Най-важната задача в първия пленарен ден е изборът на председател, което е задължително условие, за да заработи Народното събрание. Това ще позволи обявяването на парламентарните групи - необходимата първа стъпка за започване на процедурата по сформиране на правителство, тъй като според Конституцията президентът кани групите на консултации, след което им връчва мандат за съставяне на кабинет.

В предходните два парламенти изборът на "първия между равни" отне дни заради противопоставянето между ГЕРБ и "Продължаваме промяната". През 2023 г. се стигна до безпрецедентно решение - обявено беше "джентълменското споразумение" за ротационно председателство, за да се избегне рискът от блокиране на институцията. До размяна не се стигна заради разрива между партньорите в управлението и така единственият председател остана Росен Желязков от ГЕРБ.

Гласуването за председател се приема като знак за оформящите се мнозинства и оттам - за шансовете за редовно правителство.

Във вторник вечерта ГЕРБ обяви, че ще предложи за поста Рая Назарян.

Тя може да разчита на подкрепата на ДПС, която по традиция подкрепя кандидата на победителя в изборите с аргумента, че е негово право да постави свой човек начело на депутатите. Две групи обаче имат общо 116 гласа, а председателят се избира с мнозинство от 121 гласа "за", в случай че в заседанието участват всички 240 народни представители.

"Продължаваме промяната - Демократична България" и БСП вече обявиха, че няма да подкрепи Назарян. "Възраждане" винаги досега е имала своя номинация и не подкрепя други. Така

ключът към избора остава у "Има такъв народ" и "Величие", чиито намерения засега остават неизвестни.

Във вторник (18 юни) лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заплаши, че ако Назарян не събере достатъчно подкрепа, това ще сложи край на преговорите за правителство.