КНСБ предлага да се въведе необлагаем минимум. „От доходите на всички работещи българи да се приспада минималната работна заплата и останалото да се облага с 10-те процента. За целта трябват около 1.5 млрд. лева за сметка на бюджета, които обаче ще останат у българите и ще бъдат вкарани в потреблението", обясни предложението председателят на синдиката Пламен Димитров в сутрешния блок на Нова телевизия.

Тази и други данъчни промени ще предложи КНСБ на форум в петък, на който ще присъства и финансовият министър Владислав Горанов. Като аргумент за необлагаемия минимум, Пламен Димитров посочи, че  16 държави от ЕС имат такъв необлагаем минимум. На практика синдикатът не се отказва от плоския 10-процентне данък. По думите на синдикалния лидер, другите данъчни промени са свързани с набавянето на посочените 1.5 млрд. лева.

Пламен Димитров беше категоричен, че неравенствата в България са най-дълбоки в целия ЕС. Разликата между най-бедните и най-богатите работещи е 7.7 пъти. „Тази несправедливост се отразява и на спестяванията - 2/3 от българите нямат и един лев в банка, а в същотно време в банките има над 52 млрд. лева на депозити", коментира още Димитров.

Той обясни, че през последните години българската данъчна система постоянно ражда неравенства сред населението. „Както казва шефът на МВФ, неравенството е опасно за обществения мир", подчерта синдикалният лидер.

Сред другите предложения на КНСБ е увеличаването на данъка върху всички транзакции в банковия сектор, без това да засяга фирмите и гражданите. Тези финансови трансфери са обложени вече в 12 държави от ЕС, вкл. и Франция, като три от тях са в Централна Европа. Ако това се въведе, тези данъци могат да доведе до допълнителни приходи в рлазмер между 200 и 300 милиона лева в държавния бюджет.

Другият данък, който трябва да бъде увеличен е налогът върху дивидента. И за това предложение Пламен Димитров даде пример с няколко страни в ЕС: във Франция (30%), Германия (25%), Финландия (25%), Естония и Полша (с по 20%).

От КНСБ ще настояват да има данъчни стимули за млади семейства.

За участие във форума, посветен на данъчната система в България, са поканени освен финансовия министър, но и депутати от всички парламентарни групи, работодателските организации и от другия синдикат "Подкрепа", за да може всеки да предложи своите варианти за промени на данъчната система.

Преди три дни и от КТ „Подкрепа" обявиха, че ще настояват за въвеждане на необлагаем минимум. Техният аргумент е, че близо 400 хил. българи работят на минимална работна заплата и въвеждането на необлагаем минимум ще е само един от елементите за справяне с бедността, защото ще им позволи да разполагат с 56 лева допълнително на месец.

"На тези хора директно в джобовете биха оставали по 56 лева. Това не е пренебрежимо малка сума, за да махнем с ръка, че биха могли да минават с тези пари. Да, минават без тези пари, но се изнасят устремно от страната. Не можем да продължаваме по този начин - да пишем демографски стратегии, да правим ДНК кампании, които са изключително нелепи и не си дадем сметка, че докато не създадем социално-икономически условия българите да останат в страната, то те няма да го направят. Целта не е да вземем от богатите, а бедните да останат", обясни предложението на синдиката в интервю за Дарик радио икономическият експерт на КТ „Подкрепа" Ваня Григорова.

По нейните думи, единствената държава, която формално няма необлагаем минимум, е Унгария. „Но и там, когато стане дума за семейство или двойка, тогава също има облекчения. Тоест, единствената страна, която реално няма необлагаем минимум, е България", подчерта Григорова.

Предлаганите промени от синдикатите не се възприемат от бизнеса. „Проблемът с бедността не се решава по пътя на данъчното законодателство, а с промени в структурата на икономиката и заетостта, защото необлагаем минимум при ниска данъчна ставка като тази в България ще създаде предпоставки за укриване на труд и доходи", обясни зам.-председателят на БСК Димитър Бранков пред Дарик радио. Той смята, че сега не е моментът за радикална данъчна реформа, каквато предлагат синдикатите - както заради предстоящите местни избори, така и заради предстоящото влизането на България в т. нар. "чакалня за еврото" - Валутно-курсовия механизъм ERM II.

„Установената към момента данъчна система е обвързана с фискални правила и Валутния борд. Отделно имаме структурни проблеми с данъчно задължени лица, които са специфични за България", аргументира позицията на бизнеса Бранков.

Той добави, че през юли правителството и Българската народна банка (БНБ) имат ангажимент да инициират процедура по влизането на България в механизма ERM II. "Тоест, официалната позиция е за всички радикални промени в данъчната система, поне такива, каквито се предлагат, дебатът трябва да се състои след тях", обясни зам.-председателят на БСК.

Относно въвеждането на т. нар. данък "богатство", по думите на Бранков, в случай че не се направи точен и адекватен анализ на структурата на собствеността, тази мярка може да удари формиращата се средна класа, тъй като може да се окаже санкционираща в натрупването на спестявания на отделните домакинства.