Боливийският местен фермер Кармело Флорес, който може да се окаже най-старият човек живял някога, отдава своето дълголетие на семената киноа, крайречните гъби и постоянното дъвчене на листа кокa.

От селцето на 4 000 метра надморска височина, където Флорес живее в сламена колиба, той разказва за "Ройтерс", че традиционната диета от Андите го поддържал жив вече 123 години.

"Картофите с киноа са вкусни“, твърди Флорес на Aymara, единственият език, който почти глухият мъж говори.

Не е възможно да се потвърди възрастта на Флорес, защото бедната, отцепена от света южноамериканска страна започва да издава официални актове за раждане чак през 1940 г.

Фермерът твърди, че според кръщелното му свидетелство неговата рождена дата е 16-ти юли 1890 г., и всичките му идентификационни национални документи са базирани на това свидетелство. От офиса на Боливийския Граждански Регистър казаха, че проучват валидността на документите и не могат да коментират повече преди разследването да приключи.

Въпреки това много хора в Боливия вече празнуват дълголетието на Флорес. Местната управа планира награждаването му с титлата „Живо наследство на човечеството“ на 26-ти август.

Според Световните рекорди на Гинес, титлата за най-възрастен човек принадлежи на французойката Жан Калман, която почина на 122 годишна възраст през 1997 г. Малко по-рано тази година пък почина най-възрастният мъж, японецът Джироемон Кимура.

Междувременно Флорес е все още достатъчно силен за ежедневните си разходки с обувки, направени от рециклирани гуми, и да прекарва по-голямата част от времето си лежейки на одеяло и наблюдавайки как тече животът в селото.

Но животът му не винаги е бил така спокоен. Флорес споделя, че се е бил в бруталната война за Гран Чако през 1932-1935 г. между Боливия и Парагвай, и е трябвало да лови порове, за да се прехранва.

Той е живял за кратко и в столицата Ла Пас, на 50 мили от селото, но никога не е могъл да свикне с шумния голям град.

"Баща ми каза, че се чувствал сякаш е заключен в затвора“, казва единственият жив син на Флорес, Сесилио, 67, който се грижи за него. „Той просто е искал да се върне в земята си.“

Обратно в селото, Флорес е леко самотен след като хората от неговото поколение са отдавна мъртви.

"Всички, които живееха тук, са вече мъртви, жени и мъже. Аз съм единственият все още жив. Дори и жена ми почина“, казва той. "Не знам колко дълго ще живея“, допълва. „Само Бог знае. Той ще каже дали ще умра или ще продължа да живея.“