33% от горницата над среднопретеглената печалба за последните четири години на фирмите за нефтопреработка ще бъдат внасяни в държавния бюджет под формата на допълнителен данък, наречен “временна солидарна вноска”. Това предвижда проект за промяна на Закона за корпоративното подоходно облагане, който служебният кабинет внесе във вторник в парламента за обсъждане и приемане.

Ако той се приложи спрямо “Лукойл България”, ще се обложи печалбата, която компанията е декларирала в годишните си финансови отчети за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. Средната сума е 68 млн. лв., т.е. тези 33% допълнителен налог ще се наложат върху разликата между 68 млн. лв. и печалбата, която компанията ще има за 2022 г.

Според текстовете на промените този нов налог ще се декларира и внася от фирмите с подаването на годишната данъчна декларация, като компанията може да избере да внесе парите авансово или в срока на плащането на корпоративния данък. При невнасяне в срок фирмата ще дължи наказателна лихва както при невнасяне на другите данъци.

В неделя икономическият министър Никола Стоянов каза по БНР, че предстои служебното правителство да внесе в парламента подобен закон, който ще обложи свръхпечалбата на “Лукойл” и после тези пари ще се използват за компенсиране на високите цени на горивата по бензиностанциите. Още тогава депутатът от ГЕРБ Делян Добрев разкритикува идеята на служебния кабинет, тъй като според него свръхпечалбата на рафинерията от високите цени отива в швейцарската фирма на руския “Лукойл” - “Литаско”, чийто нефт се преработва на ишлеме в Бургас, а тя няма как да се обложи. Самият Добрев има друго предложение за облагане на свръхпечалбите, но до вчера още не го бе внесъл в парламента.

Междувременно се оказа, че държавата готви конкурс за поста представител на държавата в борда на “Лукойл България”. Това се разбра от писмен отговор на енергийното министерство на въпрос на депутата от ДБ Ивайло Мирчев. Мандатът на този представител изтече преди близо година.