В някои райони на страната пък тези климатични условия водят  до намаление на продължителността на реалния вегетационен период до и под 90 дни. Това са Добруджа и южната част на Северозападна България в зоната на Предбалкана  и Казанлъшкото поле.

Всичко това прави България много уязвима от 5-те най-често срещани природни бедствия на планетата - земетресения, наводнения, суша, градушка и бури според професор Джери Скиис от Университета на Кентъки, който неотдавна бе в България.

За да се справи държавата ни с проблемите и промените, които повишаването на температурата носи, трябва да бъде разработена стратегия, която да начертае необходимите мерки, т.е. как ще се реагира на негативните климатични въздействия. За да се случи това, българските власти също трябва да се адаптират и то не само към днешните проблеми, но  и към по-далечните заплахи.

В тази връзка преди около месец по време на екофорум в София Маркус Репник, постоянният представител на Световната банка у нас, начерта три основни сектора, в които страната ни да се развива и така да намали вредното въздействие от климатичните промени и да се адаптира към тях.

Селското стопанство

Както е известно, страната ни има огромен потенциал в селското стопанство. Разполагаме с обширни земеделски земи, плодородни почви и разнообразни агро-климатични условия. Днес земеделието формира около 5 процента от БВП и осигурява около 20 процента от общата трудова заетост в страната.

Репник казва, че се нуждаем от "устойчиво земеделие" - селско стопанство, което увеличава сигурността на прехраната и допринася за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него. Биологичното земеделие е една от формите на "устойчиво земеделие" и също така е бързо развиващ се глобален пазар, включително в няколко страни от ЕС. В Германия, например, търсенето на биологични селскостопански продукти е нараснало с 30 на сто през последните 5 години, като продажбите са достигнали 7 милиарда евро през 2012 година.

Според представителя на Световната Банка, основния проблем в страната ни по този въпрос е остарялата напоителна инфраструктура. През 1980 г. над 1 милион хектара земи са били снабдени със съоръжения за напояване, но днес тази статистика е отбелязала драстичен спад до почти 45 хиляди хектара.

Друг минус е разпокъсаността на собствеността върху земята, застаряването на земеделските стопани и ниския процент на биоземеделието- едва 0.3 процента от селското стопанство. За сравнение, в Австрия този процент е 20.

Как би могла да действа България?

Стратегическото позициониране на българското селско стопанство в ЕС би увеличило неговата добавена стойност, конкурентоспособност, екологичната му устойчивост и устойчивостта на промените в климата. Биологичното земеделие е един от аспектите на такова позициониране за увеличаване на износа на селскостопански продукти.

Необходими  са и значителни инвестиции за промяна в тенденцията на намаляване на напоителните системи. Нарастващото и по-ефективно използване на напояването не само ще доведе до подобряване на производителността в селското стопанство, но и ще изгради един по-устойчив на климата земеделски сектор.