"Северен поток-2" и битката за Стария континент

29.08.2017 | 15:00
по статията работи: econ.bg
САЩ възприемат всичко това не само като укрепване на руските позиции в Европа, но и като явен руско-германски заговор, насочен към това САЩ да бъдат лишени от влияние
"Северен поток-2" и битката за Стария континент
Снимка: БГНЕС

Във вътрешен документ на ЕС, който стигнал до журналисти от в. „Файненшъл таймс“, се подчертава, че Европейският съюз трябва да бъде готов за действие на момента, ако САЩ въведат нови санкции против Русия, които ще допринесат до навреждане на европейските компании и европейските връзки с Москва. 

Една от предполагаемите мерки е ограничаването на американската юрисдикция над компаниите от ЕС. Подобни предположения са реакция на информацията, че в близко бъдеще САЩ могат да въведат допълнителни санкции против Русия. Интересното е, че ако този закон мине пред американския Конгрес, за американските законодатели ще се появи реална възможност чрез правото на вето да попречат на президента, ако той реши да премахне тези санкции. 

По данни от няколко източници президентът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер е много обезпокоен от това, че нови американски санкции, влизайки в сила, ще попречат на интересите на европейските компании. Освен това във вътрешния документ на ЕС се говори за това, че новите американски санкции могат непосредствено да засегнат голямо количество европейски компании, които на законно основание си сътрудничат с Русия в железопътния отрасъл, в сферата на минната промишленост, финансите, транспорта и т. н. Защо САЩ искат да въведат нови сурови санкции срещу Русия? 

Отговорът преди всичко е свързан със „Северен поток-2“. В законопроекта е казано, че новите санкции се разпростират непосредствено върху всички европейски компании, които директно или косвено ще участват в реализирането на този проект. С други думи САЩ имат намерение със сила да отстранят своя конкурент, т.е. Русия, доколкото те самите искат да продават колкото се може повече природен газ на Европа. 

Газопроводът „Северен поток-2“е сериозна заплаха за тези планове. За си припомним накратко някой съществени детайли за проекта „Северен поток“. Става сума за германо-руски консорциум с името Nord Stream AG. Той беше създаден през 2005 г. и неговата щаб-квартира се намира в гр. Цуг. За създаването на консорциума лично се договориха Владимир Путин и бившият немски канцлер Герхард Шрьодер. Газопроводът „Северен поток“ беше въведен в експлоатация (първата тръба) през 2011 г., през 2012 г. – втората тръба. Интересното е, че именно тогава внезапно се изостриха отношенията между Москва и Вашингтон, особено след американското нападение срещу Либия и последвалата поддръжка на смяната на режима в Сирия, която е руски съюзник. 

Освен това в същото време Путин престана да бъде „партньор“ на Запада и изведнъж се превърна в негов заклет враг. Случайно? Едва ли Причините най-вероятно се състоят в 55 млрд. куб. метра газ, т.е. в годишната в мощност на „Северен поток“. Ако този газопровод е бил една от причините за начало на студена война №2, то какво ли ще стане с отношенията между Вашингтон и Москва, когато през 2019-2020 г. заработи „Северен поток-2“, благодарение на който обемът руски газ, постъпващ в Европа, ще се удвои и ще достигне 110 млрд. кубически метра годишно? 

Съдейки по всичко американската стратегия е пресметната не за действия след, а за действия преди това, което означава, е насочена срещу това „Северен поток2“ така и никога да не бъде реализиран. Всъщност проектът „Северен поток-2“ е разширение на съществуващия „Северен поток-1“ – това са две нишки на газопровод, съединяващ руския град Виборг с немския Грайфсвадлд. „Северен поток-2“предполага строителството на две допълнителни тръби, които ще бъдат положени по същия маршрут, както и предишните. 

С други думи говорим за един и същи газопровод, който увеличава мощността си два пъти. Разбира се, „Северен поток-2“има огромно геополитическо значение и от него особено се опасяват страните от Източна Европа, които някога бяха част от СССР или влизаха в неговата сфера на влияние. Защо? Достатъчно е да се погледне картата. Преди строителството на „Северен поток“ газът от Русия до Европа стигаше по „традиционния“ сухопътен маршрут, който минаваше (и все още преминава) през няколко транзитни страни: Украйна, Словакия, Чехия, Белорусия и Полша. Какво означава строителството на „Северен поток“, а особено на „Северен поток-2“ за тези страни? Ами това, че Русия, ако пожелае, може „да врътне кранчето“ и да насочва своя газ за многочислените си клиенти в Западна Европа по „Северен поток“.

