Автор: Георги Папакочев. Редактор: Александър Андреев, "Дойче веле"

В края на февруари кабинетът на ГЕРБ е провел заседание, което накара душите на българските избиратели да потръпнат в радостно очакване. След удивителен по своето съдържание диалог между министъра на земеделието и на финансите с премиера е било решено да се предприемат необходимите действия пред институциите на ЕС за признаването на гроздовата ракия като традиционна българска напитка, което следвало да доведе до по-нисък задължителен акциз и оттук до нейното поевтиняване на вътрешния пазар с 2-3 лева.

"Пие, пие, па спие..."

Не друг, а обявяващият се за въздържател министър-председател, е инструктирал лично своите министри как да аргументират искането пред ЕК. Той наредил в България да бъдат поканени европейски експерти, които да обиколят местните кръчми, за да видят с очите си какво пие населението, а на „нашите” официални представители в Брюксел да обясняват защо тройната коалиция е изпуснала момента за ракиеното признаване още в предприсъединителния период.

Обяснението, препоръчано от Борисов, гласи буквално: "През 2007 г. имаше правителство - комунистите пият руска водка, ДПС пият йени ракия, не пият наша, НДСВ пият уиски, така че не е имало кой действително да защити българското производство на гроздова ракия. Така им обяснете и мисля, че те ще ви разберат."

Кило ракия само с една чаша

Това, че хората на Барозу ще се опитат да вникнат в ракиените аргументи на България, е повече от сигурно, макар че процесът, според местните опасения, може да се окаже труден и дълъг. А доводите на българската страна са повече от железни! Цитирани  са турски документи от 14 век, които доказват, че софийската крепост била отбранявана от „едри, мустакати и на вид добре калени в боеве войници”, които обаче били навикнали „да употребяват вино и ракия”. Или че върлата люта ракия е силен елемент от българския фолклор, което личало от някои питейни детайли в песента за "Марко Кралевичи, Иво и Дете Дукатинче".

Изтъкнато е значението на характерните частни дестилационни апарати /казанчета/, при които характеристиката на напитката се постигала основно с оперативен органолептичен /сиреч директно дегустационен/ контрол в процеса на производството. Е, това че неотдавна българин, член на УС на централата на алкохолната индустрия в Европа /CEPS/, разказа по медиите за изследвания на 17 проби на домашни ракии, в 15 от които е установен многократно надхвърлящ нормите метилов алкохол, който обикновено води до ослепяване и инфаркти, както и следи от разтворител, разяждащ освен ръждата в казанчетата така и червата на консуматорите, едва ли ще намали националния подем около европейското признание на българската „грозданка”.

Напротив, всенародният ентусиазъм със сигурност ще бъде стимулиран от данните на СЗО, която тези дни нареди България на достойното 30-то място в света с 13-те литра годишна употреба на алкохол от глава на населението и с констатацията, че близо половината въпросно население "жули" не друго, а твърдата „каменярка”, както то с обич нарича националната си напитка.

Европейски органолептици

В средата на януари няколко села край Пазарджик обявиха, че са започнали производството на два вида, гроздова и плодова, супер-качествена домашна ракия, която щяла да смае Европа и света. Те бързо успели да заредят с напитката околните кметства и близките курорти, за да използват рекламната марка пред гости и най-вече пред чужденци. Въпросната марка е „Шенген”, а самата ракия се води като „шенгенка”. Така предприемчивите самодейни дестилатори вече практически са започнали завладяването на безвизовото алкохолно пространство в Европа, при това изпреварвайки правителството с обиколки. За което също заслужават достойно национално признание и аплодисменти, особено на напоителен празник като днешния!