Живеем в прекрасна страна. Не, наистина...Единствено САЩ се доближава до нашия „стандарт”, но и те са някакси далече, тъй като си имат само възможности.

Нека приведа няколко примера:

Забавящото поскъпване на цените и последващото им задържане

В момента усещаме на гърба си ефекта от скъпите горива през февруари. Съмнявам се, че след това цените „ще тръгнат надолу”. Оправданието този път ще бъде друго – „Световната криза е виновна”. Въпреки че към днешна дата повечето отговорни хора в държавата отричат тя да влияе върху страната ни по някакъв начин.

Поредните протести на млекопроизводителите и работниците от „Кремиковци”

Тук трябва да бъде направено едно важно уточнение: Ако има един човек в тази държава, който заслужава каквото и да било уважение, това е Адриан Цаконски.

Ще попитате защо. Много просто: Той е един от малкото, който гони интересите си докрай...въпреки че вече сигурно му се събира една седмица престой в различни затвори в страната. Въпреки това той, заедно с колегите си Атанас Атанасов и Бойко Синапов, не се отказват. За приходящи присъствия като Димитър Зоров дори не си заслужава да се говори.

В този ред на мисли: Не само Адриан Цаконски заслужават похвала, а и всички, които вчера за пореден ден се събраха на протести пред сградата на Министерството на земеделието и храните. Мога да се обзаложа, че те ще бъдат отново там декември месец, дори да вали сняг и температурите да са около минус 10 градуса.

На обратния полюс са синдикатите и работниците от „Кремиковци”. За пореден път те бяха изкарани на протест от синдикалните си лидери и бяха използвани като атракционни мечки.

Не че и те не са в правото си, напротив – при тях ножът е опрял до кокала може би дори повече, отколкото при фермерите. Просто на тях им липсва една обединителна фигура – господата Людмил Павлов и Димитър Яначков не се вписват в тази категория. Да, те ще получат заплатите си, но със сигурност парите няма да бъдат това, което те са очаквали. Просто това ще бъде начин за запушване на устите им.

„Етническа война” в България:

Етническа война в България има.. Само че тя съществува само в мислите на господин Ахмед Доган, известен преди Възродителния процес като Меди Доганов. Ако някой има интерес към това българи и турци да се мразят това е само и единствено той.

Не ме разбирайте грешно – нямам нищо против турците в България. Дори напротив – убеден съм, че повечето от тях са много точни и свестни хора. Но страната да бъде управлявана от човек с доказано агентурно минало, който се опитва да си запази „топлото място” във властта на всяка цена - това вече е прекалено.

Терминът „картелно споразумение”:

Терминът „картелно споразумение” у нас е на път да се изпразни от съдържание. Подобно на термините „сива икономика" и "мафия".

Всички тези неща ми напомнят на изречението, с което започваше всяка серия на „Досиетата Х”: „Истината е някъде там”. Да, тези неща съществуват, има ги, но никой не може да хване и да ги докаже...Тъжна работа, при това много тъжна.

И едно уточнение: Не обвинявам в нищо Комисията за защита на конкуренцията. Напротив, убеден съм, че хората на Петко Николов си вършат много съвестно работата. Но после се получава като в един друг полувиц-полусериозно твърдение: „Ние ги хващаме, а те ги пускат”. Да, доказват се картелни споразумения, но те след това се разсъхват по съдилища и след някой и друг ден минават в графата „Два реда на 8 страница в произволен вестник”.

Това бяха само няколко съвсем дребни щриха от красивия свят, който ни заобикаля. Не, напълно сериозен съм...Къде другаде може да те блъснат и след това да те осъдят за това, че си преминал на зелен светофар и както си му е по реда... И после да се чуди човек защо "българите, които толкова много обичат родината си" не искат да се връщат... Или защо отрасъл, който може да бъде структуроопределящ, като туризма, едва крета и дори си няма собствено министерство, както и дългосрочна стратегия.

Автор на коментара: Петър Чернев