Автор на статията: Борис Теодосиев*

Туризмът е един от най-младите стопански отрасли в България и през последните години отчита бързи темпове на растеж. По нашите географски ширини са се обособили условия за развитие на много различни видове отдих, а природните ресурси на страната ни не отстъпват на главните туристически дестинации в Западна Европа или Югоизточна Азия. Стара планина, Рила, Пирин, Родопите и Черно море с право ни карат да се чувстваме горди и да смятаме, че България е една от най-красивите страни в света. Въпросът е как ние ще се възползваме от наличните природни и антропогенни ресурси на територията ни.

През последните 10 години крупни инвеститори и предприемачи започнаха да гледат на туризма не само като на способ за прекарване на свободното си време, но и като на начин за изкарване на "лесни" пари. Открай време Черноморието ни, с благоприятния си летен климат, безкрайните плажове и не на последно място - с традиционното българско гостоприемство, привлича туристи от цяла Европа. С развитието на този печеливш отрасъл все повече хора влизат в системата на туризма. Хора без нужната квалификация навлизат и управляват тази сфера. Разбира се вложените средства в туризма се възвръщат няколко пъти по-бързо отколкото в други отрасли и това беше една от главните причини инвеститорите да се насочат към тази сфера. Пасивността на държавата относно регулирането на строителството, екологията, финансовата политика позволи бавното, но сигурно съсипване на най-ценните ни природни ресурси – морето и планината.

 

През последните години българите постепенно започнаха да насочват вниманието си към южните ни съседки за прекарване на почивката си. Според годишния доклад на Държавната агенция по туризъм през периода януари – декември 2007 г. българите са реализирали общо 4 514 547 пътувания в чужбина по всички видове цели, което е с 8% повече от същия период на миналата година. Най-много като брой - 1 212 319 български граждани, са пътували за Турция. В пътуванията към тази популярна дестинация се преодоля тенденцията на сериозен спад от последните години -1.1% и тя отново предизвиква интерес сред българските граждани. Следва Гърция – с 924 935 пътувания на българи, и висок ръст от 30,4%, което е пряко следствие от приемането на България в Европейския съюз. Както виждаме гръцките курорти са на път постепенно да привлекат българския турист. Интересен е фактът, че южната ни съседка не предлага нищо по-интересно или завладяващо - просто негативните фактори по нашите курорти надвишават многократно позитивните.

Пътувания на българи в чужбина – 2007г. (януари-декември)

Високите цени

В последно време у нас се наблюдава интересен парадокс, свързан с еднакво високите цени в курортите за българи и чужденци, но двоен стандарт в обслужването и отношението. Банско, Боровец, Албена и Слънчев бряг вече се превърнаха в привилегия предимно за богатите българи, можещи да си позволят да издържат на "надутите" цени, предназначени за чужденците, от хотелиери живеещи на принципа "ден година храни". Турски курорти като Мармарис, Кушадъсъ, Бодрум привличат все по-голям туристопоток от България. Добрите отзиви бързо се разпространяват и вече резервации се правят цели 2-3 месеца по-рано. Все по-често преди българите механично да се запътят да почиват през лятото по черноморските ни курорти, събират информация от приятели и или разопаковат вече приготвения си багаж, или потеглят в друга посока.

Замърсяване и презастрояване

Липсата на контролен държавен орган, който да следи за безразборното строителство, води след себе си поредните негативни черти, които отблъскват вече не само българските, но и чуждестранните туристи. Стотиците хотели, издигнати за 6-7 месеца, без нужната техническа подготовка водят както до презастрояване, така и до фатални последици за екологията. Замърсяването на водата и плажовете от хилядите курортисти и ремонтни дейности постепенно отблъскват новопристигащите. Липсата на каквито и да било хигиенни норми по отношение на морската вода и плажната ивица допълнително вредят на така или иначе разклатения имидж на курортите ни.

Качество на обслужването

Обслужването е основен фактор в ресторантьорството и хотелиерството по цял свят. Качественото обслужване е хитър и евтин начин да се привличат посетители, но за съжаление при нас година след година нивото му се понижава. Липсата на обучени кадри в туризма води до управление на обектите от хора, неспособни да вникнат в психиката на туриста и да мислят с един ход напред. Липсата на единни високи стандарти в обслужването все повече накърнява репутацията на планинските и морските ни курорти и разколебава много потенциални туристи в избора им.

Културно-исторически и природни забележителности

Наред с негативните тенденции в развитието на туризма у нас, все пак все още привличаме широк туристически контингент от Западна Европа и Балканите. Културно-историческите ни ценности и 1300-та години българска история ни позволяват да развиваме познавателен и религиозен туризъм. Много обекти, селища и малки градове като Троян, Плиска, Преслав, Рила започнаха да повишават икономическото си развитие благодарение на туризма. Също така благодарение на природните ресурси Черноморието и планинските курорти продължават да се урбанизират. Обособяват се типични балнеолечебни градове като Велинград, Огняново, Сандански. Много други селища тепърва ще оформят своя туристически облик според ресурсите си, но все пак е нужно да привлекат българския турист на територията си.



На фона на всичко казано дотук, мога да заявя, че за съжаление се очертава една тенденция (до болка позната на всички в сферата на туризма) - отклоняването на туристическия поток все по на юг от България - към курортите в Егейско и Средиземно море. Така нашата страна от балкански център на туризма постепенно се измества към периферията. Богатството на природните и културно-историческите ни ресурси ни дава възможност за многостранно развитие на различни видове туризъм. Въпреки това, липсата на държавен контрол, добра реклама и належащата нужда от квалифицирани кадри все повече ни дърпа надолу.

През последните 3 години прекарвам лятната си почивка в курорти в Турция и Гърция и за съжаление съм склонен да призная, че при сегашните условия в България следващото лято пак ще се насоча към дестинация, различна от нашите географски ширини.


*Борис Теодосиев е в трети курс, специалност "Туризъм" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В момента е стажант в Econ.bg