Светът ни засипва с все повече и повече информация, ангажименти, проблеми, дори и хора. Понякога всичко това идва твърде много. Цялата тази претрупаност, по мнението на Матю Мей*, обаче не е задължителна част от нашето ежедневие. Не е толкова трудно да я преборим, изтъква той, цитиран от електронно издание "Бизнес инсайдър".

Представяме ви шест "закона", които той е формулирал в книгата си “The Laws of Subtraction”.

Първи закон: Това, което оставиш настрана, е също толкова важно, колкото това, с което се занимаеш

Както вече казахме, светът не е просто пълен – той е препълнен с информация. Понеже сме облъчени с огромни потоци данни, много често се страхуваме да се освободим от някой от тях. Винаги пробваме да включим всичко възможно, без да изпускаме дадена информация, независимо дали е професионално или лично ориентирана.

Първият закон на Мей постановява, че най-простичките цели са най-лесни за фокусиране, и най-простите проекти и кратки речи и мисли относно тях имат най-голям успех.

Един важен постулат от този закон е: Изпипайте докрай нещата, в които сте уверени, вместо да се затрупвате с допълнителни неща.

Така е например с платформата Behance, която е стриктно ориентирана към хора, занимаваща се с фотография и други визуални изкуства. Следвайки идеята за растеж, бихте си помислили, че Behance ще добави още услуги, още възможности. Главният изпълнителен директор Скот Белски обаче казва, че не се планира нищо такова. Не и преди да се изпипа ядрото на идеята, и фокусът да тежи само върху него, а не върху странични функции.

Понякога информацията е просто прекомерно много. Снимка: Freedigitalphotos.net/Stuart Miles

Втори закон: Най-простите правила са тези, които са най-ефективни

Идеята тук е, че хората работят най-добре тогава, когато съществуват ограничени на брой и ясни за възприемане правила. Когато броят им скочи, вниманието към някои от тях „изпада“ и положението се влошава.

Когато има малко правила и те са логични и лесни за проследяване, хората много бързо ги възприемат и приемат за верую. И така са по-ефективни в работата си.

Компаниятa Netflix има една много интересна политика относно отпуските. Тя е проста, и много, много ефективна – служителите могат да вземат толкова време за отпуска, колкото желаят. Ръководството казва, че така или иначе работниците отговарят на имейли през уикендите и понякога носят работата си извън офисите. Netflix обаче не заплаща тези екстрачасове, те не са вписани в работното време. Защо тогава да вписва отпуските?

Трети закон: Ограничете даваната информация и оставете на другите да стигнат до отговорите сами

Мей говори за „изпипано непълна“ информация. Спомнете си оригиналните реклами на iPhone на Apple, или пък ключовия край на "Семейство Сопрано". Неизказаните неща понякога са много ангажиращи и впримчват хората.

Мистерията привлича хората. Вместо да изказвате всичко, понякога просто „хвърлете кукичката“ със скромно количество факти и оставете другите да достигнат до остатъка сами.

Да дадеш цялата информация нито е стимулиращо, нито интересно за повечето хора. Загатването, от своя страна, е друго нещо. Снимка: Freedigitalphotos.net/IdeaGo

Четвърти закон: Умно очертаните граници могат да стимулират въображението

Креативността много често е тясно свързана със свободата. По силата на четвъртия закон на Мей, добре изпипаните рамки вдъхновяват много хората.

Ключов пример за това са лекциите от световната поредица от конференции TED, създадена, за да популяризира "идеи, ценни за разпространяване". Материалите там са толкова хитови заради времевото си ограничение. Тези 18-ина дадени минути трябва да включват завършена история, а не просто поредната презентация, разтеглена във времето и претрупана с факти.

Друг добър пример са отговорностите на Мариса Майер като главен изпълнителен директор в Google. Цялата идея е да се поддържа изчистен, лек интерфейс на компанията. И, предвид репутацията на Майер и нейната иновативност, това сеоказва доста добър подход.

Пети закон: Трябва да нарушиш някои правила и рутини, за да пробиеш

Схематичностите и рутината са често срещани и любими на много хора поради удобството и предвидимостта си. Според петия закон на Мей обаче напускането на цялата тази „зона на удобство“ разширява светогледа на хората, отново ги прави по-идейни, по-предприемчиви и по-адаптивни.

Такъв например е случаят на технологичната компания Lockheed Martin. През 30-те години на XX век, главният ѝ инженер Кели Едуард прокарва нещо шокиращо като идея. Той ограничава служителите като бройка, буквално ги „захлупва“ и свежда до минимум влиянието на външния свят в работния процес, окуражава всякакви неконвенционални идеи. А, и въвежда тежък режим на ултраинтензивна работа на екипа си. Което води до изключително положителни резултати за компанията.

План "А" е рутината, а план "Б" - разчупването ѝ. Снимка: Freedigitalphotos.net/Stuart Miles

Шести закон: Да правиш нещо невинаги е по-добре от това да не правиш нищо

Може би това ви звучи като перфектното оправдание за мързеливците. Окей, но Айнщайн например е стигнал до великата си теория за относителността, докато е бил в лежерно, мързеливо положение в кола на улицата.

Идеята за квантовата електродинамика на Ричард Файнман, който печели и Нобелова награда за физика, му щуква след като гледа чинията си в едно кафене.

Дж. К. Роулинг започва серията за Хари Потър, докато пътува в претъпкан влак.

Накратко – шестият закон повелява, че въпреки нуждата ни да изглеждаме така, сякаш постоянно сме заети, някои от най-големите успехи идват в лежерните ни, мързеливи моменти.

*Матю Мей е известен лектор, наставник в сферата на креативността и близък съветник в сферата на иновациите на компании като Toyota, ADP, Intuit, Edmunds и други. Освен това Мей е и основател на агенцията Edit Innovation.
Редица негови публикации са поместени в издания като The Rotman Magazine, Design Mind, USA Today, Strategy+Business, Quality Progress и The Wall Street Journal.