Естествено не е трудно де си представим няколко сценария, при които Русия би могла да реши да накаже една или друга страна, особено тези, които смята за враждебно настроени към нея. 

По такъв начин на разположение на Русия ще се окаже много работещ механизъм за въздействие, а Германия може само да съчувства на транзитните страни, тъй като, в края на краищата, за нея основното е газът да достига до нейната територия по един или друг маршрут – а всичко останало е на второ място. Въобще, на Русия даже не й е нужно буквално да затваря кранчето и да прекратява доставката през транзитни страни – достатъчно е само да изпраща по-големи обеми газ до Западна Европа по „Северен поток“. 

Това ще донесе на транзитните страни по-големи щети, , тъй като те ще загубят транзитните такси. По такъв начин споменатите страни неминуемо ще се лишат от голямо количество пари и ще останат без политическото влияние, което имат днес благодарение на статута си на транзитни държави. Между другото със „Северeн поток“ са свързани многобройни интригуващи догадки и предположения. Например едно от тях се отнася до главната квартира в Швейцария. Критиците твърдят, че немците и руснаците са създали щаб-квартирата там, защото Швейцария се е препоръчала като много надеждна държава за всичко, що ке отнася до опазването на тайни, особено банкови. 

Привържениците на теорията на конспирацията твърдят, че руснаците и немците тайно разработват планове, които са в състояние да навредят на цялата останала Европа. Освен това някои твърдят, че руснаците могат да се възползват от оптичните кабели, използвани по маршрута на газопровода, за да следят страните, с които Русия има напрегнати отношения, например Швеция. Вероятно най-интересната догадка е свързана с действащия директор на консорциума Nord Stream AG Матияс Варниг, който на времето е работил за спецслужбите на ГДР Щази. Между другото по това време, през 80-те години Владимир Путин също се е намирал в ГДР и е работил за КГБ. 

Макар Варниг да твърди, че се е запознал с Путин през 1991 г., когато той заемаше поста ръководител на комисията за външни връзки в кметството на Санкт Петербург, слуховете за заговор между Щази и КГБ не стихват. Някои немски източници опровергават сумите на Варниг за първата му среща с Путин през 1991 г. и твърдят, че те двамата са се познавали добре преди това, запознали са се в Дрезден, където са работили и двамата.

Също така има информация за това, че Варниг е сътрудничил директно с полковника от КГБ Путин при вербовката на граждани на Западна Германия в полза на КГБ. За това уж са разказвали бивши колеги на Варниг. Познанството продължило, когато след разпадането на СССР и обединението на Германия, Варниг станал една от ключовите фигури в немската банка Dresdner Bank. Скоро Варниг оглавил филиал на Dresdner Bank в Русия, и тогава под негово ръководство немската банка започнала тясно да си сътрудничи с руските енергийни компании „Газпром“ “Роснефт“. Каквото и да е ставало, но днес Варниг е изпълнителен директор на консорциума Nord Stream AG, а проектът „Северен поток-2“ продължава да се реализира. 

САЩ възприемат всичко това не само като укрепване на руските позиции в Европа, но и като явен руско-германски заговор, насочен към това САЩ да бъдат лишени от влияние. След края на Втората световна война минаха вече много години, но въпреки това САЩ както и преди смятат, че имат право да контролират Европа, и в тази връзка Русия, естествено, за тях е директна заплаха. Въвеждането на санкции против Русия и европейските компании, които по някакъв начин участват в строителството на „Северен поток-2“, естествено е отчаяна стъпка, само че тя не е обречена задължително на провал. Ще припомня, че САЩ имат достатъчно абсолютно лоялни (и настроени срещу Русия ) съюзници в Централна и Източна Европа. 

Всичките те са страни-членки на ЕС и НАТО, готови да поддържат икономическата атаката на САЩ. Юнкер е от съвсем друг свят, и поради своите примирителни заявления по отношение на Русия той вече попадна във вътрешния американски списък на неблагонадеждните. Така че действително ли днес само от Европа зависи ще успее ли тя да отстои своя суверенитет? Да, така е било и е.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
На Гергьовден: - Георги, не пи ли достатъчно??? - Трай и сипвай, че трябва да се прибирам вкъщи да се боря с ламята...
На този ден 06.08   1623 г. – Кардинал Мафео Барберини е избран за папа и приема името Урбан VIII. 1806 г. – Франц II абдикира от императорския престол, с което престава да...