Поглед от върха на язовир Хуувър, висок колкото 60 етажна сграда, е достатъчен да остави без дъх всеки. Построен от достатъчно бетон, за да се направи магистрала от Ню Йорк до Сан Франциско. Тази колосална бариера е смятана за символ на човешкото надмощие над природата и инженерно чудо на 20-ти век.

Язовирът е финансиран с помощта на американското правителство след Великата депресия. Повод за построяването му е податливата на наводнения река Колорадо, генерираща евтина водноелектрическа енергия за сухите югозападни щати. Още по-мистериозен е фактът около завършването на обекта. Язовира Хуувър е построен две години преди крайният срок с 15 млн. долара по-малко от предвидените в бюджета. Но за критиците на мегаструктури, Хуувър е нещо невиждано.

Изследването обхваща 245 големи язовира, такива със стена дебела над 15 метра и построени в периода от 1934 г. до 2007 г. Те откриват, че 96 % от язовирите са надхвърлили бюджета – например Бразилският язовир Итапу е надвишил предвидените разходи с 240% и построяването му отнело средно 8.2 години, информира BBC.

В повечето случай специалистите казват, че такива мегаструктури не са икономически ефективни. Но след 20 годишно мълчание, големите язовири отново са на почит и държави от цял свят строят масивни конструкции.

Анди Хюз от Британското язовирно дружество отбелязва Лаос и Виетнам като блестящ пример на язовиро-строене. „Тези държави строят язовири, произвеждат хидроелектрическа енергия и изнасят тази енергия на други страни, така че това е голям паричен поток за тях,“ казва той.

Оксфордското изследване е съсредоточено в цената на тези гиганти. За много нововъзникващи икономики, масивните язовири предизвикват проблеми. Някои държави взимат заеми и то в повечето случай в чужда валута. Това прави кредитите много уязвими поради зависимостта им от промяната на валутния курс. И когато очакваните печалби не съвпадат с реалните, тези страни изпадат в сериозен икономически дълг.

Един язовир, за да бъде пуснат в експлоатация, трябва да е готов на 100%. Дори и да е на 99% това го прави неизползваем и неефективен.

Положителните страни от един огромен проект са многобройни. Язовирите могат да изиграят важна роля при климатични промени. По време на суша, резервоарите осигуряват питейна вода и вода за напояване. По време на обилни валежи те са ключови за предотвратяване на наводнения. Също така се осигурява работна ръка за самото построяване на съоръжението.

Спорове за ефективността на един голям водоем и вредата му върху околната среда винаги ще има. Само времето може да покаже дали си заслужава или не.