставят въпроса за липсата на квалифицирани кадри като трудност за тяхното развитие, а 19 на сто класифицират това като голяма трудност. По тези причини 10,5 на сто от анкетираните се затрудняват да кандидатстват по програмите на Европейския съюз. Най-голяма нужда от подготвени специалисти се нуждаят фирмите от тежката промишленост – 29,5 на сто, леката промишленост – 23,5 на сто, сферата на финансите – 18,2 на сто. Липсата на подготвени кадри на пазара на труда най-осезаемо се чувства от големите фирми с персонал над 250 души – 34,6 на сто от тях и най-малки са проблемите за фирмите под 50 души. Фирмите с над 50 на сто чуждестранно участие са затруднени в голяма степен да реализират своите програми, поради недостиг на кадри с висока квалификация.

Негативно влияние върху пазара на труда имат и миграционните процеси. Емиграцията протича в две основни направления: първото е свързано с изтичането на утвърдени у нас специалисти с високо образование; второто се определя от лавинообразното изтичане на качествен бъдещ ресурс от млади студенти, които заминават да учат зад граница. Значителни са и размерите на вътрешната миграция, като не се наблюдава затихване на процеса, каза още Симидчиева.

Според нея влошаването на възрастната структура на населението също рефлектира върху размера и качеството на трудовите ресурси. В условията на динамично променящ се пазар на труда по отношение на изискванията за притежавана квалификация и умения на работната сила, все по-остро се поставя въпросът за непрекъснатото квалификационно усъвършенстване и учене през целия живот.

Според директора на Центъра за професионално обучение на БСК е необходимо да се усъвършенстват механизмите за финансиране на образованието и увеличението на отделените за него средства, но не самоцелно, а при определяне на конкретни цели, необходими реформи, количествени и качествени показатели, по които да се оценява напредъкът. "Необходимо е държавата да отпуска средства за нужните кадри, а не общо на университетите, като формата на собственост на ВУЗ-а не трябва да бъде от значение", каза още Д. Симидчиева.