Криза е. Всички я усещаме на гърба си, независимо какво сочат конкретните икономически показатели на страната. Ето защо трудното търсене на работа ни кара да снишаваме все повече изискванията си към потенциалния ни работодател. И сме готови да потиснем някои от съображенията си за новата ни работа, само и само да не се окажем на улицата.

Има някои компромиси обаче, които не трябва да правим. Авторът на книгата "Born with a Fritos Deficiency: How Flaks, Quacks and Hacks Pimp the Public Health" Марта Розенберг ни съветва за какво да внимаваме, когато изграждаме първото си впечатление за дадена фирма. Пред бизнессайта Huffingtonpost.com тя представя характеристиките на 10 типа компании, в които по-добре да не започваме работа.

"Стремим се към звездите"-компании

Втръснално ни е от фирми, които организират дейността си в рамките на някое вдъхновяващо мото, за да мотивират служителите си да покажат най-добрите си резултати. За целта използват лозунги като „Ние сме най-добрите” или „Стремим се към звездите” и често ги щамповат върху тениски, шапки и/или чаши за кафе, предназначени за всеки член на работния екип. Според Марта Розенберг добре платените служители не се нуждаят от морална мотивация.

Пчелни кошери

Това са фирми, в които работните места на служителите представляват наредени в голямо помещение еднакви бюра, добре организирани в малки кабинки. Те от своя страна са отделени една от друга посредством дървени прегради. На техен фон изпъкват няколко показни стъклени офиса, в които, пише експертът, ще успеете да „проникнете” едва на последния си работен ден.

Фирми с винаги пълни паркинги

Оглеждайте се внимателно за компании, чиито паркинги са еднакво пълни до откат и в 6:30 сутринта, и в 6:30 вечерта… със същите коли! Хората, които работят по дванадесет часа на ден, едва ли го правят, защото им харесва менюто в близкото заведение.

Компании тип "Old MacDonald’s Farm"

Розенберг предупреждава и за още един признак за неподходящ работодател – тип фирми, които на пръв поглед изглеждат безобидни. Това са компаниите, които непрекъснато организират пица партита или различни „игри и забави” за служителите си, за да са сигурни шефовете, че всички са щастливи на работното си място, а трудът е песен. Подобно на небезизвестната ферма на веселия американски земеделец МакДоналд. Да, всички оценяваме коледните партита и тиймбилдинг инициативите веднъж годишно, но няма нищо по-лошо от принудителното забавление. А в него - изненадващо, няма нищо забавно.

Офиси с разлепени съмнителни послания

Експертът съветва да бягате през глава, ако във фирмената кухня видите принтирани надписи като „Майка ти не живее тук, почиствай след себе си” или „Уважаеми, г-н Идиот-който-изяде-сиренцето-ми, много добре знам кой си!”. Наистина ли бихте искали да работите с тези хора?

Фирми тип "Big Brother"

Някои компании влагат големи усилия (и средства за техника), за да следят всеки ход на служителите си. Като започнеш от това в колко часа пристигат на и напускат работното си място, както и това за какво точно използват служебния си компютър, до това колко са дълги цигарените им паузи и тези за обяд и къде точно ги прекарват. Според Розенберг е много възможно тези фирми да се страхуват да не бъдат измамени от „змиите, които самите те са създали”.

Бъдете нащрек, още щом разглеждате обявите

Мнението на Марта Розенберг е, че можем да си създадем определено мнение за бъдещия си работодател дори само по обявата за работа, която той е публикувал в съответния вестник или сайт. Ето защо тя съветва да четем внимателно тези текстове и да следим за някои неща.

Не подавайте своето CV на обяви, в които като основни персонални характеристики са посочени такива като „приятно звучащ глас”, „надежна кола” и „умение за работа в динамична среда”. Динамична среда всъщност означава къртовски труд в наддванадесетчасови смени, а другите две "квалификации” сами говорят за себе си.

Същото важи за обяви, в които се посочва, че кандидатът трябва „да иска сам да си е шеф”. В превод – ще обикаляте кварталите, за да предлагате продукт или услуга, която никой не иска. П.П.: Сам ще трябва да си купувате бензина.

Не отговаряйте и на обяви за работа, които започват с мотото „Искате да изкарате малко допълнителни пари?”. Сякаш разчитате на този доход, за да можете да си позволите още един чифт летни сандали, а не, за да си платите наема и сметките.

Управители, които избягват да говорят за заплатата ви

Нека в ума ви светне сигналната червена лампичка, ако по време на интервюто този, който го води, първо ви обясни надълго и нашироко за ползите и рисковете на един дългосрочен работен план, а чак след това отвори дума за заплатата ви. С други думи, пише Розенберг, интервюиращият „пази най-лошото за накрая”.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!