Сдружените земеделци ще имат право на 10% по-голямо финансиране на проекта, отколкото ако кандидатстват поотделно. По този начин ще бъдат стимулирани производителите да се съюзяват и да купуват земеделска техника за обща употреба. Един малък фермер не би могъл сам да купи трактор, а и това едва ли е разумна частна инвестиция за стопанство от 10-20 декара, обясниха специалисти.  Възможност за това дава втората основна мярка „Инвестиции“, която пък включва трите подмерки – „Инвестиции в стопанството“, „Инвестиции за преработка“ и „Инвестиции  в непроизводствени дейности“. Така, освен за стартова помощ, дребните фермери ще разполагат с отделен ресурс, за да кандидатстват и за инвестиции в земеделска техника и изграждане на малки цехове за преработка на собствените суровини. Това може да са малки мандри за сирене и кисело мляко, месарници и цехове за колбаси, за производство на  туршии, компоти, лютеници и всякакви консерви, преработка на пчелен мед, сладкарски цех, за безалкохолни напитки, фурни и др.

Инвестициите в непроизводствени дейности пък са свързани с екологията и опазването на природата. Тук попадат дейности за постигане на целите на агроекологията, на „Натура  2000“, а също и такива, свързани с климатичните изменения. Със средствата по тази  подмярка може да се кандидатства за закупуване на електропастири, за подобряване на ландшафта, екологично поддържане на пасището, поставяне на къщички за птички и др.

Кой ще консултира земеделците?

В сравнение с досегашния програмен период се предвижда засилен текущ контрол по изпълнението на проектите, за да се проследява дали се изпълняват набелязаните цели. По-строгия контрол се налага заради масовата практика у нас агросубсидията да се харчи за странични неща, а след изтичане на петте обвързващи години фермерите да се отказват от земеделието, каза за Econ.bg директорът на Управляващия орган по ПРСР Светлана Александрова. Срещу тези фермери се водят дела за възстановяване на субсидиите, тъй като са ги използвали за други цели.

По тази причина отпадна и първоначалната идея малките стопанства да не кандидатстват с проекти за финансиране, а само с бизнес план, за да става по-лесно подаването на документи. От МЗХ уверяват, че подготвят пакет от мерки за облекчаване на административния режим по кандидатстването, което е отказало хиляди фермери от еврофинансиране. Проектите обаче ще имат планове и те ще бъдат изготвяни безплатно от лицензирани консултантски фирми. Те ще посещават стопанствата на място, за да ги огледат и изготвят възможно най-добрите проекти и бизнес планове към тях.  Това предвижда третата основна мярка в тематичната подпрограма - „Консултантски  услуги“. Производителите ще имат право сами да избират консултантската фирма, а за услугите й ще се разплащат с ваучери. Ако не са доволни от консултанта си, фермерите ще могат да го сменят с друг.

Освен изготвянето на проекта, консултантите ще дават съвети по всички въпроси, свързани със стопанството – счетоводни, производствени, пазарни и др. Всеки фермер ще може да получава и ценни съвети от регионалните поделения на Националната служба за съвети в земеделието. Този път консултантската помощ за малките стопани трябва да достигне и до най-отдалечените райони в страната. Включително до икономически неравностойните региони, където виреят единствено картофи и тютюн, а населението няма алтернативен поминък.

„Направихме така, че помощта от ЕС този път да достигне до всички, включително и до най-бедните региони. Решихме да подпомогнем приоритетно малките стопани, животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството и пчеларството, за да могат земеделците да се развиват и да стават все по-големи и конкурентноспособни, а населението да се снабдява с качествена и екологично чиста храна. Така ще се вдигне жизнения стандарт и ще израсте здраво и силно поколение българи“, каза в заключение при представяне на новата ПРСР агроминистърът Димитър Греков.