Разпределението на европейските средства за земеделие в новия програмен период 2014-2020 г. се очертава да е по-справедливо за малките стопани в сравнение с първите 7 години на членство ни в ЕС.

Новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) съдържа тематична подпрограма с бюджет от 82 млн. евро, които са предназначени само за малки земеделски стопани. На тях вече няма да им се налага да се конкурират с инвестиционните проекти на големите производители. Това на практика ги остави в досегашния период без достъп до инвестиции за земеделска техника и създаване на алтернативен бизнес в селата. Това стана ясно от проекта на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за разпределението на бюджета от 2,3 млрд. евро по ПРСР до 2020 г.

По старата селска програма до малките стопанства са достигнали 99% от полагащите им се средства или около 56 млн. евро. С новите мерки за подкрепа субсидиите за малкия земеделски бизнес се увеличават с почти 24 млн. евро. От друга страна самият факт, че България е решила да изпълнява и тематична подпрограма в ПРСР, носи и допълнителен бонус от 10% към тези 82 млн. евро. Това съобщи за Econ.bg Божура Фиданска, експерт „подпомагане на малки стопанства“ в Дирекция „Развитие на селските райони“, която е Управляващ орган по ПРСР в министерството на земеделието и храните. При добро усвояване на субсидията по проектите цялата финансова помощ за малките стопани може да достигне 90,2 млн. евро.

По-достъпни ли ще са евросубсидиите за малките фермери?

Тази стъпка е предприета, тъй като в досегашния програмен период много голяма част от дребните стопани имаха ограничен достъп до мерките за финансиране, изпитваха трудности и административни тежести при кандидатстването и голяма част се отказаха да се борят за евросредства. Тематичната подпрограма ще включва набор от мерки, насочени единствено в помощ на малките стопанства, изтъкна при представяне на разпределението зам.-министърът на земеделието Явор Гечев.

Малките земеделски стопанства в България са около 250 000, но не всички отговарят на изискванията за финансиране, обясни Фиданска. Експертите са изчислили, че на тях отговарят само 23% от тях или 80 770 стопанства. Агроведомството е решило първо да тества 1% от тях или около 2500, за да се провери действието на системата и при нужда да се направят корекции на мярката. По-вероятно е тя да стартира в началото на 2015 г., като ще обхване максимум 10% от малките стопани или около 25 000. Ако ЕК одобри новата ПРСР през септември, то мярката може да бъде отворена още тази година, обясняват от земеделското министерство.

За сравнение по старата съответстваща мярка 141 в селската програма са кандидатствали само 9446 малки стопани. От тях одобрение са получили 8640 микроферми, а усвоените средства са почти 99%, което е малко над 56 млн. евро. По принцип малките ферми имаха право да кандидатстват и по мярка 121 – за инвестиции в земеделските стопанства, но на практика не можеха да се доредят до тези помощи, защото се налагаше да се конкурират с големите производители. Затова през следващите 7 години за тях ще има специална подмярка с отделен бюджет.

Какво означава малко стопанство

За новия програмен период Брюксел даде право на страните членки сами да определят дефиницията за „малко стопанство“ по няколко определени показатели. Експертите в МЗХ са се спрели на два критерия - икономически размер на стопанството, който трябва да е от 2000 до 8000 евро производствен обем и обработваема площ - до 10 хектара, което значи до 100 декара.

Първият показател се определя на базата на стандартен производствен обем (СПО) на стопанството за предходната стопанска година, който се изчислява на базата на средните производствени стойности на дадения продукт и размера на обработваемата зема. Ако имаме примерно 1 декар градина с домати, се взема осреднената производствена стойност (ОПС) на продукта за цялата страна, изчислена на базата на средни стойности по региони. После ОПС се умножава по обработвания 1 декар и се получава стандартният производствен обем на стопанството.

Ако обаче СПО надхвърли 8000 евро, а обработваемата земя е повече от 100 декара, фермерът не попада в категорията „малко стопанство“ и ще може да кандидатства за подпомагане по стандартните мерки в ПРСР, но не и за подпомагане по тематичната подпрограма.

Изискване за минимален размер на обработваемата площ няма, стига отглежданата култура да е предназначена за пазара и да осигурява стандартен производствен обем на стопанството от минимум 2000 евро. Това означава, че с отглеждане на зърно върху 1 декар няма как да се постигне минималния производствен обем, обясни експертът. Няма ограничения също така и за видовете земеделски производства в малките стопанства, които ще са обект на подпомагане от ЕС. Наред с всички селскостопански производства у нас, за финансиране по тази мярка ще могат да кандидатстват и тютюнопроизводителите.

Няма и възрастови ограничения за собствениците на малки стопанства. Единственото изискване към тях е да са регистрирани като земеделски производители. Това може да е направено малко преди кандидатстването за помощ. Само по мярка „Млад фермер“ в ПРСР има условие къмкандидатите да са между 18 и 40 години и да са регистрирани като земеделски производители поне от 16 месеца.

По какви мерки ще кандидатстват стопаните?

Три са основните мерки, по които малките стопани могат да кандидатстват за финансиране по тематичната подпрограма. Това са „Развитие на земеделското стопанството“,  „Инвестиции“ и „Консултански услуги“.

Развитие на земеделското стопанство“ включва две подмерки - „Стартова помощ“ и „Инвестиции във физически активи“. Фиданска илюстрира това така:“ ЕС плаща на стопаните, за да създадат траен земеделски поминък, да си стоят на село, да си отглеждат животните и културите, които са посочили в бизнес плана и да продължават да се занимават  със земеделие, като започнат да увеличават и площите си. „Това е целта на новата ПРСР – да насърчава дребните стопанства с по-голямо финансиране, от колкото получават средните и големите. По този начин ще се даде шанс на малките да станат средни, а на средните – големи“, отбеляза земеделският министър Димитър Греков.

С тази идея през новия програмен период ЕС увеличава и помощта за дребните стопанства и за всички тя нараства на 15 000 евро за 7-те години. Сумата обаче няма да се разпределя, както досега – на равни вноски, а ще е на два транша. В самото начало земеделците ще получат стартова помощ в размер на 10 000 евро, за да развият ударно стопанството си, а остатъкът от 5000 евро ще се даде след постигане на посочените цели в първоначалния бизнес план.

Няма никакво ограничение за видовете инвестиции в стопанството, стига да отговарят на първоначално представения бизнес план, а не с парите за земеделие фермерите да купуват кола втора употреба или обзавеждане на жилището, коментира Явор Гечев. През стария програмен период малките стопани имаха право на 7500 евро за 5 години и всяка година им се отпускаха по 1500 евро.

Другата подмярка в „Развитие на стопанството“ е финансирането на неземеделски дейности, като селски туризъм, местно занаятчийство, преработка на земеделски суровини и др. Това означава, че малко смесено стопанство от 5 декара овощни насаждения, 2 декара зеленчуци и малко животни, може да кандидатства и по втората подмярка за създаване на собствен  ресторант, където да приготвя и сервира собствените си продукти. Така по едната подмярка ще развива стопанството, а по другата ще диверсифицира дейността си.