10 причини, поради които се проваляме

27.08.2012
по статията работи: Александър Димитров
Липсата на вяра в собствените сили, слагането на граница и прекомерното вслушване в думите на другите са вредни за житейското ни развитие
10 причини, поради които се проваляме

Провалът никога не е приятен, защото удря по егото ни, демотивира ни и ни кара да се чувстваме ако не чак некадърни, то поне непълноценни. Разлистването между причините за това защо всъщност претърпяваме даден неуспех няма директно да ни помогне да не го правим – все пак човекът никога не е бил перфектен.

Това, което може да направим обаче, е да обмислим нещата, които сме в състояние да променим. И така поне да се проваляме малко по-рядко. Вижте причините, които най-често пречат на нашия успех. Те са подбрани от Дейвид ДиСалво, автор в сп. "Форбс".

Липсата на вяра в себе си

Идеята за вярата е изключителна. Вяра не в нещо религиозно, а в самия себе си, в това, което можеш да постигнеш, и в целите си. Човешкият мозък е силен механизъм за разрешаване на проблеми и съставяне на прогнози. Съзнанието ни действа като затворена линия. Това, което влиза в безкрайния ѝ процес на преповтаряне и преповтаряне, води и до крайния резултат. Ако вкарате мисли за провал в този кръговрат, то и това ще получите в крайна сметка. Все пак как може да очаквате някакъв реален успех при положение, че преди това не сте убедили самите себе си, че това е възможно?

Магичната фраза "всеки има своето място"

Това най-често се казва от другите спрямо самите нас, или пък и без да ни го казват, ние го приемаме – и двете положения са достатъчно лоши. Идеята за „мястото“ е една от най-вредните и безумни в историята на човечеството. Версия на тази мисъл, която може би е добра, е тази на Тенеси Уилямс. Уилямс казва следното: „До висока позиция се стига чрез смелостта на това да посрещаш ужасните събития в живота си с елегантност“.

Това, което обаче е по-лошо от самата идея, е именно натискът от страна на външни хора, хвърлящи тези думи по нас. С тях те се стремят да ни „сложат на мястото“, да ни посочат кои сме, къде трябва да се намираме, и как всъщност трябва да свикваме с това. Интересно, в такъв случай май трябва да очакваме картография на фиксираните ни житейски позиции в някоя книга за космическата подребда, нали така?

Нежеланието да бъдете „рушители“

Думата „рушител“ е насложила огромен обем от значения в смисъла си през последните години. Единственото нещо, което е сигурно, е, че идеята да разрушим нещо установено, често е доста страховита концепция за нас. Напускането на удобната среда, стабилността и сигурността може да е плашещо, но същевременно когато стените останат неразрушени, понякога не знаем какво може да се случи и как можем да се развием.

Въртенето на класическата мисъл „Ами ако умра утре?“

Факт – всекиму се е случвало от време на време да му мине тази мисъл. Всеки от нас може да умре след час, след два, или на другия ден. Ето това е една много стимулираща причина да спрете да мислите за това и да се запътите към постигането на целите си. Какво бихте предпочели – да умрете като символ на посредствеността и апатията, или пък като човек, който винаги се е борил за идеите си? Това ни води директно към...

Постоянното чудене как ще ни запомнят другите

Идеята тук е следната – дали искате да бъдете запомнени като спокоен човек, закотвил се в стабилното блато на живота? Малко мрачно, но при опелото ви примерно да се нижат стандартните определения като „той бе добър човек, добър приятел, добър еди-какво-си“. Доброто е добро... но не е страхотно. Надскачайте възможностите си, вместо да се установите в удобната ниша на „доброто“, което да ви успокоява до края на живота ви.

Мисленето, че има точно определена роля за вас в живота и може би не я вършите както трябва

Това е малко в сферата на идеята за „мястото“ на всеки, само че отива доста по-дълбоко. Хората сме устроени така, че вярваме в идея зад всяко нещо, което се случва, в някаква едва ли не свръхестествена сила, ръководеща развоя на събитията. И така решаваме, че щом сме някъде, някакси, значи това е предопределено и фиксирано от нещо по-висше. После ни минава през мозъка, че в никакъв случай не трябва да променяме това фиксирано нещо.

Решението? Приемете факта, че единственото свръхестествено нещо, което предопределя съдбата ви и вашата роля в света, сте вие – и никой друг.

Мисълта, че кариерата ви е добре устроена и това е окей

Е, със сигурност това си има и добрите страни. Въпросът е дали „устроена“ кариера е това, което желаете? Дали „устроената“ стълбица на професионалните постижения не значи ограничение, когато искате да излезете извън параметрите, които сте изградили? Внимавайте с успокоителната мисъл на устройството, защото понякога може да се окаже, че то ви отвлича далеч от по-големи постижения.

Страхът да загубите това, което сте изградили

Това си е напълно оправдан страх и такъв, който трябва да се изпари на мига. Защо? Ето един пример.

Спомняте ли си това „мъничко“ нещо, наречено икономическа криза, което ни е сграбчило от известно време насам? Помните ли колко много хора загубиха всичко, което бяха съградили, когато кризата се разрази?

Истината е, че може да загубите всичко, то да се сгромоляса за секунди, при това без вие да сте виновни или да можете да повлияете на този процес. Точно затова не е нужно да живеете в краен страх от такъв развой на събитията. Вместо това трябва да се стремите към целите си. Слагаме този страх в коша, заедно с онзи за това какво би станало, ако утре умрем.

Смятането, че сте достигнали лимита на своите възможностите

Ще перифразирам Питър Дракър, който казва, че ако стигнете точка в кариерата си, в която усещате, че няма накъде повече да се развиете, е време да се фокусирате на следваща част от вашия живот. Всъщност е нужно да започнете да планирате какви висоти бихте покорили преди да започнете тази следваща част. Концепцията е да забравите за всички тавани и лимити на вашите възможности, а да акцентирате върху постиженията.

Липсата на ясна визия накъде точно да се насочите и паниката, породена от това

От всички десет погрешни мисли и идеи, тази е най-трудната. Липсата на усещане за фокус и определена посока, в която да насочите енергията си, е нещо много тежко. Понякога е нужно да оставите усилията си да „потекат“ без особена насока и цел, за да видите дали ще се появи нещо неочаквано и изведнъж. Когато се случи нещо подобно, сами ще се организирате и нещата ще заработят в обичайните коловози.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!

Оцени статията:
3.75/6
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 22.09   1499 – Между Австрия и Швейцария е сключен мирен договор, с което се слага край на Австрийско-швейцарската война и е призната независимостта на Швейцария. 1792...