Еврозоната е изправена пред година на предизвикателства с големи размери. През 2013 г. еврозоната бавно ще се върне към растеж. Това се казва в пролетната прогноза* за еврозоната на международната консултантска компания Ernst&Young.
Предвиждания са направените на фона на проблемите в региона и големите размери на дълга в публичния и частния сектор. Докладът отбелязва, че Европейската централна банка (ЕИБ) трябва да продължи да играе централна роля. Тя трябва да бъде готова да намали още лихвените проценти и да започне да изкупува държавни облигации в периферните държави.
Прогнозата за еврозоната предвижда умерен рецесионен спад в брутния вътрешен продукт (БВП) на Еврозоната от 0.5% тази година, като девет от седемнадесетте икономики –членове на Еврозоната ще се свият още повече. Въпреки това, се очаква БВП на 17-тре страни-членки да отбележи ръст от около 1% през 2013 г. Очаква се пикът да е през 2015-2016 г., когато БВП ще достигне 2%.
Мари Дирон, старши икономически консултант по Прогнозата за еврозоната на Ernst&Young коментира, че възстановяването от рецесията вероятно ще бъде най-бавното в Европа от 40 години насам.
"Действията, предприети от властите през последните няколко месеца и особено провеждането на дългосрочни операции по рефинансирането от страна на ЕЦБ, създадоха условия, при които е възможно към настоящия момент да се види светлина в края на тунела, макар и истинското възстановяване да е все още далеч", допълва тя.
Основните пречки пред растежа на еврозоната през тази година ще бъдат свързани с фискалната консолидация, която според ППЕ ще достигне до повече от 1% от БВП и недостатъчното кредитиране. Независимо от въвеждането на дългосрочни операции по рефинансирането перспективата за банкова кредитна криза избледнява. Последните данни сочат, че голяма част от осигурените ликвидни средства все още не са достъпни за по-широката икономика.
В доклада още се отбелязва, че липсата на доверие от страна на потребителите и бизнеса води до нарастваща безработица. В отговор на по-строгите финансови условия, увеличението на резервния капацитет и по-слабото вътрешно търсене е възможно бизнесът да намали разходите за инвестиции. Очаква се испанските и италианските фирми да намалят капиталните си разходи с 5% или повече през 2012 г., докато във Франция, Белгия, Люксембург и Холандия инвестициите ще запазят своите нива или ще отбележат леко намаление. Сред най-големите икономики, само в Германия е вероятно разходите за инвестиции да се увеличат осезателно, но не и преди втората половина от годината.
Инфлацията през годината ще бъде умерена. Въпреки това обаче потребителските разходи също е вероятно да намалеят като отражение на несигурната външна перспектива и задълбочаването на стремежа към строги фискални икономии, макар и може би по-малко от очакваното. На ниво еврозона прогнозата предвижда, че вероятно ръстът в потребителските разходи ще бъде отрицателен – на ниво от -0.7%.
ЕЦБ ще продължи да играе решаваща роля през 2012 г., оказвайки широка подкрепа на икономиката на еврозоната. Ако икономическата среда се влоши, то това ще доведе до допълнителното намаляване на лихвените проценти до 0.5% и пристъпването към изкупуване на държавни облигации. Това трябва да улесни рефинансирането на дълга от периферните държави на поносими лихвени равнища.
Що се отнася до прогнозите за България, малко е вероятно през тази година да се постигне забележително възстановяване. Фискалната стабилност на България подобрява шанса преките чужди инвестиции да се увеличат отново в средносрочен план, независимо от по-ниските нива спрямо тези преди кризата. В краткосрочен план обаче входящите инвестиции ще останат в най-добрия случай непроменени.
При свиване от 0.5% на икономиката в еврозоната, което сега се наблюдава за 2012 г., износът (основната движеща сила на възстановяването до момента) ще остане намален. В резултат на това през 2012 г. се очаква растеж на БВП от едва 1.3%. Въпреки постигнатият известен напредък за разрешаването на дълговата криза в еврозоната, тенденцията за 2012 г. остават низходяща, тъй като ефектът на дълговата криза върху балансите на банките могат да имат по-негативно въздействие върху кредитирането от това, което се очаква в момента.
Частното потребление в България се очаква да нарасне с приблизително 5% през 2013 г. Това на свой ред ще повиши растежа на БВП до над 3% и ще задейства обновени инвестиции, което ще доведе до растеж от над 5% през 2014-15 г .
Фискалната позиция на България остава стабилна, със съотношение дълг към БВП от 15%, което е най-ниското ниво в ЕС. Това е от изключителна важност за запазването на Валутния съвет с обвързаност към еврото и запазване на ниската цена на финансиране. През 2011 г. фискалният дефицит падна до приблизително 2% от БВП и очакваме това ниво да се запази и през 2012 г. Желаният дефицит от 1.4% от БВП за 2012 г. е малко вероятно да бъде постигнат поради по-ниския от очаквания икономически растеж и следователно по-ниските държавни приходи.
*Пълният доклад може да видите в прикачения файл.
