В тези случаи рискът за потребителя е много по-голям, защото често те съдържат само телефон, предупреждава председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов, който коментира репортаж на БНТ.

Най-важното е да установите дали зад този номер стои лицензирана финансова институция - само банкова или небанкова институция с лиценз от БНБ може да отпуска кредити, разясни той.

Ако лиценз липсва, сигнализираме полицията. Ако има такъв, концентрирайте вниманието си върху условията, които може да получите на място в офис или онлайн, посъветва Маргаритов.

От КЗП съветват още потребителите да не подписват документи, преди да са се убедили, че са съгласни с условията, които им се предлагат.

„В никакъв случай не бива да приемат за даденост съобщена им крайна сума, която те трябва да възстановят, без да им е ясно от какви компоненти се формира тя. За целта на общоевропейско ниво е прието да се представя от институциите, даващи такива кредити, т.нар. стандартен европейски формуляр. В него се съдържат всички важни реквизити, особено финансовите, на един бърз кредит”, казва още председателят на КЗП.

Образец на този формуляр може да бъде изтеглен от интернет страницата на КЗП.

Добре е преди да подпишат договора за кредит, потребителите да сравнят няколко предложения на различни търговци. При съмнения за нередности могат да подадат сигнал в КЗП, която ще извърши проверка. Санкцията за нелоялна търговска практика е до 30 000 лв. при първо нарушение и до 50 000 лв. при повторно.