След като вече две десетилетия правителствата в България правят управленските си програми на принципа „всичко е важно“ и „на всеки по малко“, кабинетът Орешарски показа воля да сложи край на тази практика. Позицията „всичко е приоритет“ на практика означава липса на приоритети, размива фокуса на управлението и води до хаотично запълване на дупки когато и където се появят. В резултатът на това управление икономиката е на ръба на рецесия, а всички сектори са затънали в пазарни и финансови проблеми почти равно.

Светлината в тунела е споразумението между страната ни и ЕС, по който България ще получи 6.257 млрд. евро от Структурния и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Еврофинансирането, макар и леко поорязано, е само едната добра новина. Втората е, че, по подобие на Брюксел, България най-после очерта няколко приоритетни бизнес области, които с еврофинансиране и с държавна подкрепа могат да се превърнат в локомотиви и да изтеглят икономиката към растеж.

Иновациите стават тотален приоритет за страната и това се вижда ясно в два нови проекта на правителството – Стратегията за интелигентна специализация и Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия в периода 2014-2020 г. Те залагат на иновативното развитие в няколко сектора: информационни и комуникационни технологии (ИКТ), транспорт и логистика и земеделие.

Занапред ще се помага и на креативните индустрии, здравеопазването, на изграждането на заводи за автомобили и техните компоненти, производството на мебели и текстил, Внимание ще се обръща и на туризма, който носи значителни приходи на страната ни. Очакванията обаче са да се развива по-нетрадиционният туризъм като селски, еко, културен, винен и други алтернативни форми.

Иновации

Страната ни ще акцентира върху постигането на интелигентния растеж на българската икономика чрез повишаване на конкурентоспособността и производителността на малките и средните предприятия, както и в сектори с висока добавена стойност за икономиката. Усилията ще бъдат насочени към увеличаване на износа от малките и средните фирми у нас.

Занапред се очаква да се подобри сериозно връзката между бизнеса и научните среди, с което ще се даде стабилен ръст на икономиката ни.

Приоритет на България е да се фокусира в подобряване състоянието четири насоки - предприемачеството, иновациите, интернационализация и околна среда. В последния сектор се включва енергийната ефективност и развитието на зелените технологии.

Помощта на Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ще бъде насочена към насърчаване на иновационната дейност на предприятията и подкрепа за стартиращи иновативни дружества, става ясно от документа. Евросредства ще бъдат заделени за развитие на партньорства между бизнеса и научните среди, развитие на инфраструктура за иновации и изследвания, обновление и усъвършенстване на технологиите в предприятията чрез внедряване на водещи технологични решения. Ще се подобрява и достъпа на България в европейските технологични платформи и Европейския институт за иновации и технологии, които са основен катализатор на европейските иновационни политики и стратегии.

Финансовото подпомагане по ЕСИФ за увеличаване на конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия е задължително. Това особено важи за тези в ключовите сектори, занимаващи се с иновационни дейности и секторите с висока добавена икономическа стойност и експортен потенциал, е записано още в споразумението. Очаква се това финансиране да допринесе за развитие на благоприятна бизнес среда и така да се подобри икономическия растеж на страната ни.

София предвижда и повече подкрепа за малките стопани. Същевременно при фермерите се цели да се съкрати производствената верига и стоките по-бързо да достигат до крайните клиенти. Обещанията на държавата  са максимално да бъде опростена администрацията при кандидатстването за евросредства, да се търсят партньорства при създаване на иновативни проекти и да се стимулира износа на българска продукция за международните пазари.

В следващия програмен период приоритетно ще се помага на малките предприятия да подобрят и енергийната си ефективност, като това ще спомогне и за намаляване на разходите им. Ще се търси типизирана процедура за финансиране на енергоефективни инвестиции на бизнеса, която да позволява ефективно да се използват средствата от европейските програми.

Земеделие и рибарство

Подкрепата за малките фирми ще бъде насочена и към разнообразяване на икономическите дейности, продукти и услуги на МСП в селските райони и земеделските стопанства в отговор на променящите се потребности и пазарното търсене. Преструктурирането в областта на земеделието следва да продължи като приоритетно помощта ще е насочена към развитие на малките стопанства, младите фермери и подсекторите „животновъдство“, „плодове и зеленчуци“, „биологично производство, етерично-маслени и медицински култури.

Освен това ще се засилят мерките за стопанствата за създаване на групи производители, къси вериги на доставка, развитие  на пазари на место ниво, както и за управлението на риска. Акцент в селскостопанското производство за повишаване конкурентоспособността на стопанствата е и подкрепата, насочена към хидромелиорациите у нас, става ясно от документа. За да се подобри работата на рибарския сектор ще продължат да се отпускат пари за инвестиции в нови кораби рибарите да извършват преработване, предлагане на пазара и пряка продажба на собствения улов. Нужни са и инвестиции, които да помагат на рибарите директно да продават риба на потребителите. Занапред ще се поощрява и създаването на организации при производителите на рибни стоки.

Oчакваното повишение на температурите в България в резултат на промените в климата е от 0.7 до 1.8ºC към 2020 г., от 1.6 до 3.1ºC към 2050 г. и от 2.9 до 4.1ºC към 2080 г. Тази тенденция ще доведе до намаляване на водните ресурси и почвената влага, което ще има отрицателен ефект върху земеделието, горското стопанство и биоразнообразието. Промените в климата ще наложат допълнително напояване на културите през сухите месеци на вегетативния период (юни - септември), за да се компенсира липсата на влага в почвата. Ще настъпят и промени в ареала на разпространение на дървесните/растителни видове. Разходите и загубите на доходи вследствие от природни бедствия, като наводнения и засушавания, ще нарастнат поради по-високата честота на възникване и непредвидимостта на подобни бедствия, е записано в документа.

Във връзка с температурните промени и антропогенния натиск съществува риск от въвеждане и масово развитие на токсични микроводорасли в Черно море и вътрешните водни басейни. Във водите на Черно море са установявани микроводорасли, принадлежащи към списъка на UNESCO за токсични видове в планктона на океаните. Във връзка с това е необходимо да се изгради център за изследване на токсините в морската вода, даващ информация на санитарните и здравните власти. Надеждите на правителството са пари за този център да бъдат отпуснати от Европа.

По линия околната среда ще бъдат отпуснати средства за намаляване на ерозионните и свлачищните процеси на почвата у нас. Средства ще има за подобряване на състоянието  на водните ресурси и биоразнообразието. Ще се предприемат и допълнителни мерки за намаляване на шумовото замърсяване както и за качеството на атмосферния въздух.

Информационни технологии

При информационните технологии занапред страната ни е предвидила средства за развитието на широколентовия интернет, особено в селските райони. По този начин ще се спомогне за намаляването на различията между регионите, а и ще се стимулират хората да не се местят да живеят в големия град, а да работят и в малките населени места.

В бъдеще ще се финансира и изграждането на инфраструктури за достъп от следващо поколение, който ще предлагат свръхбърз достъп до интернет. Въвеждането на свръх високоскоростни отворени и конкурентни мрежи ще стимулира благоприятен цикъл на развитие на цифровата икономика, който ще даде възможност на нови, изискващи широколентов достъп услуги. Цел на тези проекти е и да се развие в максимална степен електронното управление у нас. Това може да стане чрез изграждане на информационни системи за управление в държавни и общински администрации, образователната система, здравните и социалните заведения.