През изминалата седмица бяха измислени няколко апокалиптични сценария за разпад на еврозоната вследствие на поевтиняващото евро и най-вече поради тревожните предвиждания за популистки изход от общите избори в Гърция.

Предистория

От 2009 г. кризата с външния държавен дълг на Гърция разкрива недостатъците на политическата система на ЕС и институционалната недостатъчност при подобни фактически фалити, както и хвърля сянка върху еврото и ЕЦБ. От 2014 г. обаче, доколкото може да се съди по стопанската статистика, след преструктурирането на дълга гръцката икономика започва да се възстановява.  Тази перспектива в момента се поставя под въпрос от очакваните промени в управлението на страната, ако изборите бъдат убедително спечелени от СИРИЗА. Тази политическа конюнктура се усложнява от спада на цените в горивата, свързаното с него поскъпване на долара спрямо еврото, настъпващо след години политика на "парично разпускане" от страна на Федералния резерв и силен идеологически натиск върху ЕЦБ да провежда същата политика.

Какво може да се очаква за България?

·         Страната ще остане слабо засегната от външни шокове;

·         Спадът на цените на горивата ще има положителни стопански и дори политически ефекти;

·         По всичко изглежда, че Гърция ще запази членството си в еврозоната и общия характер на политиката на възстановяване, възможно донякъде гарнирана с местна популистка реторика и европейска (но не задължително от ЕЦБ) подкрепа за различни стопанско-политически начинания;

·         Независимо от развитията в Гърция, дори и при най-мрачните сценарии за популизъм и излизане от еврото, българската банкова система ще остане стабилна.

Основания и очаквания

Еврото, като всяка друга съвременна валута, обслужва юрисдикция, в която може има различни по ниво на задлъжнялост правителства. Но това ниво не зависи от паричната единица сама по себе си, както в отделните страни има разлика между задлъжнели семейства и фирми и такива в добро в добро финансово здраве. Дългът на Гърция е вече преструктуриран и няма изгледи цялата процедура да започне отново. Между другото, хленчът, че този дълг е огромен, непосилен и пр. не е много рационален. България и Полша преструктурираха външни дългове с идентични размери, изплатиха ги почти напълно и забравиха (донякъде у нас - за съжаление) цялата история.

Основните конюнктурни причини са текущата тревога на валутните и капиталови пазари, свързани с политиката на Федералния резерв в миналото, и настоящите съотношения на търсенето и предлагането на енергоресурси. България не може да влияе нито на едното, нито на другото, но може да следва политика, която позволява на хората и фирмите да се адаптират и дори печелят от тази конюнктура. Тази политика следва да се състои в балансиране на публичните финанси (възможно по-бързо отколкото се предвижда в момента), стабилизиране на енергийния сектор и запазване на сегашните здравословни условия на функциониране на банките в България (т.е. отказ от пропагандирани в миналото идеи за радикални промени в мандата на БНБ, гражданския процесуален кодекс и статута на длъжниците).

Политически в тези условия не е лошо да се има предвид следното:

·         Разходите по застраховане на български дълг може да се увеличат вследствие на влошения кредитен рейтинг; той бе понижен поради недобро управление на фиска и енергетиката, но разходите по застраховане са в пъти по-ниски от тези за гръцкия дълг;

·         Спредовете (разликите в цените) на книжата, застраховащи срещу фалит за България днес, са 197 базисни точки (бт), докато за Гърция са 1 376; България по този показател е сравнима с Португалия (199 бт) и Унгария (184 бт), и е почти като Румъния (134 бт), доста по-добре от Хърватска (278 бт), Русия (554 бт) и Украйна (2,277 бт), но, разбира се, в много по-неизгодно положение в сравнение с Чехия (43 бт), Естония (68 бт) или Германия (18 бт);

·         След 2010 играчите на пазарите за суверенен дълг ясно различават България от Гърция и конюнктурата бе и се запазва относително изгодна за България; въпреки недостатъците в управлението на публичните финанси от последните две години страната има по-добри макроикономически показатели от Португалия и Унгария например (най-вече поради съотношението на държавния дълг към БВП);

·         Гръцките банки имат съществен дял в българската банкова система, но са толкова стабилни, колкото е тя самата, тази стабилност бе потвърдена от последните развития с изплащането на гарантираните депозити в КТБ, а самите гръцки банки (които са местни юридически лица с изключение на един клон на гръцка банка) обслужват разумен и печеливш инвестиционен процес, а и донякъде обслужват бягството на спестявания от Гърция, когато там положението се влошава;

·         Тези фактори остават в действие и не биха зависили от политическите промени в Гърция, негативните развития могат само да подсилят действието им;

·         Най-важното обаче е, че "България" (фирми и граждани) дължи пари на "Гърция", а не обратното - какъвто е случаят с банките, отпускали заеми на правителствата на Гърция; иначе казано, независимо от възможните трудности у дома, "гръцките" банки са български и имат интерес да продължават да развиват бизнеса си тук;

·         Общата капиталова адекватност на българските банки към средата на 2014 бе 21,26%, а тази на капитала от първи ред – 18,79%; този индикатор е един от най-добрите в Европа; няма признаци, че това положение се влошава, независимо от драмите и реториката около КТБ;

·         Дори при популистки изход от изборите в Гърция, новото правителство няма да предприема действия, които засилват бягството на пари и капитали от страната; ако обаче и това се случи, няма шокова перспектива за българските банки, фирми и икономика;

·         Общата обезценка на еврото спрямо щатския долар може да има известен отрицателен, макар и ограничен, ефект върху привличането на ресурси за българската икономика, но лихвените равнища тук, както и наличните спестявания, ще неутрализират тези възможни негативи;

·         Под някаква форма ЕС ще потърси интензифициране на трансферите към Гърция;

·         Паричната политика на ЕЦБ може да бъде разпусната, но не дотам, че да застраши износителите на стоки и услуги от евро-зоната; българските предприятия, особено през последните пет години, се научиха да реагират бързо на пазарната конюнктура и да запълват пазарни ниши в юрисдикции, доминирани от щатския долар.

Автор: Красен Станчев, И.П.И