България вече не може да се върне към ниските разходи и ниските данъци, смята икономистът от Института за икономически изследвания към БАН Димитър Събев. Пред БНР той коментира, че заявките на двете политически формации, които ще имат най-големите групи в новото Народно събрание, че няма да се повишават данъците са само "политическо говорене". Те отразяват страха, че опонентът ще се възползва политически от повишаване на данъци и осигуровки.

Според Събев икономистите в политическите партии са напълно наясно, че с приходите от данъци не могат да се поддържат бюджетните разходи. От 2019 година насам разходите започнаха да растат и да се "нормализират" - увеличени са заплати, включително и на учителите, и пенсии, отделят се пари за ремонт на пътищата и т.н., посочи икономистът.

Той обърна внимание, че изявленията, че няма да се вдигат данъци са само политическа реторика, защото вече има заявки от ГЕРБ, че ще има увеличаване на осигуровките, акцизите върху цигарите, връщане на ставката от 20% на ДДС за ресторантьорите и цената на хляба, тоест повишаване на данъчната тежест ще има.

Изчисленията на Събев сочат, че ако цената на цигарите, чрез повишаването на акцизите, се доближи до тази в Румъния, то в следващите три години в бюджета ще влязат допълнително 1,4 млрд. лева.

"Играта с ниските данъци я играхме дълго време - почти 15 години. Тя не ни донесе много ползи и е време да се откажем от нея", отбеляза още икономистът. Според него правилото, известно като "Кривата на Лафер", че увеличаването на данъците води до намаляване на приходите, е по-скоро на теория, а практиката показва, че "почти никъде това не се случва". Заявките за разширяване на сивата икономика и загуба на инвестиционната привлекателност на България с увеличаване на "плоския данък" са просто част от реториката и нямат основания, заяви Събев.

Според дори е точно обратното - страните с ниски данъци не са привлекателни за инвеститорите, които искат да вложат парите си в държави с добри социални услуги, пътища и т.н., а това не може да се случи с ниски данъци.

Дефицитът в бюджета за 2024 година няма да прескочи 3%, категоричен е още икономиститът пред националното радио.

"Българската икономика расте, колкото и да не ни се вярва, и брутният вътрешен продукт вече достигна 200 млрд. лева", обясни още той. Според него при във финансово отношение България е една от най-консервативните в Европейския съюз (ЕС) въпреки опасенията от растящия дефицит.

Икономиката на страната не прилича на бюджета на домакинствата и тези дефицити всъщност са инвестиции в последващото развитие на страната, отбеляза още Събев."Светът, в който живеем е такъв, не че България е разточителна", допълни икономистът и посочи, че проблемът за страната е по-скоро демографски, а не икономически и финансов.