Отделно, стратегиите на производителите също следва да се променят. Териториите, в които традиционно се отглеждат зърнени култури като Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, София, Сливен, Кърджали, Плевен и Ловеч и области в северозападната част на Дунавската равнина, са застрашени от засушаване. Метеоролозите прогнозират в период от 30-40 г. постепенно засушаване и падане на добивите в тези райони. Това ще наложи тотална подмяна на селскостопанските култури.
По всяка вероятност след 50 години Добруджа няма да е житницата на България, защото ще произвежда основно картофи и тютюн. По повечето плодородни полета няма да вирее зърно, а съвсем други насаждения, пригодени към суша, предсказват учените. Житото ще дава добра реколта в относително тесни ивици около Дунавския и Черноморския басейн.
Енергийна ефективност
Вторият потенциал, върху който се фокусира Репник за адаптация към климата, е енергийната ефективност на сградите, в частност на жилищните.
Той твърди, че икономиката на България е най-енергоемката в Европейския съюз. За производството на единица БВП България използва четири пъти повече енергия от средното за ЕС. 40 процента от цялата енергия в ЕС се потребява в сградите. А качеството на сградния фонд на България е под средното за ЕС. Около 60 процента от домакинствата в България са енергийно бедни, което означава, че трябва да изразходват над 10 процента от своите доходи за енергия.
У нас има изобилие от лошо изолирани сгради, чиито собственици са инвестирали в индивидуални ремонти. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие потреблението на енергия на съществуващите сгради може да се намали с до 50 процента. Имайки предвид големият дял на старите панелни апартаменти в България –потенциалът за енергийни спестявания е още по-висок. Според статистиката, 2.7 милиона българи живеят в панелни сгради.
Световната банка предлага всички жилищни сгради да се модернизират чрез добра изолация. Така засилените мерки за енергийна ефективност биха довели до тройно печеливша ситуация - печеливша за собствениците на жилища, печеливша за бизнеса и печеливша за околната среда.
Средно едно евро инвестиция в енергийна ефективност спестява две евро инвестиции в нови електропроизводствени мощности. Модернизацията на сгради спестява пари в дългосрочен, но се нуждае от пари в краткосрочен план. Финансирането от ЕС за периода 2014-2020 г. предоставя възможности за значителна финансова подкрепа за енергийна ефективност на собствениците на жилища. Но само пари и лидерство от страна на правителството няма да бъдат достатъчни. Онова, което още е необходимо, е стабилна, ясна и предвидима рамка на възможностите - ясна стратегия и пътна карта за обновяване на сградния фонд на България, опростена регулаторна и правна рамка и значително укрепен институционален и изпълнителски капацитет, допълва Репник.
Зелено производство
В износа на страната все още преобладават трудоемките стоки, чието производство се основава на природни ресурси и ниско квалифициран труд. Високотехнологичните и иновативни стоки и услуги съставляват едва 3 процента от износа на България, което е значително под средното за ЕС ниво от 16 на сто.
Предстоящите големи промени през следващите няколко десетилетия ще създадат цели нови индустрии и предприятия и вече са налице съществени зелени възможности за растеж в нововъзникващите сектори.
Световната банка прогнозира нарастване на зелените инвестиции, включително на преките чуждестранни инвестиции, например инвестирането в екологично чисти технологии в автомобилостроенето, производството на станции за зареждане за електрически автомобили или производството на високо енергийно-ефективно LED осветление.
