Автор: Морт Цукерман*, в. "Файненшъл таймс". Превод: Николай Станоев, БТА

Наистина има две Америки, но не тези от стандартните войнствени речи, които драматизират бездната между бедни и богати. От новите разделения, едното е пропастта между работещите и безработните, която президентът Барак Обама се опитва да запълни с поредната програма за стимулиране на икономиката, този път на стойност 50 милиарда долара, Друго такова разделение е между работещите в частния и държавния сектор. Не е трудно да отгатне човек кои са по-защитени. Неотдавнашно проучване на Mayo Research Institute установи, че за работещите в частния сектор е почти три пъти по-вероятно да останат без работа в сравнение с държавните служители.

Политическото напрежение неминуемо нараства, когато работните места изчезват по-бързо в частния, отколкото в държавния сектор, като се има предвид, че в първия по-трудно се получават обезщетения. Имаше време, когато държавната работа предлагаше по-ниски заплати в сравнение със сходните постове в частния сектор - разлика, която държавният сектор компенсираше с обезпечаване на по-голяма сигурност и повече придобивки. Вече не е така. В наши дни държавните служители са в по-благоприятно положение по почти всички показатели: възнаграждение, придобивки, почивка и сигурност плюс по-малкото работни часове. Те се превърнаха в привилегирована класа - елит, който живее по-добре от своите колеги от частния сектор. Служителите на държавата станаха нейни господари.

Нека вземем например федералните служители. В продължение на девет поредни години те са получавали по-големи увеличения на средното възнаграждение и добавките в сравнение с работниците от частния сектор. През 2008 година средната заплата на над 1,9-те милиона федерални служители е надхвърляла 79 000 долара при средно 50 000 долара за 108-те милиона работещи в частния сектор в страната, изчислени в еквивалентни възнаграждения при пълен работен ден. Близо 90% от държавните служители получават пенсии през целия си живот след пенсиониране, срещу 18% от работниците от частния сектор. Държавните служители продължават да се радват на годишно повишаване на заплатата; те се пенсионират по-рано с незабавно, гарантирано отпускане на пенсия, изплащана с данъците на същите тези работници от частния сектор.

Още по-обезпокоителна обаче е свойствената на политиците корупция. Представителите на властите на избираеми постове имат склонност да бъдат сговорчиви, когато се изправят пред влиятелни избирателни групи, като синдикатите на държавните служители, които агитират за скъпо струващи облаги и често предоставят (или пък отказват) сериозни суми пари на предизборни фондове. Техните наследници ще бъдат принудени да се борят със завещаното им дългово бреме - и в края на веригата, данъкоплатците в страната са онези, които получават сметката.

Както изтъкна губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер, парите за пенсии на държавните служители в щата се увеличават три пъти по-бързо от неговите приходи, като сега надхвърлят 6 милиарда долара годишно и нарастват с 15% годишно. В други щати, обаче, политиката на отпускане на пенсии на държавните служители изглежда се променя. В Мичиган, губернатор Дженифър Гранхолм, демократка, прокара неотдавна реформа на системата за отпускане на пенсии на учителите, която трябва да спести около 3 милиарда долара за период от 10 години, като увеличи вноските на работещите. Илинойс повиши до от 55 до 67 години пенсионната възраст на държавните служители, които ще постъпват на работа отсега нататък. Републиканският губернатор на Ню Джърси Крис Кристи реши, че макар да му струва ожесточени сблъсъци със синдикатите на държавните служители, реформирането на системата за отпускане на обезщетения на тази прослойка е от първостепенно значение за финансовото здраве на щата. Неговата позиция изненада мнозина, но го превърна в национален герой.

Няма бързо решение на проблема с милиардите долари неконсолидирани задължения. Почти невъзможно е държавните служители да бъдат уволнени освен след дълъг процес и само за най-тежки нарушения. Нещо повече, съдилищата в много щати постановиха, че увеличенията на пенсиите, отпускани от избираеми органи, са законни придобивки, които трябва да бъдат изплащани при всички положения - нещо, което прави невъзможно за политиците да се отказват от стари споразумения и да внасят промени в тях.

Единственото справедливо решение е политиците да бъдат изключени от уравнението и да бъдат създадени напълно независими комисии, които да определят размера на възнагражденията и пенсиите на държавните служители, като включително въведат поносима втора вноска за пенсия за новопостъпващите държавни служители. Необходимо е на дневен ред да бъде една по-висока пенсионна възраст, от типа на 65 години за обикновените държавни служители и 55 години за техните колеги от правоохранителните органи. Това няма да отнеме нищо от съществуващите облаги на сегашните държавни служители.

Необходимо е фундаментално преосмисляне на държавната служба. Американците не могат да запазят своята принципна вяра във властта, ако има две Америки, в които частният сектор субсидира прекомерните придобивки на този нов елит - държавните служители.

*Мортимър (Морт) Цукерман е главен редактор на американското списание "Ю Ес нюз енд уърлд рипорт" (US News & World Report) и президент и съосновател на инвестиционния тръст в областта на недвижимото имущество Boston Properties.