Властите у нас те първа ще изготвят национален план за развитие на широколентовите  услуги. В него трябва да е записано, че 98% от населението на страната трябва да има достъп до интернет със скорост от 30 Mbps. Половината от хората у нас трябва да имат достъп до интернет със скорост 100 Mbps.

Ключова област за подкрепа се явява и въвеждането  и ползването на модерни ИКТ-решения  в областта на приложните изследвания, развитието и иновативните дейности на МСП и държавната администрация.

Модернизация и проекти в транспорта

Посредством модернизацията и изграждането на липсващи пътни и железопътни отсечки по направленията на ТEN-T мрежа ще бъдат отстранени т. нар. „тесни места” за осигуряването на свързаност между регионите, както и със съседните страни, е записано още в документа. В железопътния транспорт се предвиждат сериозни инвестиции в подобряване на състоянието на жп мрежата и тя достигне европейските изисквания за качество и безопасност. Ще се повишава и транспортния капацитет по линиите Драгоман-Капитан Андреево, Драгоман-Бургас и Русе – Свиленград. След откриването на “Дунав мост 2” се очаква сериозно да се увеличат превозите и в посока Свиленград-София-Видин.

От Европейската комисия (ЕК) пък ще отпуснат средства на страната ни за подобряване на жп участъците София-Варна, София – Бургас, както и Видин – София в участъка Видин –Медковец, Пловдив – Бургас (участък Пловдив – Михайлово). Ще има и средства за електрификация, автоматизация и механизация на ж.п. съоръженията, подмяна и модернизация на осигурителната техника, телекомуникации и електрозахранване, въвеждане на мерки и технологии за гарантиране безопасността на движение и сигурността на превозите.

Приоритет за финансиране през следващия програмен период ще е интермодалността и развитието на комбинираните превози - връзки на морски и вътрешно-водни пристанища и летища с националната ж.п. мрежа.

Сред пътните  проекти приоритетно ще се отпуснат пари за  довършване на магистралите „Струма“ (лот 3 през Кресненското дефиле), „Хемус“, както и изграждането на високоскоростни пътища „Мездра-Ботевград” и „Видин-Враца”.

Подобряване на безопасността при корабоплаването по Дунав също е сред приоритетите на бъдещата оперативна програма по транспорт.

Развитието на екологосъобразни транспортни системи за насърчаване на устойчива градска мобилност е друга област, в  която ще продължат да бъдат инвестирани приоритетно средства от ЕСИФ. По този параграф се очаква да бъдат отпуснати средства за завършване на третия метродиаметър от Софийското метро.

Енергийна ефективност и нисковъглеродна икономика

В анализа на специалистите отново е обърнато внимание на факта, че нашата икономика е сред най-енергийно интензивните в Европа. Заради това са необходими мерки за подобряване на ефективността на работата на предприятията. Основните области за подкрепа ще са насърчаване на енергийната и ресурсна ефективност и увеличаване на ползването на ВЕИ за собствено потребление при бита и бизнеса.

В  рамките на полаганите усилия за стимулиране на икономическия растеж, основан на иновациите и предприемачеството, ще бъдат предприети стъпки за насърчаване на иновативни производства в области от особен интерес, в които страната ни има предимства. Пример за това са ускореното навлизане на екологични превозни средства и по-точно да се увеличи използването на електромобили у нас.

Допълнителни мерки, базирани на интелигентни технологии, ще се прилагат за насърчаване на по-ниска консумация на вода в обществени и частни сгради, в предприятия и в селското стопанство, въвеждане на нови модели и съоръжения за спестяване на вода.

В бъдеще ще се насърчава изграждането и придобиването на енергийно-ефективни сгради и оборудване в селското стопанство и преработвателната промишленост. Европейски средства ще бъдат отпуснати и за преработка на остатъчните и отпадъчни продукти в земеделието. Предвиденото подпомагане за залесяване и съхранение на горския фонд ще допринася за намаляване на вредните емисии от въглерод. Предвидените инвестиции в селското стопанство включват и инвестиции за намаляване и оптимизиране на емисиите от парникови газове от сектор селско стопанство.

С европейски средства ще се финансират и проекти за технологии за производство на екологично чисти  продукти и използването на отпадъците като ресурс за други производства.

При жилищния фонд също ще бъдат предприети редица мерки за подобряване  на енергийната ефективност чрез използването на ВЕИ проекти за отопление  и охлаждане. Ще се стимулира подмяната  на жилищните мрежи за отопление както и ще се отпуснат средства за поставянето на умни електромери.

За целта ще бъдат създадени и подходящи стимули за увеличаване на дела на домакинствата използващи зелена енергия за собствено потребление. Евросредства ще бъдат отпускани и за проекти за използване на метан от пречиствателните станции у нас.

Енергийното спестяване е мярката с най-висока степен на готовност за прилагане и сигурен път за постигане на целта за 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г., смятат специалистите. В допълнение, това е мярката с най-бързия и най-ефективния начин за подобряване на качеството на въздуха. Това важи особено в гъсто населените райони. Висок потенциал за енергоспестяване има в енергийния отрасъл – по цялата верига на производство, преобразуване и пренос на енергия. В това отношение приоритетна задача е да въведат пазарни икономически стимули за реализиране на мерки за енергийна ефективност.

Това е и областта с най-голям потенциал за намаляване на емисиите в средносрочен план, по-специално в сектора на строителството. Сградите са с централно място в политиката на ЕС за ЕЕ, тъй като на жилищата, офисите, магазините и други сгради се падат близо 40% от крайното енергийно потребление, както и 36% от парниковите емисии.

Колко пари ни отпуска Европа?

За следващия програмен период най-сериозно за орязани средствата по Оперативна програма за развитие на селските райони (ОПРСР). Те се намаляват с около 550 млн. евро и от 2,609 млрд. евро през следващите 7 години земеделието ни ще получи 2,078 млрд. евро. 

По ОП "Транспорт" парите се намаляват от 1,624 млрд. евро на 1,207 млрд евро. Средствата от еврофондовете за ОП "Околна среда" ще са 1.271 млрд. евро, а досега бяха 1,466 млрд. евро.

За  ОП “Регионално  развитие” Европа ни отпуска 1,17 млрд. евро, а в сегашния програмен период средствата бяха 1,361 млрд евро. За новата програма за конкурентноспособност – Оперативна програма “Иновации и конкурентноспособност” средствата се увеличават от сегашните от 988 млн. евро на 1,037 млрд. евро. Евросредствата по програмата за "Човешки ресурси" обаче падат от 1,032 млрд. евро на 707 млн. евро

За ОП "Административен капацитет" и "Техническа помощ" парите се увеличават от 202 млн. евро на 356 млн. евро. За новата програма "Наука и образование" страната ни успя да получи 508 млн. евро. С 26 млн. евро повече ще се дадат и за програмата за "Рибарство и аквакултури" като средствата там стават 127 млн. евро.

По новият инструмент на ЕС "Свързана Европа" страната ни може да получи финансиране за още 352 млн. евро. Тези средства обаче все още не са сигурни.