Като цяло търсенето на паралели и прилики с цел да се съпоставят две неща не е от най-добрите идеи, защото в известна степен е субективно и вероятно текстът по-надолу също ще има подобен характер.

Въпреки това, смятам да се спра на едно скорошно изказване на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, което не само че звучи познато, създавайки асоциации с миналото, но не е и първият познат лозунг, който това правителство използва.

"Който е против набелязаните мерки, не иска реална промяна", заяви вътрешният министър на дискусия за предложението за създаване на специализиран наказателен съд. Това изречение е далеч от силно популярната преди 89-та година фраза "враг на народа", но ефектът от него вероятно няма да е много по-различен. Действието на такива изказвания е сходно, защото много малко хора могат да си представят ефекта от подобни промени. И тъй като всички очакваме реформи от това правителство, може би сме по-положително настроени към предложенията за промени, отколкото към критикуването им. Точно тук е проблемът - дори хората, които могат да си представят ефекта от конкретната реформа, биха били затруднени с една критика, защото не е ясно какви са основополагащите проблеми в системата. Т.е. не се знае какъв е проблемът, но се предлагат мерки за решаването му (позицията е на председателя на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска).

Това хрумване (не идея или предложение, защото не е аргументирано с базирани на анализ доводи) прилича много на законодателния процес отпреди 89-та година. Тогава при липсата на анализ и ясни разчети са предлагани хрумвания, които ако са били представени достатъчно примамливо на Главния секретар на партията, са били приемани от Министерския съвет и Народното събрание, поради страха, че който не е съгласен, ще бъде обявен за враг на народа.

Другата и вероятно по-притеснителна прилика с "онова" време е липсата на алтернатива. Още от началото на встъпване във власт на ГЕРБ се чува, че управлението им е единственото възможно, а алтернативата е предишното правителство, срещу което гражданите гласуваха на парламентарните избори. Не само това - премиерът Бойко Борисов нееднократно е заплашвал различни обществени групи, че ако не го оставят да си върши работата, ще подаде оставка или ще протестира. При приемането на Бюджет 2010 г. той също беше обявен за "единствения възможен", но изпълнението му се оказва малко по-трудно от очакваното.

По-голямата част от българите искат реформи, именно затова беше избрано това правителство. Независимо от това натякването и наслагването на усещане за безалтернативност не е начинът за постигане на промяна. Не може всяко различно мнение да се третира като неправилно, ляво, анти-реформаторско, престъпно, против-българско, анти-национално и какво ли още не в този ред на мисли. България се присъедини към Европейския съюз именно защото преследва и се стреми към европейските ценности. А по мое скромно мнение в Европа "правителствата се страхуват от своите избиратели, а не избирателите се страхуват от своите правителства"*.

И така, ако ПП Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) има намерение да продължи стремежа на страната към европейските ценности, тя трябва да залага повече на европейската реторика, отколкото на методите на един отминал политически и социален режим.

*Цитатът е от игралния филм V for Vendeta (2005)