Всеки път като стане въпрос за равенство, дискриминация, политическа коректност и други подобни термини, се сещам за приказка, с която повечето хора са се запознали като деца и горе-долу по същото време са забравили за нея. Приказката с автор Ханс Кристиян Андерсен е датска и заглавието й на български е "Новите дрехи на царя". Накратко става въпрос за един цар, на когото му ушили "невидими" дрехи и след като се показал с тях пред поданиците си, от притеснение, че ако изразят собственото си мнение, ще си "загубят" главите, те демонстрирали възхищение. Освен едно дете, което на глас отбелязало, че всъщност царят е гол, след което всички поданици избухнали в смях.
Приказката е добра метафора за две неща. Първо, хората избягват да използват главите си по предназначение - да мислят с тях. Второ, под натиска на псевдо обществени норми, наложени морални ценности и измислени етически кодекси, те сами си налагат такова поведение, което ще се хареса на тълпата. В противен случай рискуват да бъдат изолирани или заклеймени, с езика на горната метафора - да си "загубят" главите.
Това ни довежда и до същинския проблем - призивите на Европейския парламент (ЕП) да "забравим клишетата" и предложенията за информационни кампании срещу сексистките стереотипи. В публикуван доклад, одобрен от Комисията по правата на жените и равните възможности в ЕП, се посочва, че разликата между заплащанията за жените и мъжете в Европейския съюз (ЕС) варира между 14 и 17%. Освен това докладът призовава за "внедряване" на отпуската по бащинство за отглеждане на деца в страните от ЕС.
Факт е, че има неравнопоставеност при заплащането, което получават двата пола, и този феномен не се наблюдава само в ЕС, а по целия свят. Също така е факт, че подобна неравнопоставеност съществува и между хора, които са ниски и високи, привлекателни и непривлекателни, слаби и пълни. Изследвания показват, че за всеки 5 сантиметра над средната височина, която варира в различните страни, заплатите се увеличават с еквивалента на една година допълнителен стаж. Разликата във възнагражденията между пълни и слаби служители е 5% в полза на пълните, а между привлекателните и непривлекателните тя е около 10% в полза на привлекателните. Остава неясно защо диспропорционалното възнаграждение се определя като лошо, когато се разглеждат едни обществени групи, но няма голямо значение, когато се разглеждат други групи.
Отпускът по бащинство в ЕС е въведен в редица страни. На някои места обаче отпускът е семеен и се разделя поравно между двамата родители. Ако единият от тях, например бащата, се откаже от отпуска, той се губи и майката не може да се възползва от това време. Друга идея в същата насока - насърчаване на бащинството, е да се предостави допълнително заплащане. И двете мерки обаче не насърчават равенството, а или го изкривяват - чрез допълнителни финансови стимули, или наказват желанието за работа - чрез загуба на полагаем отпуск.
В крайна сметка има нещо обезпокоително сбъркано в политическото желание с административни мерки да се повлияе на равенството между половете. Няма нищо по-хубаво в това всички, независимо от възраст, пол, националност, култура, религия или раса, да имат равни възможности, но това не означава, че всички ще постигнат един и същи резултат. В крайна сметка работодателят решава какво ще е възнаграждението на един служител и решението му се базира както на обективни фактори - производителност на труда, така и на субективни фактори - очаквания за нетна добавена стойност от този служител в бъдеще.
Същото се отнася и до отглеждането на децата, като в случая не говорим само за майчински инстинкт. Разликите между мъже и жени се проявяват в най-ранна възраст и не се изразяват само в игрите, които играят, но и в начина, по който го правят. Проучвания показват, че когато момичета играят заедно и едно от тях се нарани, всички останали се събират и помагат на пострадалото дете. При момчетата такъв феномен няма - те помагат на пострадалия да напусне игрището, за да не пречи на играта. Този и други примери показват, че жените от ранна възраст изпитват съпричастност и желание за грижа към друго човешко същество, докато при мъжете това чувство в най-добрия случай се развива доста по-късно в живота им. Не че мъжете не могат да се грижат за деца, просто жените са по-добри в това и същевременно не поставят децата в потенциален риск.
Равенството между половете е нещо, към което всяко общество трябва да се стреми, но това не означава, че крайната цел е всички да имат еднакви отговорности. Ако това беше вярно, банкерите щяха да се занимават както с финанси, така и с автомеханика, електротехника, строителство и какво ли още не. Te са концентрирани върху финансите и въпреки това светът търпи последствията на една от най-сериозните финансови и икономически кризи. Можете ли да си представите в каква ситуация щяхме да се намираме в момента, ако се занимаваха и с още нещо?
