През второто тримесечие на тази година еврозоната излезе от рекордно дългия период на рецесия. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страните от валутния съюз се увеличи с 0,3% през периода април-юни 2013 г. спрямо предходното тримесечие. Като цяло икономиката на ЕС също нарасна с 0,3% на тримесечна база, показаха данните на Европейската статистическа служба Евростат.
И все пак, не трябва да забравяме шестте поредни тримесечия на рецесия преди това. Това повлия на европейските банки, намалявайки приходите им и увеличавайки стойността на необслужените кредити. От друга страна, икономиката на САЩ не е спирала да расте от юни 2011 г. насам.
И в действителност, инвестиционните банки в САЩ продължиха да се разширяват, докато тези в Европа бяха принудени да свият дейността си все повече и повече.
Може да се каже, че американската икономика като цяло се възстановява по-добре. През второто тримесечие на 2013 г. общите приходи на най-големите американски компании се увеличиха с 24%, спрямо същия период година по-рано. Данните, отчетени от европейските компании, сочеха увеличение от около 11%.
И все пак, банките в Европа имат едно предимство. Ако международната икономика посрещне неочаквани трудности, те ще се адаптират по-бързо и успешно.
„За да се появят сериозни затруднения при съкращаване на активите в период на загуби, то трябва преди това да е имало период на печалби“, коментира Мартин Хелмик, „В Европа не сме видяли подобно нещо.“
Според Федерико Гицони, изпълнителен директор на UniCredit Bank, Европа може все пак да усети проблеми в близко бъдеще. Взимайки контрола, Европейската централна банка може би ще предизвика повече затруднения, отколкото очаква. Когато започне надзорния си процес, ЕЦБ ще наложи силен контрол върху дейностите на банките. Притиснати да приложат новите правила за минимален коефициент на ливъридж, те най-вероятно ще съкратят количеството на отпуснатите кредити.
„Засега знаем твърде малко за методиката, която ЕЦБ ще предприеме“, коментира Гицони. „Това може да принуди банките да станат изключително внимателни в дейностите си, сред които отпускането на заеми“. Пред аналитици изпълнителният директор заяви, че UniCredit няма да се поддаде на притесненията и няма да се отклони от целта си да увеличи количеството отпуснати заеми в Италия.
Процесът на намаляването на съотношението дълг/капитал се е засилил през последните месеци, според аналитици от Royal Bank of Scotland Plc. И все пак, европейските банки са изминали едва половината път. „Приготвяме се за нова вълна от правила, свързани с наличния капитал и ливъриджа“, допълват аналитиците.
Според наблюдения на експерти, държавните регулаторни служби са станали значително по-бдителни в месеците преди ЕЦБ да поеме контрол. В Германия всички банки ще бъдат проверени как точно са успели да отпуснат толкова заеми, които така и не са се появили в счетоводния баланс. Италианската централна банка пък започна разследване на активите на двадесет от финансовите институции в страната през 2012 г. Днес около осем от банките са подложени на допълнитени проверки.
Съветът за финансова стабилност, базиран в Базел, е отговорен за съставяне на международни банкови стандарти. Базел III правилата ще бъдат официално приложени до 2019 г. Според тях, всички големи международни банки ще трябва да спазват новите правила за минимален коефициент на ливъридж, като имат поне 7% ниво на наличния капитал във всеки един момент. Онези институции, считани от Съвета за финансова стабилност за „твърде големи, за да фалират“, ще трябва да отчетат нива от до 3% повече.
За мнозина тези изисквания звучат твърде строги, но нека си припомним какво се случи преди няколко години. В разгара на кризата Швейцария избави USB от потенциален банкрут, който можеше да доведе до потенциален срив на целия финансов сектор през 2008 г. Великобритания също се включи, вливайки милиарди лири в Royal Bank of Scotland и Lloyds Banking Group.
UBS успя да съкрати около 59% от стойността на активитите си (изключвайки деривати) до 840 млрд. швейцарски франка между 2006 г. и 2012 г. До 2015 г. пък се очаква тези резултати да достигнат 600 млрд. франка.
Credit Suisse Group, втората по големина в Швейцария, планира да съкрати стойността на активите в счетоводния си баланс до около 900 млрд. франка до края на годината. През септември 2012 г., активите възлизаха на 1.02 трлн. франка.
Във Великобритания, Barclays подготвя издаването на нови акции на стойност 5.8 млрд. лири, като междувременно ще съкрати стойността на активите си с около 80 млрд. лири до 1.5 трлн. лири общо и планира да разпродаде определено количество ценни книжа за около 2 млрд. лири.
В Германия пък, Deutsche Bank ще свие счетоводния си баланс с близо 16% до 1.36 трлн. евро, за да успее да се вмести в новите поставени норми. В допълнение към това, банката ще промени изцяло начина, по който отчита стойността на деривати.
