Тихо се сипе белият сняг, лошо покрива улици пак.
Где е трамваят, питат навън.
Спъна се явно в снежния пън, спъна се явно в снежния пън.

Снегоринът вдига снежен калпак,
вдига, но релсите затрупани са пак.
Пътник тревожно тръска глава -
"Как е възможно, що е това?", "Как е възможно, що е това?"

Пътникът е още наивен глупак;
пак не разбрал властовият крак -
трудно се бори зима със сол,
трябва ни чудо, може би гол, трябва ни чудо, може би гол.

Как ли обаче да вкараме тук,
дузпа не дават, рейсът не пали напук.
Що ли неволи ни гнявят така,
че снегоринът не чисти сега, че снегоринът не чисти сега.

Вдигай лопата, пее студът
никой не иска да чисти снегЪ.
Общината се тутка, силно вали,
вятърът вие "Градски транспорт - умри", вятърът вие "Градски транспорт - умри"

Наш'та кметица е еманципирана жена,
нека покаже кръшна снага.
Нека разчисти улици с мах,
пролетта и март да посрещнем със "ах", пролетта и март да посрещнем със „ах".