Изследователи от университета в Лийдс разработват методи, с които се надяват да подобрят добива на електричество от т.нар. биогоривни клетки – специфичен вид горивни клетки, в които вместо метали (като при конвенционалите) в ролята на катализатори влизат ензими, пише PhysOrg.com.

За целта учените експериментират с живи бактерии, в чиито клетъчни стени вграждат електроди. Крайната цел на тези експерименти е да се създаде технология, която използва ензимите на тези бактерии, за да превърне слънчевата светлина или водорода в електричество по максимално ефективен и икономичен начин.

Мнозина специалисти днес виждат биогоривните клетки като част от бъдещето на електрониката. Тъй като този вид клетки се захранват от широко достъпни биологични материали, те притежават потенциала да бъдат използвани без ограничения на места, на които няма възможност за подмяна на батериите на електронните устройства или за тяхното презареждане.

Повечето биогоривни днес клетки създават електричество посредством ензими, които преработват глюкозата. В случая учените от университета в Лийдс са се фокусирали върху бактериални ензими, които могат да превръщат слънчевата светлина или водорода в електричество. Проектът е финансиран с грант от Европейски изследователски съвет (ERC) в размер от 1,42 млн. паунда.

„Технологията, която създава електрически сигнали от биохимични реакции, вече е в комерсиална употреба, например в биосензорите, следящи нивата на кръвната захар“, обяснява ръководителят на проекта д-р Ларс Юкен.

„Въпреки това създаването на ефективна биогоривна клетка, която може да създаде достатъчно количества електричество за различни цели, се оказва много по-трудна задача. Това е така, основно защото системите, създадени до момента, притежават ограничен контрол върху начина, по който неорганичните материали и биологичните молекули си взаимодействат“, допълва той.

Д-р Юкен обяснява, че новото изследване комбинира различни дялове на науката като физика на повърхностите, колоидна и органична химия, биология на мембраните и електрохимия. Благодарение на тях са създадени електроди, които дават пълен контрол на биохимичните взаимодействия, нужни за създаването на електричество.