Продължаваме да работим по проекта за АЕЦ "Белене" и ще кажем дали той може накрая да стане икономически изгоден, заяви премиерът Бойко Борисов в сряда. Само по себе си това изречение е толкова неясно, че буди повече притеснения, отколкото успокоява, че се работи в нечий най-добър интерес. Утежняващ факт е, че то не е извадено от контекст. Първо, не е ясно за каква работа се говори - за анализ на икономическите и социалните ползи от този проект или за работа по реализирането му, и второ - какво точно означава икономически изгоден и за кого ще е изгодата?

Вярно е, че темата за строежа на АЕЦ "Белене" е постоянно в развитие и все още не сa известни всички факти (условията, при които е подписан договорът с "Атомстройекспорт", финансирането му, и т.н.), но идеята да бъде взет държавен заем от руската "Росатом" в размер на 2 млрд. евро е абсурдна. Нали именно това беше причината за стремежа към балансиран държавен бюджет - непозволяването на ръст на държавния дълг. Крайно неблагоразумно е увеличаването на държавните дългове и поемането на държавни ангажименти точно в сегашния момент поради редица причини. Сред най-важните са: проблемите с държавния бюджет и публичната задлъжнялост в Гърция; негативното влияние, което има ръстът в публичните инвестиции върху частните вложения; увеличаването на бюджетния дефицит; влошаване на вече пострадалия потенциален растеж с очакване на по-високи данъци в бъдеще.

Колкото и голям проблем да е начинът за финансиране на проекта, има не по-маловажни неща, които трябва да се направят преди това. Например да се отговори на три въпроса: Има ли България нужда от нова атомна централа (след постигане на консенсус)?. Каква ще е изкупната цена на енергията, която ще произвежда централата? За какво ще се използват новите мощности - задоволяване на вътрешното търсене или предимно за износ? В крайна сметка водещото при тези анализи трябва да е подобряването на благосъстоянието на жителите в страната, което може да бъде направено по няколко начина: постигане на сравнително по-ниска производствена цена от новата АЕЦ; постигане на баланс между вътрешното търсене и вътрешното производство на електроенергия; в случай, че продукцията се изнася в чужбина, установяване на това какви средства се очаква да генерира това и по какъв начин ще бъдат използвани за подобряване на живота на българите. До момента и трите въпроса по-горе в параграфа остават без отговор. Единственото, което е ясно, е, че няколко правителства подред искат да строят нова АЕЦ и всички управляващи са на мнение, че проектът е изгоден и трябва да се завърши.

Тук се появява и второто проблематично изказване на премиера Борисов - по този проект вече са налети милиарди, неустойките са също за милиарди и когато трябва да се вземе решение, се калкулира всичко. Това звучи много като т.нар. заблуда на потъналите разходи (sunk cost fallacy). В традиционната микроикономическа теория е залегнало разбирането, че минали разходи не трябва да се взимат предвид, когато се изчислява бъдещата стойност на даден проект. Единственото, което трябва да влияе на решението, са бъдещите разходи, които са свързани с една инвестиция. В класическата теория обаче е залегнало и разбирането, че икономическите агенти са рационални, което всеки се е убедил, че не е напълно вярно. Поведенческата икономическа теория говори за това, че хората се стремят да избягват загуби, което ги кара да действат нерационално, когато взимат решения.

Именно тук идва и заблудата - когато даден проект е необратимо финансиран (вложенията вече са направени в АЕЦ "Белене"), отговорният за него инвеститор (държавата в лицето на премиера) се чувства длъжен да го довърши, независимо от очаквания икономически ефект от това. Мениджъри и политици имат приоритети (оставане на управленски пост), които ги карат да избягват отчитането на загуби. Обикновено те предпочитат несигурните ползи пред сигурните загуби.

Нещата обаче не са толкова прости - съществува и дилема на потъналите разходи, според която поредица от добри решения, които изключват минали такива, могат да доведат до катастрофални последици. Затова е крайно време правителството да оповести точните параметри на договора с "Атомстройекспорт" и ситуацията в момента; да представи реалистичен анализ на очакваните ползи от строежа на новата АЕЦ и по какъв начин те ще подобрят начина на живот на българина; да се проведат редица обществени дебати с експерти от сферите на икономиката, финансите, политиката и енергетиката.

Крайно време е водещото в решенията, които се вземат, да стане експертната оценка за бъдещите социални и икономически ползи от дадено политическо действие. Повече от 20 години след отхвърлянето на плановата икономика решенията все още се взимат по популистки причини.