Над две трети от парите в брой, с които разполага американската компания Apple (общо 97,6 млрд. долара), се намират извън САЩ. От известно време групата се бори да получи данъчна амнистия, която да ѝ позволи да прибере средствата си в родината, без да се налага да плаща данъци.

Американските медии следят ситуацията с интерес, подобен на вниманието, което се отделя на почти всички страни от бизнеса и продуктите на фирмата от Купертино. Макар и далеч да не е финансово нестабилна, сегашната дилема на Apple напомня малко на странното положение, в което покойният ѝ съосновател Стив Джобс се беше поставил – да отказва да взима по-голяма заплата от един долар годишно, като в същото време настоява за многобройни опции върху акции. 

При стартирането на тази практика, когато за първи път получава голям пакет опции, цената на акциите всъщност е паднала значително и Джобс не се оказва чак толкова богат, колкото е предполагал, че ще бъде. Сега Apple разполага с огромно богатство, което се намира зад граница, и, за да го прибере у дома, според закона би трябвало да плати на държавата немалка сума.

Ако не можете да си представите колко точно са 97 млрд. долара, колкото са кешовите резерви на Apple, може да се посочи, че сумата превишава пазарната капитализация на общо 474 компании от борсовия индекс S&P 500, в който влизат 500-те най-големи американски корпорации. За сравнение, капитализацията на самата Apple към 1 февруари е над 422 млрд. долара. 

От "свободните" пари, които би трябвало да са готови за използване, 64 млрд. долара са разпръснати из международните подразделения на Apple, се казва в анализ на Reuters. Делът на намиращите се в чужбина средства освен това не спира да нараства, докато компанията навлиза на нови територии и завладява нови пазари. По данни на агенцията през 2007 г. повече от половината кеш на фирмата все още се е намирал в САЩ. 

За Apple ситуацията е нееднозначна. Компанията, която е истинска мултинационална корпорация, е организирана във филиали, подчинени един на друг подобни на кукли матрьошки. Благодарение на тази система фирмата плаща данъци в държави, които често са с по-благоприятни данъчни режими от щатските. Така средният процент на облагане, получен за компанията по света, възлиза на около 25 на сто, което е с десет пункта по-малко от нивото на корпоративния данък в Америка.

Данните не са получени чрез някакви трудоемки журналистически проучвания или анализи на пазарни експерти, а ясно са посочени във финансовите документи, предадени от Apple пред Американската комисия по ценни книжа и фондови борси (SEC).

Така, от една страна, групата пести от данъци, но в същото време не може да върне парите си у дома и да ги разпределя - за дивиденти например. Изчисления на анализаторската компания Bespoke Investment Group сочат, че ако Apple реши да върне в Щатите целия си кеш, поредицата от сложни операции за целта ще ѝ струва повече от 22 млрд. долара данъци.

Ето защо компанията дискретно се опитва да промени закона, коментира френският вестник Figaro. В началото на януари Върховният съд на Калифорния сложи край на една дългогодишна битка между Apple и калифорнийските данъчни власти. С решение, което не беше масово отразено на момента, съдът отказа да даде на фирмата правото да върне в родината част от намиращите се в чужбина свободни пари, плащайки минимални данъци.

Борбата по този случай може да се определи като чисто счетоводна. Тезата на Apple е, че сумите, които иска да прибере, са части от печалбите на подразделенията ѝ и така вече са били обложени веднъж като част от обявяваната в Щатите консолидирана печалба. За данъчните в Калифорния обаче нещата съвсем не стоят така и парите подлежат на данъчно облагане, ако ще влизат в Купертино. 

Лобиране за фискална амнистия

Паралелно на вече загубената съдебна битка компанията води и политическа борба със същите цели. Производителят на iPhone е ключова фигура в лобистка група на мултинационални компании, които настояват за нова данъчна амнистия – като тази, обявена от Джордж Буш през 2004 г. Тогава големите американски фирми върнаха в страната си около 312 млрд. долара, обложени с едва 5,25%.

От официалната биография на Джобс можем да разберем, че и самият съосновател на Apple е разговарял малко преди смъртта си със сегашния президент Обама по политически и финансови въпроси, включително касаещи отношението на държавата към големите американски корпорации и ползата и ползата от взаимно сътрудничество както за американската икономика, така и за самите фирми.

Според щатски медии лобистката групировка, нарекла се "Спечели Америка" ("Win America”), включва още имена като Google, Microsoft, Oracle, Cisco... Обединилите се компании заявяват, че ще върнат в страната над 1 трлн. долара, ще ги "инжектират" в националната икономика и ще създадат нови работни места.

Засега политическа класа в страната е раздвоена по въпроса. Изследване, цитирано от вестник New York Times през миналия юли, твърди, че 92% от върнатите суми след амнистията по времето на Буш са попаднали в ръцете на акционерите под формата на дивиденти и други облаги. Съществува и гражданска организация, чиито членове редовно протестират пред магазините на Apple с настояването компанията да си плаща данъците, особено в сегашната сложна икономическа обстановка.

"Обичам iPhone, но не обичам укриването на данъци", може да се прочете на някои от плакатите, с които демонстрират от сдружението US Uncut.

Така че, докато няма някакво категорично развитие, мултинационалните групи все пак търсят свои си решения как да оползотворят свободните си пари. Наскоро Microsoft призна, че е платила голяма част от сделката за 8,5 млрд. долара за Skype, използвайки свободните си парични наличности в чужбина.

От своя страна, Apple получава съвети от пазарни експерти да увеличи магазините си извън САЩ и да осъществява придобивания в чужбина. Последните четири покупки на големи бизнеси от калифорнийската група бяха на две шведски фирми, една британска и на израелски производител на чипове. 

Въпросът "Какво да направим с парите, които не можем да похарчим за себе си?" в някои случаи всъщност може да се окаже доста успешен за развитието на дадена компания. Особено ако тя трайно следва прокламираните от Стив Джобс ценности, сред които е твърдението, че парите са само средство, а не цел. В крайна сметка, дори и да не са много съгласни с тази максима, при толкова големи суми бизнес гигантите все пак биха могли да намерят начин да оползотворят паричните си резерви и, теглейки чертата, да се окажат с още по-голямо богатство.