Русия продължава да нанася удари срещу Киев, а западните санкции започват да парализират Arctic LNG 2, най-големият проект за износ на газ на страната агресор. В Червено море, през което преминават 10% от световния морски нефт, американските сили правят всичко възможно, за да отблъснат атаките с дронове на йеменските бунтовници хути. На 3 януари местните протести спряха производството на ключово петролно поле в Либия. Силната суша в Амазония рискува да попречи на доставките на царевица от Бразилия, която е най-големият износител на зърно в света.
И все пак на всички стокови пазари цари спокойствие. След две години на двуцифрен ръст индексът Bloomberg Commodity, включващ в себе си цената на всички стоки приключи 2023 г. на минус с почти 10%. Цените на петрола, малко под 80 долара за барел през последното тримесечие спаднаха с 12% и съответно се намират на нивото от 2022 г. Европейските цени на газа се колебаят близо до двугодишен минимум. Зърното и металите също струват сравнително евтино. Експертите смятат, че през тази година ще има малко промени. Какво трябва да се случи, за да разруши това благословено спокойствие ?
Пазарите постепенно се адаптираха след серии от сътресения в началото на 2020-те години. Търсенето, затруднено от бавното потребление беше относително ниско. Но именно реакцията чрез по-високите цени на предлагането и пренасочването на търговските потоци прави днес света по-стабилен. Инвеститорите са спокойни, защото предлагането на повечето суровини сега е много по-добро, отколкото в края на 2010 г.
Да вземем за пример петрола. През 2023 година увеличението на производството от страните, които не членуват в ОПЕК и съюзниците й бе достатъчно за покриване на нарасналото световно търсене. В опит да запази цените стабилни, организацията беше принудена да намали производството с около 2,2 млн. барела на ден, което е около 2% от световното потребление. През последното тримесечие (на 2023 г.) пазарът все пак не достигна до излишък. Компанията Kpler прогнозира, че през първите четири месеца на 2024 г. свръхпредлагането ще е 550 000 барела на ден, което ще е достатъчно за попълване на запасите почти с толкова, с колкото намаляха през горещите летни месеци. Новие барели ще постъпват от Бразилия, Гвиана и особено от Америка, където повишаването на ефективността компенсира спада на сондажните инсталации.
Европа маниакално купува газ от самото начало на войната в Украйна, а топлата зима й помогна да има газохранилища пълни до 90 %, което е над петгодишното средно ниво. Консултантската компания Rystad Energy смята, че ако няма големи сътресения и времето е в рамките на климатичните норми, към края на месец март хранилищата ще са запълнени до 70 %, което е много над целта на Европейската комисия за осигуряване на 45% запаси към 1 февруари. Големите запаси задържат цената на газа не само в Европа, но и в Азия, което от своя страна ще стимулира прехода от въглища към газ за производство на електроенергия в света. Това ще се отрази в посока към понижаване на цените на въглищата, които вече спаднаха поради огромния ръст на производството в Китай и Индия.
Производството на литий и никел също процъфтява. Добивът на кобалт, страничен продукт от производството на мед и никел, остава стабилен, което натиска цените на зеления метал надолу.
Увеличението на насажденията със зърно и соя (извън Украйна) и мекото време карат експертите да прогнозират рекордно производство през 2024 г. – 2025 г. след голямата реколта през 2023 г. – 2024 г. Това ще повиши средното съотношение запаси/потребление на износителите на храни, което е ключов фактор за определяне на цените, от 13% на 16%. Според Rabobank последното такова съотношение е регистрирано през 2018-2019 г.
Голямото предлагане предполага спокойна първа половин година. След това излишъкът може да се свие. Добивът в страните извън ОПЕК се стабилизира. Закъсненията по някои от американските проекти за втечнен природен газ, по които експортът трябваше да стартира през 2024 г. ще попречат на Европа за запълването на газохранилищата. Ниските цени на зърното ще сринат рентабилността на фермерите, а в отговор те ще свият посевите. Пазарите ще бъдат по-податливи на шокове, от които се открояват три: рязко икономическо възстановяване, лошо време и военни конфликти.
Дори ако избегнат рецесията, темповете на глобалния растеж ще се понижат, а заедно с това и търсенето на суровини. Очаква се, че инфлацията също да се забави, поради което суровините ще са по-малко привлекателни за хеджиране. Но не са изключени изненади. В Китай, който се смята за един от основните стабилизатори на стоковите пазари, проблемите може да се окажат по-малко вероятни, отколкото в Америка, където лихвените проценти може скоро да бъдат намалени и разширяването на инфраструктурата набира скорост. Liberum Bank е изчислила, че когато прогнозите за растеж на глобалния БВП се повишат с 1%, търсенето на стоки се повишава с 1,5%.
Неочакваните метеорологични явления могат значително да повлияят на хода на събитията. Зимата в Европа все още не е свършила, което е видимо от току-що започналото застудяване. Според Rystad, продължителни студове може да накарат Европа да използва допълнителни 30 млрд. куб м газ, или 6-7 % от обичайното й търсене. В този случай регионът ще бъде принуден да се конкурира по-агресивно с Азия за доставките. Въздействия на климата ще са още по-опустошителни за пазара на пшеница, ако засегнат Русия, най-големият износител, който има рекордни реколти от 2022 г. Резервите за черни дни постепенно се изчерпват. Световните запаси от пшеница вече са на най-ниските си нива от 2015-16 г. поради нарастващото потребление, което се очаква да достигне рекордни нива през този сезон.
Ами военните конфликти? Русия транспортира четири пети от своя износ на храни през Черно море. Освен това пренася през него 2 милиона барела петрол на ден. Военни действия в морето биха могли да повишат цените, въпреки че нарастващото производство на ОПЕК+ и международният натиск за защита на хранителните доставки ще успокоят пазарите.
Според Хорхе Леон от Rystad цените на петрола могат да се повишат за кратко с 15% поради вълненията в Червено море, предизвикани наред с други неща и от кампанията на САЩ срещу хусите. Една война, включваща Иран и други държави от Персийския залив, където днес се намира голяма част от неизползваните производствени мощности, е това, което наистина би причинило хаос. Безумните прогнози от март 2022 г., когато се говореше за петрол от 200 долара за барел, може да се върнат.
Ще е необходимо нещо екстремно, или смесица от по-малко екстремни ситуации, но все пак събития, които са малко вероятни, за да заслепи стоковите пазари. Това съвсем не е утехата, от която се нуждаем. През това десетилетие е твърде малко вероятно и дори невъзможно събитията да се случват със завидна регулярност.
