Оригиналната статия е със заглавие "What Multitasking Does To Our Brains" и е публикувана в Lifehacker.com. Превод: Александър Димитров (a.dimitrov@econ.bg)

Повтаряли сме си го (а и други са ни го повтаряли доста често): „За да съм ефективен, трябва да се фокусирам само върху едно нещо“. Този процес се нарича сингълтаскинг (singletasking), докато обратното – занимаването с множество най-различни неща се определя като мултитаскинг (multitasking). Лошото е, че в повечето случаи залагаме точно на второто – занимаване с най-различни дейности едновременно, например обядването пред телевизора с отворен лаптоп, писането във Facebook и Skype, докато си вършим работата...

Защо е толкова трудно да се фокусираме само върху едно нещо?

Защото така ни е по-забавно, отговаря Лео Видрич от консултантския сайт Buffer.

Истината е, уточнява анализаторът Жен Ванг, че хората, занимаващи се с най-различни дейности едновременно (мултитаскърите), се чувстват доста по-емоционално задоволени от работата си, въпреки че мултитаскингът не ги прави по-продуктивни. Тя доизгражда тезата си и дава за пример един човек, който учи, едновременно с това гледа телевизия, пише на приятелите си по някой и друг SMS и поради разнообразието се чувства изключително ефективен и социално ангажиран покрай индивидуалните си грижи.

Всъщност мултитаскингът няма нищо общо с ефективността – напротив, той даже е контраефективен. Учениците и студентите, които са мултитаскъри, много често се чувстват страхотно от този факт, но резултатите им са много, много по-лоши, отколкото на тези техни връстници, които се фокусират само върху една дейност.

Интересното е, че всъщност мозъкът ни е така устроен, че за него извършването на няколко дейности наведнъж по ефективен начин граничи с невъзможното. Замислете се – обядвате, отворили сте 5 чат прозореца във Facebook и същевременно се борите да изпратите имейл на някого. Мозъкът не може да се ангажира изцяло с всички тези неща, а вместо това се „разпределя“ и създава „центрове на внимание“. За да се справи със сложното положение, мозъкът започва да се прехвърля от една на друга задача – от обяда, на имейла, на чатовете, после пак на обяда, на имейла и отново – на чатовете.

Понякога частите на пъзела на мисловната ни дейност не си взаимодействат толкова добре, колкото би ни се искало. Снимка: Morguefile.com

И въпреки че е явна липсата на фокус и концентрация при мултитаскинга, анализаторите все пак смятали, че вършенето на много неща едновременно развива някакви качества у индивида. Клифърд Нас, който е изследовател към Станфордския университет, считал, че мултитаскърите ще са доста успешни при филтрирането на информация, бързата смяна между различните задачи и изграждането на по-висока работна памет.

Изненадата му е огромна, когато се оказва, че нито едно от тези три предположения не се оказва правилно. Мултитаскърите се оказват отвратително слаби при отсяването на ненужна информация и се представят доста по-зле при експедитивността при смяна на задачите в сравнение със своите по-целенасочени колеги сингълтаскъри.

В крайна сметка се оказва, че занимаването с прекомерно много неща влияе само зле на нашата продуктивност и ефективност. Изведнъж се оказва крайно наложително да се разчупи това статукво, което ни се налага от епоха, в която информацията те залива отвсякъде и е естествено да се поддадеш на мултитаскинга.

Но как?

Видрич дава няколко съвета, които самият той е практикувал и от чийто ефект е доволен.

За да премине от занимаването с редица неща до фокусирането върху една-единствена задача, той предприема три стъпки:

1) Работа само в един прозорец или подпрозорец (“tab”) на браузъра. Видрич казва, че по този начин човек си дава сметка кое е най-важното му занимание в момента и го оставя активно. Ако трябва точно в момента да пишете имейл – отваряте само един подпрозорец с пощата си, свършвате работата там и се прехвърляте на вашия сайт, във Facebook или някъде другаде. Но вместо да нареждате 4 паралелни подпрозореца, оставяте само и единствено един подпрозорец отворен, за да не нарушавате фокуса си.

2) Разписване на нещата, които трябва да свършите, и подреждането им в определен ред. Видрич посочва, че за него се е оказало изключително успешно да разписва задачите си за следващия ден. Въпреки това този подход не е достатъчен в някои случаи, затова по-успешният вариант е да „разпишете“ нещата словесно с някого. Десет минути с ваш приятел, партньор, съпруг/съпруга или роднина, прекарани в обяснение на „графика“, който сте си направили, ще ви помогне много за поддържането на фокуса.

3) Смяна на работното място поне веднъж на ден. Видрич отбелязва, че мобилността е нещо, което изключително много раздвижва мозъка и го освежава. Въпреки това е ясно, че не всеки може да си позволи да работи няколко часа от офиса, после от вкъщи, или пък от някоя закусвалня или кафе. При всяка възможност той препоръчва раздвижването из офиса, като вместо петминутна почивка пред компютъра е по-добре да се поразтъпчете извън офиса, да направите няколко кръгчета около него или да извършите друго действие, свързано с физическа активност и „преместване“.

Нужно е да се уточни, че слушането на музика докато се осъществява работният процес не е мултитаскинг. Според професор Нас, при музиката нещата са различни поради факта, че имаме специален „отдел“ на мозъка, който се занимава с възприемането на музикалното изкуство и който не се меси в практическите ни начинания. Въпреки това е твърде вероятно да откриете, че сте от немалкото хора, които все пак имат трудности да се концентрират при музика, която е със силно натрапващ се текст, а не е само инструментална, например.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!