При гласуване в сряда евродепутатите от комисията по икономически и парични въпроси препоръчаха Кристин Лагард за поста на председател на ЕЦБ. 37 евродепутати гласуваха в подкрепа на назначаването й, 11 - „против“ и 4 - „въздържал се“. Окончателното гласуване в пленарна зала за потвърждаване на кандидатурата се очаква да се проведе по време на пленарната сесия на ЕП от 16 до 19 септември.
Изслушването в сряда позволи на евродепутатите от парламентарната комисия по икономически и парични въпроси да oценят кандидата и да изготвят препоръка дали г-жа Лагард трябва да получи подкрепа от Парламента.
Голяма част от въпросите на евродепутатите бяха свързани с възможността ЕЦБ да даде по-голям приоритет на своите задължения, свързани с подкрепата на икономическото развитие, заетостта и социалната защита, включително чрез преразглеждане на своята парична рамка. Много от въпросите бяха свързани и с необходимостта за по-ефективно интегриране на борбата срещу климатичните промени в мандата на банката.
Евродепутатите се интересуваха как биха могли да бъдат смекчени, особено чрез програмата за количествено облекчаване, негативните ефекти, произтичащи от извънредните мерки на ЕЦБ - като например ниските лихви по депозитите; необходимостта да се преразгледа кодекса за поведение на банката; ролята на еврото като резервна валута, и как решенията на ЕЦБ могат да бъдат по-добре обяснени на хората.
В своите отговори Лагард се съгласи, че е време да бъде преразгледана паричната политика на ЕЦБ с цел да бъдат адресирани новите предизвикателства като небанковото кредитиране, финансовите технологии, криптовалутите и климатичните промени. Тя подчерта, ще се бори за това климатичните промени да се превърнат в приоритет за ЕЦБ, имайки предвид, че те могат да доведат до „критични рискове на макро ниво“. Финансирането на екологичния преход е нещо, което всички икономически субекти, включително ЕЦБ, ще трябва да поставят като приоритет.
Лагард също така отбеляза, че макар количественото облекчаване, предприето от ЕЦБ, наистина е довело до някои негативни ефекти, цялостните резултати от тази политика са положителни и тя очаква тази “много благоприятна позиция да се запази за дълго време“.
Лагард заяви, че комуникирането и разясняването на решенията на банката на хората ще бъде една от основните й задачи като бъдещ председател на банката. „Необходимо е Европейската централна банка да разбира и да разяснява своите решения не само на пазарите, но и на хората“, заяви Кристин Лагард.
Кристин Лагард бе номинирана през юли 2019 г. от лидерите на страните в ЕС за наследник на Марио Драги, чийто мандат изтича в края на октомври. Тя беше изпълнителен директор на Международния валутен фонд от 2011 г., а преди това е заемала няколко пъти министерски постове във Франция, включително като министър на икономиката, финансите и промишлеността от 2007 до 2011 г.
Председателите на ЕЦБ се назначават за еднократен мандат от осем години по решение на държавните и правителствените глави в ЕС, но преди това Парламентът трябва да изрази становището си. Мнението на депутатите не е обвързващо за Европейския съвет, но има тежест за легитимността на кандидата, тъй като идва от демократично избрания орган на ЕС.
Ако Лагард получи поста, тя ще бъде първата жена начело на ЕЦБ. Депутатите в ЕП са заявявали, че искат да видят повече жени на висши позиции в сферата на икономиката и паричната политика.
Ключов принцип в работата на Европейската централна банка е нейната политическа независимост, което означава, че тя е свободна да преследва зададената й цел да поддържа стабилни цени, без да бъде подлагана на политически натиск.
Въпреки това в интерес на демократичната отчетност председателят на Европейската централна банка се явява на изслушвания на всеки три месеца в комисията на ЕП по икономически и парични въпроси. Целта на т.нар. „диалог по въпорсите на паричната политика“ е банката да обясни своята парична политика и решения пред избраните представители на европейските граждани.
Председателят на ЕЦБ също така представя годишния отчет на банката на пленарно заседание и отговаря в писмена форма на писмено зададени въпроси от депутати.
